Taка. Нека и аз да изкажа "компетентното" си мнение, че цял ден чета из форума. Бях в "главната" зала - 272. Който е бил там, сигурно ме е забелязал, бях с черен шлифер. И така. Не знам от къде да зпочна, но ще обобщя с две думи целия си текущ пост -
потресен съм.
Това че, за да видя къде съм разпределен, трябваше да отида до Химическия, съответно да се загубя 3 пъти в София (от Варна съм, провинциалистче), да попадна на две задръствания с колата, по половин час всяко, и че листите с разпределението бяха закачени на някаква стена в задния двор на факултета, дори няма да го коментирам, защото си има и интернет за тая работа. Но все пак можеха да ги закачат и на централния факултер. Както и да е.
Нека започнем с това какви образи видях сутринта, преди изпита. Няма да изреждам, за да не обидя някого, но нека спомена само, че момичето, което изтегли прекрасната ни тема, беше до мен, точно преди да влезем в залата и една от репликите, които случайно чух да казва беше следната: "ае, аз ша си поспа първия час и после кот напиша, напиша". Повече няма да коментирам. Осемдесет процента от народа беше като оня кифльо, дето писал за кифлите (много се смях, сигурно 10 пъти го гледах). Личеше си от километри, че от 1056 души, 756 са дошли на изпита на прима виста. Разбира се, видях и доста симпатични девойки. А това, което ми хареса е, че на 5 момичета, се падаше 1 момче. Което е яко, все пак конкуренция. :Д
След това. Влизам си аз и сядам. Ама какво сядане беше, ех... "Столчето" ми се наклони с няколко градуса надолу под колосалната ми тежест, разбира се, звучно скърцайки след всяко мое движение, а краката си просто нямаше къде да сложа и е просто необяснимо в какви пози съм писал. Самото "бюро" пък ми приличаше по-скор на перваз и със сигурност не беше от най-удобни и предразполагащи за творческа мисъл. Но това всичко са бели кахъри. Все пак се намираме в България, университетите ни нямат пари и прочее. И това може да го подминем.
Но това, което най-много ме потресе. Темата. Ах, темата... "Ах, този мол!"
Сериозно!? Не, наистина...покърти ме. На фона на всички проблеми в държавата - високите цени, корупцията, вътрешната криза, подслушването, неработещата образователна система и прочее, и прочее неща, които ни разтърсват ежедневно. На фона на външнополитическите проблеми - катаклизми, революции и
международна война. На фона на всичко това, за какво ни дават на нас да пишем, на нас бъдещите журналисти, четвъртата власт, онези, които ще отразяват всичко, които ще ходят по горещите точки на света и ще информират българина за събитията, ставащи около него? За какво? Да, точно така, за МОЛОВЕТЕ. И то защо? Защото в моменти по национална телевизия дават някакъв малоумен, псевдо-интелигентен и нискобюджетен, нескопосан, мелодраматичен сериал. И да, става въпрос именно за "Стъклен дом", само вижте клипчето във vbox, където едната от квесторките казва следната реплика "надяваме се да го свържат с един много известен филм, в който се говори за духовните ценности".

Когато чух темата и видях реакциите на хората около мен, е, стана ми толкова смешно, че в същата секунда, на фона на всичко, просто спрях да възприемам този изпид на сериозно. А какво правят хората, като нас, които не си падат по сапунки и нескопосани български сериалчета? Не съм малоумен, хрумнаха ми много неща по темата, писах 5 страници, въпреки че първия един час седях и се чудех как е възможно да ме карат да разсъждавам по нещо толкова малоумно и незначително на фона на всичко останло, но все пак писах, колкото да има там. Ще имам слаба оценка, предполагам. Не ме и интересува особено, чакат ме още много изпити за много специалности. Не си дадох много зор, писах за първото, което ми хрумна, дори не се опитах да възприема темата на сериозно. Просто журналистиката си ми беше мечта от няколко години, а в последните месеци, говерейки с приятели учащи във факултета и виждайки с очите си този фарс...е, вече наистина гледам на този университет с други очи.
И последно. Скъпи бъдещи журналисти, нека ви попитам - къде точно, според нас, е великата проблематика с моловете, която ние трябваше да разгледаме?
п.п
Този пост стана твърде дълъг и твърде мрънкащ, но трябваше да си го излея някъде. Успех, все пак, на всички очерователни и симпатични девойки от форума. Знаете къде можете да ме намерите "намиг, намиг".