forum.uni-sofia.bg

Предупреждение: Ако не сте почитател на фентъзите, по-добре не започвайте да четете такова. Последиците са по-тежки, отколкото, ако продрусате. Свързани са с невероятно количество пари, часове прекарани на затворено и сълзящи очи. Да не говорим за менталните такива...


Така. Това е тема за любителите на фентъзи. Подчертавам, на фентъзи. За научна фантастика можем да си говорим в някоя друга тема (аз ще съм най-щастливя човек на света, ако в този форум си отоворим и такава).

Аз предлагам да си отворим тема за ДнД

Шшшшш, тихо! Без спам!

А!

Дайте да обменим сега опит?

Кои са ви любимите поредици, автори, какво ви е впечатлило в тях?

Аз започвам с Колелото на Времето на Робърт Джордън, което ми е ужасно сантиментална поредица, още си спомням 7 клас как усилено я четох. Страхотни неща като идеи има вътре, и страхотно представяне, но от един момент нататък нещата се сбозват порядъчно и са сапунести.

На тотално обратния полюс е Стивън Ериксън с Малазанска книга на мъртвите - тук сапунки и прекалено много филъри няма да намерите, всичко е стегнато и едновременно - пространствено мнооого разгърнато. Проблемът на тази поредица е, че е малко или много хаотична и изпъстрена с герои - трудно се хваща нишката понякога, хронологично също цари леко безредие.

Робин Хоб е жена, която пише от лицето на мъж в лирическата Аз форма. Много приятни трилогии извъжда, като това е една от най-центрираната към човешкото фентъзи поредица, която съм чел - при по-задълбочен прочит ме накара да се замисля сериозно за някои неща и да се постарая да съм по-ценен за близките и околните ми.

Друг важен автор е Гай Гавриел Кай - прекрасен микс между история и фентъзи във всяка една негова поредица. Тук няма да намерим хилядостраничните томове, защото човекът пише компактно, ала засищащо. Силно препоръчвам!

Други любимци са ми Дейвид Фарланд с Повелителите на руните - гениална на моменти творба, която разтриса представите за фентъзи клишета и ги надхвърля многократно и Реймънд Фийст със Сага за войната на разлома - леко детско, но основополагащо и безспорно магично фентъзи. Първото ми такова след Властелина, бях запленен.

Властелина остава назад с един друг нелош автор - Дейвид Едингс, който обаче най-добре служи за 'проходилка' във фентъзито, понеже е по-детски някак.

Това е засега.. :п

На мен най-любимата ми поредица е Землемория, макар че все още се смятам за що-годе начинаеща във фентъзито (за сметка на научната фантастика ).

Аз от КнВ успях да преглътна само първия том - очевидно е трябвало да я прочета доста по-рано, за да ми хареса. В момента ми е твърде епична. Положението с МКМ е същото - първи том и потресена от ужасния превод, просто не мога да се накарам да посегна към втори. Иначе от посочените - Фараланд беше интересно преживяване, макар да не съм хипер възхитена. Една от любимите ми поредици беше "Мечът на истината" на Гудкайнд, но за бога, това безумно разводняване и накъсване и прекъсване и разделяне на безкрайно много книги и всяка книга на поне два тома: Спрях да ги чета някъде към 12, един ден сигурно ще си наваксам.

Землемория също ми е много, ама много любима. Май трябва да я попрочета пак.
Иначе едно от първите ми фентъзита беше "Мъглите на Авалон", поредица, която от Еднорог издадоха в много странен таймлайн. Някой да е чел нещо?

Смътен, много смътен спомен.

Ами, Мила, като виждам не си по разводняването - в момента, в който решиш да търсиш нещо ново - наистина Гай Гавриел Кай е твоят човек.

Лъвовете на Ал-Расан е книга, в която смесва испанците и маврите като история с леки фентъзи елементи; любимата ми негова поредица иначе е Сарантийска мозайка - две книги по 500 страници нормален шрифт, среден формат - тук преплитането е между по-фентъзи обстановка и византийската уредба. Абе, малко е фентъзито, но е изключително пленяващо.

Аз пък забравих също нещо главно - Песен за огън и лед на Джордж Мартин. Великанско! Макар че 4-тата книга беше скучновата и се опасявам и той да не ги разводни. Политика, интриги, грубост, фентъзи, доблест, чест, мястото на човека в един свят...всичко има.

А за Амбър какво ще кажем?

