Дойде ми музата да си опиша и аз моята творба.Не знам дали беше добра идея или не,но със сигурност рискувах много.Написах го като репортаж или статия за самия изпит (не съм мн сигурна и аз какво се получи).Започнах с новината каква тема се е паднала.Синтезирах най-често засегнатите проблеми в есетата ма кандидат-студентите,както и някой от най-оригиналните им хрумвания по темата.След това писах,че общото мнение на проверяващите е,че като цяло повечето творби са били изключително песимистични и повечето кандидати са имали за цел да критикуват и да се оплакват (ако не се лъжа един от преподавателите на курса (а може и повече да бяха) ни каза,че искали да четат и някои по-положителни неща от младите хора) За това и цитирах думите му,уж от преподавател,пожелал анонимност.След това казах,че според психолози това е така,защото когато човек чуе "дупки" си представя някаква незавършеня щялост,някакво несъвършенство.Писах,че на човек му е вроден копнежа по съвършенството,тъй като според библията е създаден по образ и подобие на Господ.Но съвършени неща не съществуват на този свят,защото самият той не е съвършен (ако се оповаваме на представата че дупките убиват съвършенството) -дадох за пример черрните дупки във вселената и дупките по земната повърхност (котловини,морета...),които всъщност формират релефа и прироадата й и от там подкарах,че има и хубави дупки,дадох няколко примера.И от там запозна най-рисковата част според мен.Изкуших се да пиша,че дори и в системата на су има дупки,като например това,че началото и края на 2та изпита съвпадаха и чакането е изнервило допълнително кандидатите (пак го завъртях като за статия) и че според по-сериозните от тях махането на устния прави кандидатстването им само по-трудно,дадох си аргументите по този въпрос и завърших с това,че дори и тези дупки не са чак толкова лоши,тъй като дупките трябва да се поправят и вероятно другата година факултетът ще е намерил най-добрия формат на изпита,а и дори с тези дупки си остава най-доброто място в България,ако искаш да се занимаваш с масови комуникации.Имах и заключение,което не ми стигна времето да препиша на беловата,за това можве и да с епрочете,може и да не се прочете (даже не знам кой е по-добрия вариант,може да се приеме като наглост) В него върнах пак темата за песимизма и как трябва да се научим да виждаме хубавото навсякъде,повторих си някой неща за дупките(че могат да бъдат хубави,да раждат хубави неща,да ни научат да се развиваме ...) и завърших с това,че трябва да бъдем, по оптмистични,защото,кой знае,това би могло да ни помогне за отлична оценка на изпит по журналистика (ето я мега наглостта,но пък си помислих,че ако съм журналистка и трябва да пиша матеариал по този въпрос мога да го напиша така един вид като шега накрая пък и връща отново на основнат новина -проведения изпит) не знам какво да оччаквам,но както казах или много слаба или много висока оценка.Мисля ,че бях различна-съмняваме някой друг да е критикувал софийския най-малкото,което е...(за това също си помислих,че един журналсит би могъл да го напише в статията си) Аз много си го харесах,което ме приетснява малко понеже на курса изобщо не си харесвах работат а имах 5,25
...Ама тъкмо ще ги видя как реагират на такива неща и ще знам за редовния
Някоя желаеща да и чета тези дни правилника
, така че всичко е наред.
