Предварително се извинявам за огромното мнение. Графоманията е страшна сила. И ми е изключително приятно да я упражнявам в тази тема. (:
Сега, наред- ако говорим за личното ми отношение към писателите/ поетите - Ботев е скучен мегаломан, Вапцаров е чудесен за четене, но изключително програмен и ограничен. Вазов въобще няма да го коментирам. Самообявил се Патриарх и водач, който смята, че функцията на изкуството е да възпитава народа. И което е по-лошото, това мислене продължава да се котира, резултатите от "Голямото четене" бяха потресаващи. Не ни трябва криворазбран патриотизъм. Трябва ни
мозък.
Но ако говорим за значението им в българската литература - Ботев е изключително начетен за времето си. Много ярък, много краен, много борбен - чудесна водаческа фигура, вдъхновител и тъй нататък. Впрочем, той сам не брои поезията си за особено важен момент от живота си, далеч повече набляга на публицистиката. И именно присъствието му в литературната история, а не толкова самите му произведения, е важно. Вапцаров - работническо момче, което пописва стихове в свободното си време. Повтарям - чета го с удоволствие, но у него друго, освен любов към работническата класа и оптимизъм, няма. Дори не мога да разбера защо все още го учим, при положение, че сравнен със значимостта на останалите автори, просто бледнее.
Borisg написа:Защото тези автори се изучават като задължителни не защото превъзхождат Вежинов, Фурнаджиев и пр., а защото творчеството им е пряко свързано с историческата действителност, и биографиите им са серия от исторически събития, довели до творческото им индивидуално прозрение.
Много съм съгласна тук.
@morfei - какво значи брилятни редове? Ама честно? Кажи ми едно перфектно за теб произведение от Средновековието или Ренесанса и се обоснови. Защото има огромно значение дали ще мерим литературно-историческата стойност на даден автор, или... личното си мнение за него? Във втория случай се намесват и индивидуалните ни критерии за качество, които сто на сто са различни, и само ще си чешем езиците.
А в училище дори на свестен анализ и тълкуване на текст не ни учат и точно това е проблема с литературата в българското образование. Изключително рядко се намира учител, който да накара хлапетата да разберат, че литературата не е просто разтягане на локуми. Относно "Като започнеш да пишеш думите излизат от теб" - влез (или по-скоро не влизай!) в купищата сайтове от типа "откровения" и виж всички девойки и девойчовци, пишещи бели стихове, пълни с болка, тъга, миглите ми мокри, сърцето ми на късове, и тъй натам откровени глупости. На много хора им се случва думите да излизат от тях (което очевидно е твоята дефициния за талант), да искат да изразят чувствата си, да споделят красив момент или идея. На малко хора им се получава - защото малко хора наистина искат да се научат да го правят.
Тук в спора се разминаваме много лошо, защото моята идея за талант е друга - талантът е чиста любов, подплатена с интуитивно разбиране какво да правиш. Любов, толкова силна, че нямаш никакви проблеми да вършиш това, в което си добър, докато ти се разкървавят пръстите и ти изтекат очите. Толкова силна, че да не спираш да го правиш до пълно изтощение, докато не си убеден, че завършеното е перфектно. И толкова силна, че да знаеш как да направиш перфектното още по-добро. Естествено, чисто техническата част може да бъде свършена и без нея - във всеки клас сигурно има поне по 5-6 девойки, които пишат чудесни теми и есета. Аз самата изкарах 5, 10 на първия предварителен по математика и осем години в математическа гимназия без грам талант в тази област. Но талантът е онова, което те КАРА да продължаваш, независимо от всичко друго. В това му е ценността.
@easy - започнах "
Погнусата". Прелестна е.
@Becksy -
Случвало ли се е на някой от вас родителите му да не одобряват връзката с момичето/момчето,което харесвате?Случвало ли ви се е да ви забременят с цел да ви задържат до себе си?Случвало ли ви се е гаджето ви да ви нарече "маймуно","Шматка"??Случвало ли ви се е някой пред очите ви да счупи носа на някого,само защото гаджето му не вижда добре хоризонта пред себе си?
Случвало ми се е първото. Всеки път. xD Но нито едно от другите и ето защо - защото хората, които позволяват да им се случат тези неща... е, нека кажем, че името "човек" на тях не им подхожда. Да позволиш да те унижават, да се унижаваш сам, изтъквайки го като "любов", да се гордееш с простотията и агресията - не. Това е пълна липса на мисловна дейност. Съжалявам, разбирам, че съдбите им не са леки, дори когато те сами са си виновни. Но протестирам срещу издигането на тази вина и малоумие в национален ефир и вменяването на мнението, че те са приоритети в мисленето на народа.
п.п. И благодаря на вас двамата и на Варненеца за думите. Но за това ще си говорим лятото.