Ухаа, тема за фентъзи - имате моето одобрение и най-сърдечна благодарност
На мен любимата поредица ми е Драконовото копие на М. Вайс и Т. Хикман - има много яки герои (магове, богове, дракони), битки - изобщо всичко, което фентъзи фен може да желае А историята за Райстлин вътре е направо трепач, затова той е и любимият ми фентъзи герой Няма такава откачалка в което и фентъзи да съм чел
След това бих сложил Малазанската на Ериксън и "Песен за огън и лед" на Мартин (дано някога все пак излезе 5-тата част, за останалите не смея дори да говоря ). Много сложни сюжетни нишки (най-вече Малазанската); доста оригинални авторови идеи (мн ме кефи как Мартин оформя отделните глави през погледа на различни герои, а читателят без проблеми може да седи хода на действието ); а чрез войнишкия хумор на Мостоваците и Ловците на кости, остроумните дилаози на Техол и Бъг и култовите монолози на Пъст и Круппе Ериксън доказва, че комбинацията от хумор, екшън и драма е успешна рецепта за създаването на страхотна фентъзи поредица, която преопръчвам на всички В Ериксън не се съмнявам (чукам на дърво), че по график ще си напише и 10-те Малазански, но дали някога ще доживеем края на Песента... Все пак надеждата умира последна

Имаме си тема за Песен за огън и лед някъде надолу. Не че не си падам - стара съм вече за такива работи. Примерно Едингс ме кефеше като бях 6ти клас, сега ми е бозав. Песента - евентуално на английски през декември, български - януари-февруари нещо такова.

ScionOfStorm написа:А за Амбър какво ще кажем?

Или добро, или нищо - поне до оттеглянето на Коруин, което според мен беше много лоша идея.
Странното е, че тоя, дето ми я даде да я чета (да ги чета, де) идеално разгада какво би ми доставило наописуем кеф. Обожавам "Хрониките...", но така и не успяха да ме спечелят за каузата.
Иначе у нас дремят и първите 2 тома от КнВ, първия го подхванах преди време, но ме нападна сесия и после така и не се върнах към него - ще взема да го дочета това лято. Но не ме грабна така, както се очакваше.

Мила написа: Песента - евентуално на английски през декември, български - януари-февруари нещо такова.

От твоята уста в Божиите уши (и в перото на Мартин )

Уау, каква яка темичка!
Първата ми фентъзи поредица беше „Хрониките на Нарния“. Очаквах всяка следваща книжка с голям интерес и бях много разочарована, когато издателят едва не фалира и не издаде последната. Напечатаха я на български език чак след години. Никой и не подозираше тогава какъв хит ще стане Нарния след години.
Следващата ми голяма любов беше „Колелото на времето“. Мисля, че бях шести клас, когато излезе „Окото на света“. Може и по-малка да съм била. Подариха я на мама и тя я зачете с огромен интерес, при което един прекрасен ден полюбопитствах каква е тази гигантска книга с яка корица, която я поглъща така мощно и... книгата погълна и мен.
Други любими фентъзи книги са ми ... „Хари Потър“! Много, много любими^^ Просто няма такава мания. Години наред чаках със затаен дъх всяка следваща книга, развивахме разни теории какво ще се случи в нея, измисляхме си свои варианти и т.н. и т.н.
Харесвам също и Землемория на Урсула Ле Гуин, по-любима ми е обаче „Трилогия на мрачния елф“ на Салваторе, особено първите две книжки.
Един автор, който много, ама много харесвам - сър Тери Пратчет ! Разкошен е! Уникално въображение, уникално чувство за хумор! Всичко, излязло изпод пръстите му, е уникално! Или поне всичко, което аз съм чела^^ Обожавам Света на Диска, особено поредиците за Смърт и за магьосниците, но най-любима ми е една книга, която е извън Света на Диска - „Добри поличби“. Върховна!

Едно време се имах за почитател на фентъзито, но като се замисля съм чел доста малко, а в последните години - кажи-речи нищо (без да се броят Пратчет и Толкин, за които, както ще спомена по-надолу не мисля като за фентъзи).

