forum.uni-sofia.bg

за т'ва дето нема да стане, разбира се!

slighter написа:за т'ва дето нема да стане, разбира се!

Е, то...за това дето ще стане, няма смисъл да мечтая..

Мечтая да мога да превключвам по-лесно от аналитичен моуд към глей-си-кефа моуд.

Също би било яко да си имам точно копие, което да върши половината неща, които искам да свърша. Добре де, ако имам такова копие, то ще върши черната работа

Осъзнавам, че изобщо не мечтая..

Мечтая за глупости и несъществени неща, така като се змаисля...

...за Щастие.
Едно странно, откачено, диво, безкрайно щастие.
За щастието на лешниковите очи, което ми предсказаха преди толкова време...
Мечтая си, един ден да тръгна за някъде, просто да изчезна . А Той да разбере без нищо да му казвам. И когато стигна на пръсти до вратата - да ме чака там. Защото светът е голям и опасност дебне отвсякъде...
Мечтая си за морето. За изгреви и залези в обятията на любимия човек...мечтая за цели дни, поляти с шоколад и червено вино
Мечтая за топъл летен дъжд... Да лежа в тревата и да гледам облаците...мечтая си за човека, който ме накара да се влюбя в тях...

Мечтая за време..... както всеки един човек.
Много мечтая за него ...

много абстрактни мечти бе хора .. дайте нещо по така яхти палми хавайки ..

Ок ще го формулирам по този начин.

Искам да прекарам колкото се може повече време с приятелите ми във Варна зимната пауза, но в същото време искам да отида до Англия и Ирландия за Коледа ... а ако съчетая двете неща ще ми остане по малко време и за двете.

Мечтая за времето да реализирам всичко, което искам.

За спокойствие, а не всеки един момент да се налага да мисля за нещо...

за връщането на поне малко от миналия ред в живота ми мечтая в момента :>

и за промяна.

започваш да излизаш от дупката

Я, коя темичка била изровена
(между другото авторката й ВЕЧЕ учи психология в Лондон, така че може да се похвали с една сбъдната мечта )

// А колкото до мен... преди време спрях да мечтая. Изключително здравословно е и спестява всякакви разочарования.

Тъй както малките деца разлистват
и почват със картинките от края,
така и мене днеска ми се иска
за бъдещето да си помечтая.

Защо пък не? – В мечтите няма цензура,
мечтите греят с синкава прозрачност.
А по-добре е да подгониш вятъра,
отколкото да седнеш и да плачеш.

Мечтая да повярвам в тези стихове...