forum.uni-sofia.bg

# Аз мисля, че винаги докрай трябва да разкрием истинските си усещания и то не само по време на "любовните кълбета", а по време на цялата връзка. Така всяка от страните знае на какво може да разчита и какво може да очаква като отношение от своята половинка.
# Не мисля, че е вредно да сме всеотдайни и изчерпателни по време на секс. Ако и двете страни дадат всичко от себе си, то "двубоят" приключва чак сутринта при пълно изтощение. При което не е важно дали сме "свирили първа цигулка" или не, важно е усещането и удоволствието.
# Не мисля, че една истинска силна страст може да бъде прекомерна. В никакъв случай! На мен поне не ми пречи. Падам си по страстните...

Сексът е всеотдайност. Ако не разкрия себе си по време на него (макар че дълго време не съм го правила...не секса, разкриването ), то все едно не съм отдала себе си на човека ,когото обичам, а ако не му се отдам пълно, значи не го обичам...
В живота обикновено гледам да съм в главната роля и под светлините на прожектора, обожавам да съм център на внимание и да командвам. В секса не е така, а понякога и във връзките. Винаги съм предпочитала мъжът да е водещата фигура, така че поне веднъж да му отстъпя главната роля
Сексът винаги е на преден план, бях го казала някъде. Или поне за мен - ако сексът не върви, и от връзката няма нищо да излезе.Не е гаранция обаче ,че и със страхотен секс излиза, но все пак е доста важен компонент. Не мисля,че прекомерната страст ни погубва. По-скоро само уморява Но пък е страшно красиво след бурна и страстна нощ,уморена и отдадена на любовта си (не страстта), да заспя на гърдите му.

...И така да се "отваряме" във всяка нова връзка?? Не мислите ли, че така човек бавно, но сигурно се "изчерпва"?

Ъъъ, кой е казал във всяка Аз лично съм се отдавала и разкривала толкова пълно само с трима мъже. Важното е и те да могат да те накарат да се почувстваш спокойна, за да можеш да се разкриеш

"само" трима не е малко

...аз не мога да си го представя...явно защото съм имала и досега съм само с един партньор
...като се замисля, не мога да си представя такава свобода на действията и чувствата с друг...или поне няма да е същото, в такъв смисъл.

Или не трябва да ми пука за дадения човек /някой непознат, примерно...който знам, че след това повече няма да ми се мярка/
....или трябва да съм бая "заредена" за няколко дълготрайни и страстни връзки...
...това убива, според мен...

Имайки предвид моите колко са, трима са си съвсем малко
Искаш да кажеш,че страстта убива любовта и чувствата ли?
Не знам, на мен това ми е малко странно...На мен страстта ми "отключва" чувствата, стопля ме...Дори аз самата да съм малко студена в леглото (фактът си е факт), страстният партньор доста разчупва нещата. Удоволствието в страстта е по-голяма...Явно двете имаме доста различен опит и взаимно не можем да си разберем позициите

Само аз ли съм на мнение, че в секса чувствата и страстта вървят ръка за ръка?

И с право си кака...
Някак по-мъдро звучиш.
Ами явно опита /с различни мъже/ е полезно нещо...и аз това разправям на моя, ама все не се намира подходящ случай

Всъщност и аз вече не знам, какво исках да разбера, поствайки темата.

Лорде....навлизаш в други води.
Конкретно за "животинското в нас" си говорим...на дадения етап!

Не ми обръщай внимание, подпийнал съм

Bagpipe написа: Възприемаме ли го, като изкуство..или постановка, в която трябва да изиграем главната роля?

често - да

Bagpipe написа:Кога трябва да спрем или да разкрием докрай истинските си усещания по време на "любовните кълбета"? Вредно ли е да сме всеотдайни и изчерпателни по време на секс? Възприемаме ли го, като изкуство..или постановка, в която трябва да изиграем главната роля? Погубва ли ни прекомерната страст? Кога сексът излиза на преден план? Защо?

...предполагам, има и още...

Еми сексът е удоволствие. А когато е с човека, когото наистина обичаме, е нещо много повече. Но чак пък да се задълбава с такива въпроси... Важното е и на двама ви да е приятно

Сексът може да е добър и без да сте разкрили чувствата си. Незнам,може би аз съм страхливка, но никога не съм казвала първа "обичам те" , а и съм го казвала само на един и това никога не е пречело на страстта в отношенията ми с другите ми партньори.

Bagpipe написа:Кога трябва да спрем или да разкрием докрай истинските си усещания по време на "любовните кълбета"? Вредно ли е да сме всеотдайни и изчерпателни по време на секс? Възприемаме ли го, като изкуство..или постановка, в която трябва да изиграем главната роля? Погубва ли ни прекомерната страст? Кога сексът излиза на преден план? Защо?

...предполагам, има и още...

Според мен, трябва да се стига до край в "разкриването", както ти го казваш. До достигане на точка на кипене. До там, че като избухнеш, да знаеш, че не само тялото ти е в оргазъм, но и душата ти, че и тази на момичето под теб. И съответно не би следвало да има роли, защото най-яките персонажи сме ние... (особено аз... хахах)