Всичко започна когато бях на осем, тогава прочетох "Морт" на Пратчет. Оттогава съм му болен фен. После прочетох и трилогията за демона Аззи на Шекли и Зелазни, после попаднах и на Толкин (на когото съм не по-малко болен фен, всъщност по-голям, даже). Другите ми най-любими фентъзита са "Землемория" на Урсула Ле Гуин (всъщност дълго време подписът ми тук беше оттам - To light a candle is to cast a shadow), "Хрониките на Амбър" на Зелазни (Коруин рулз; вторите пет с Мерлин също са добри, де, но чак толкова) и "Песен за огън и лед" на Мартин (макар "Пир за Врани" още да не съм го прочел, защото първо искам да си препрочета първите три, че съм ги позабравил доста, а все не сядам да го направя). Също и "митичната" поредица на Робърт Асприн.
Иии това е общо взето. Всъщност, от изброените неща единствено Мартин и Асприн мисля като за фентъзи. Пратчет си е Пратчет, както да кажем Металика не са хеви или траш, а са си Металика (btw, не харесвам Металика, да не си помислите нещо, просто дадох пример с тях :Р). Същото важи и за останалите от изброените автори.

Други фентъзи автори почти не съм чел. Пробвах две книжки на Салваторе, щото нали Icewind Dale, Forgotten Realms, яко, ама се оказа доста зле. Ник Перумов пробвах да чета, но не издържах и го оставих на петдесетата страница. Има една американка, Mercedes Lackey, която не е нищо особено, но пише увлекателно, пък и книжките (или поне тази, която аз четох, The Oathbound) са забавни - имаше две мацки, главните героини, воин и сорсърка, които постоянно ги възприемаха като сексуални обекти и от време на време ги изнасилваха А по едно време един демон превърна некадърника, който го призова в жена и също го изнасили Та, смях се доста, кофтито беше само, че от тази книга трябваше да превеждам на устния по английски в гимназията, но слава богу не ми се падна такъв момент
На Робърт Хауърд съм чел разни разкази и бяха приятни, но не ме запали толкова, че да прочета нещо повече.
Някои от книжките по Warcraft и Diablo също съм чел, които противно на очакванията ми харесаха. Не че имат някаква литературна стойност, но съм голям фен на Blizzard и ми беше приятно да се потопя в Azeroth и Sanctuary и като читател.

Иначе четях българско фентъзи едно време - от разни сборници ("Звяр незнаен", "Таласъмия" (разкази, вдъхновени от българския фолклор, сборникът излиза всяка година и се сещам, че трябва да си набавя книжките от последните години) и т.н.), както и разказите в сп. "Фентъзи Фактор".


Друго май не съм чел. До разните там (no offence ) Робърт Джордан, Фийст, Гудкайнд, Тери Брукс, Едингс и т.н. не съм се докосвал и сигурно няма и да го направя.

Мда, и аз имам два неуспешни опита със Салваторе, но сестра ми и баща ми например страшно много го харесват. Една от последните книги, които четох и фентъзито в тях ми хареса беше "Лъжите на Локи Ламора" на Скот Линч. Чудесно, брутално, цинично фентъзи, където протагониста е нарцистично, лъжливо копеле... да не ви казвам антагонистите колко по-зли бяха. Но пък аз харесвам сюжет от типа всеки се опитва да прецака всекиго. Робърт Хауърд? Тоя с Конан Варварина? Баща ми му е болен фен, та покрай него съм изчела всичко възможно. Конан е пич. Бащата на клишетата, но какво пък. Пич е. Аз с Колелото, както май съм казвала не можах да се преборя. С уговорки прочетох първата, ама втората не можах даже да я започна. Иначе от дългите поредици - "Мечът на истината" но с това разводняване и делене на завършени книги на томове, ме загубиха някъде към 5-6 книга. Май трябва да ги почна отново, нали Тери Гудкайнд тази година слава богу най-после ги довърши.

Абе, Вида, аз Хари Потър не го броя толкова за фентъзи. Да де, вече не го броя и за детска литература, но той май се вързва най-вече в този новия жанр "urban fantasy", където набутват "Здрач", че и "Патрулите", че и Хари Потър и производни. Или иначе казано - фентъзита, които не се развиват в Icewind Dale, Forgotten Realms, Средната земя, Вестерос и прочее измислени светове, а в нашия. А да не говорим, че има автори, които сами си създават жанрове (като Зелазни, които казва, че пише "научно фентъзи" ).

Друго, друго. А, да любимата ми Бюджолд и ужасяващата й нова поредица "Споделящият нож" - wtf, това фентъзи ли беше или любовна приказка? Пффф, вместо да напише още някое симпатично томче за Воркосиган, тя ще ми пише бози...

Пък аз много харесвам Марион Зимър Брадли.
За КнВ и Песента много съм чувала, ама ме мързи да чета чаааааааааааааааааааааак толкова разтеглени в милиони томове истории
По същата причина и аз спрях с Меча на Истината след 3тата книга
Хрониките ги харесвам, да.