Едно време се имах за почитател на фентъзито, но като се замисля съм чел доста малко, а в последните години - кажи-речи нищо (без да се броят Пратчет и Толкин, за които, както ще спомена по-надолу не мисля като за фентъзи).
Всичко започна когато бях на осем, тогава прочетох "Морт" на Пратчет. Оттогава съм му болен фен. После прочетох и трилогията за демона Аззи на Шекли и Зелазни, после попаднах и на Толкин (на когото съм не по-малко болен фен, всъщност по-голям, даже). Другите ми най-любими фентъзита са "Землемория" на Урсула Ле Гуин (всъщност дълго време подписът ми тук беше оттам -
To light a candle is to cast a shadow), "Хрониките на Амбър" на Зелазни (Коруин рулз; вторите пет с Мерлин също са добри, де, но чак толкова) и "Песен за огън и лед" на Мартин (макар "Пир за Врани" още да не съм го прочел, защото първо искам да си препрочета първите три, че съм ги позабравил доста, а все не сядам да го направя). Също и "митичната" поредица на Робърт Асприн.
Иии това е общо взето. Всъщност, от изброените неща единствено Мартин и Асприн мисля като за фентъзи. Пратчет си е Пратчет, както да кажем Металика не са хеви или траш, а са си Металика (btw, не харесвам Металика, да не си помислите нещо, просто дадох пример с тях :Р). Същото важи и за останалите от изброените автори.
Други фентъзи автори почти не съм чел. Пробвах две книжки на Салваторе, щото нали Icewind Dale, Forgotten Realms, яко, ама се оказа доста зле. Ник Перумов пробвах да чета, но не издържах и го оставих на петдесетата страница. Има една американка, Mercedes Lackey, която не е нищо особено, но пише увлекателно, пък и книжките (или поне тази, която аз четох, The Oathbound) са забавни - имаше две мацки, главните героини, воин и сорсърка, които постоянно ги възприемаха като сексуални обекти и от време на време ги изнасилваха
А по едно време един демон превърна некадърника, който го призова в жена и също го изнасили
Та, смях се доста, кофтито беше само, че от тази книга трябваше да превеждам на устния по английски в гимназията, но слава богу не ми се падна такъв момент
На Робърт Хауърд съм чел разни разкази и бяха приятни, но не ме запали толкова, че да прочета нещо повече.
Някои от книжките по Warcraft и Diablo също съм чел, които противно на очакванията ми харесаха. Не че имат някаква литературна стойност, но съм голям фен на Blizzard и ми беше приятно да се потопя в Azeroth и Sanctuary и като читател.
Иначе четях българско фентъзи едно време - от разни сборници ("Звяр незнаен", "Таласъмия" (разкази, вдъхновени от българския фолклор, сборникът излиза всяка година и се сещам, че трябва да си набавя книжките от последните години) и т.н.), както и разказите в сп. "Фентъзи Фактор".
Друго май не съм чел. До разните там (no offence
) Робърт Джордан, Фийст, Гудкайнд, Тери Брукс, Едингс и т.н. не съм се докосвал и сигурно няма и да го направя.
Клуб на анонимните фентъзохолици
).
Няма такава откачалка в което и фентъзи да съм чел 
); а чрез войнишкия хумор на Мостоваците и Ловците на кости, остроумните дилаози на Техол и Бъг и култовите монолози на Пъст и Круппе 
Ериксън доказва, че комбинацията от хумор, екшън и драма е успешна рецепта за създаването на страхотна фентъзи поредица, която преопръчвам на всички 
Все пак надеждата умира последна 
Re: Клуб на анонимните фентъзохолици
).
