forum.uni-sofia.bg

Привет, скъпа!
Моите въпроси този път няма да са идиотски като ония, които задавах на Жеймс В друго настроение съм сега...
- По какво разбираш, дали един човек си струва (усилията, времето, парите, емоциите, нервите, усмивките...)
- Имаш ли бивша любов, която като видиш все още ти се подкосяват краката и се разтреперваш цялата?
- Лошо ли е едно момиче да е емоционално?
- Умееш ли да се преструваш, че не ти пука, когато дори вътрешностите ти се сгръчкват от ужас?
- Какво смяташ за репликата "приятелство и истински приятели няма" ?
- Какво смяташ за хората, на които - така да се каже - лесно им пламва клечката? (за ярост и злоба говоря)
- Имаш ли някакъв - айде да го наречем - фетиш, или по-скоро предмет или нещо, което колкото и да си го купуваш, все не ти е достатъчно и искаш още? (за мен това са диадемите хаха)
- Когато не ти е ясна дадена ситуация и поведението на човека в нея, какво правиш? Мислиш ли за това, опитваш ли се да отгатнеш, или говориш с човека, или пък просто оставяш нещата така и продължаваш напред, все едно нищо не се е случило?
- Любима софийска градинка?

Това е засега.

JudyRamone написа:Привет, скъпа!

Въх, леле, с какво го заслужих! Здравей и на теб!

- По какво разбираш, дали един човек си струва (усилията, времето, парите, емоциите, нервите, усмивките...)
По емоцията, която предизвиква мисълта за него, когато съм сама. Ако ходя ухилена по улицата, значи вероятно си струва всичко. Пък и... има си такова едно усещане - един глас в главата (т.е. един от всички, де), който ти казва, че всичко е наред и смисъл има.
- Имаш ли бивша любов, която като видиш все още ти се подкосяват краката и се разтреперваш цялата?
Не. И се радвам - сигурно е много изтощително да таиш някакви подобни чувства.
- Лошо ли е едно момиче да е емоционално?
Никак даже. Но трябва да знае кога, какво, как и пред кого. И колко. И "никога не трябва да чете подобно писмо без червило", както се казваше в "Закуска в "Тифани".
- Умееш ли да се преструваш, че не ти пука, когато дори вътрешностите ти се сгръчкват от ужас?
То не е до преструване. Когато се налага да се "събера", един вид - обикновено успявам. После може и да рухна, ако става дума за нещо сериозно, но най-често се удържам. Виж по-горе за червилото.
- Какво смяташ за репликата "приятелство и истински приятели няма" ?
Не вярвам. Но и ми е много странно, когато някой тръгне да ми обяснява, колко много приятели имал. Аз си имам само трима и, въпреки че им вярвам на 100%, единственият човек, който знае всичко, което ме вълнува, тревожи, радва и т.н.т. е майка ми. Но пак казвам - имам трима истински, достатъчно добре проверени приятели, на които знам, че мога да разчитам (съответно, и те на мен). Приятелство има - но не трябва да е безразборно.
- Какво смяташ за хората, на които - така да се каже - лесно им пламва клечката? (за ярост и злоба говоря)
Имат неразрешени проблеми. И става кофти, когато ги прехвърлят върху другите. А когато става дума и за агресия, направо се плаша - рядко съм се сблъсквала с подобни хора и ми е трудно да намеря общ език с тях, а честно казано, нямам и желание.
- Имаш ли някакъв - айде да го наречем - фетиш, или по-скоро предмет или нещо, което колкото и да си го купуваш, все не ти е достатъчно и искаш още? (за мен това са диадемите хаха)
Хмммм... не се сещам... Знам какво бих си купувала така, ако можех да си го позволя, де - марионетки (и кукли за куклен театър изобщо - петрушки, сенки, задно водене, мъпети... всякакви). Но то в България няма и откъде, та имам късмет в това отношение. Обаче като каза диадеми - днес си купих една. Онзи ден - две. Харесах си още поне 3. Положението е притеснително.
- Когато не ти е ясна дадена ситуация и поведението на човека в нея, какво правиш? Мислиш ли за това, опитваш ли се да отгатнеш, или говориш с човека, или пък просто оставяш нещата така и продължаваш напред, все едно нищо не се е случило?
Ммммм... зависи. Важна ли ми е ситуацията и има ли продължение, което да зависи от конкретния разговор/ситуация и т.н.т.? Ако е така, се опитвам да му разбера мотивацията (поставяйки се максимално на неговото място). След това говоря с него - абсолютно искрено и се надявам на искрен отговор. Ако не успея, обикновено опитвам да говоря с негов познат - ама не за конкретната ситуация, а просто да опитам да опозная другия човек и поведението му в различни обстоятелства, да го видя в различна светлина.
Ако нещата не са ми толкова важни/не ме засягат пряко (мен или мои близки хора), тегля майни със замах (е, не на глас ) и продължавам напред.
- Любима софийска градинка?
"Заимов" (тъй дееее... "Оборище"). Е, и Борисовата, разбира се. Но "Заимов" ми е съвсем "на сърце", така да се каже.

Кире, резултатите от кастинга - довечера. Сега отивам да спя.
Впрочем, само да отбележа - сбара ме точно със заглавие, което не съм чела, макар да имам представа от сюжета. Та ще пада голямо нагаждане.

Понеже тук се изговори малко за "инициативата на Lord и Джеймс", ще взема да кажа и аз нещо.
Тя беше и е чудесна възможност за хора, които имат общи интереси, да се намерят сами и да направят нещо. Тези дни например с редица други добри люде може да дадем начало на реализацията на една идея, дано се случи поне нещо съвсем мъничко.
А че цялостната идея е малко свръх и за някои други неща относно това - дам...

И за да не развалям тематa с офтопик, някои въпроси...

- Какво ти е мнението за Евгений Желев?

- Приемаш ли кофеин и колко често?

- Човек, когото познаваш слабо, ти казва "Бе аз, така и така, имам интереси, свързани с журналистика и обществознание, би ли ми препоръчала да уча това в СУ и какво най-общо би ми казала като характеристика за факултета?"

- Колко често гледаш футболни мачове?

- Изреди няколко любими поети
10x

здравей, Ели : )
кое е любимото ти място в София (градинка, парк, улица, район или каквото се сетиш)?
коя е любимата ти къща в София?

Почваме в обратен ред.

rueva написа:здравей, Ели : )

Я! Ники! Здравей.

кое е любимото ти място в София (градинка, парк, улица, район или каквото се сетиш)?

Ъъъъм... ул. "Цар Иван Асен" от Орлов мост до Румънското посолство (и особено районът зад Орлов мост), сещаш се - напомня ми на СтЗ с тия дървета. Също и "Заимов". И голямото кръстовище на бул. "Възкресение" в Красна поляна, защото знам, че като сляза от маршрутката там, отивам в "Ателие 313". И, разбира се, ФЖМК.
И скромната ми къщичка.

коя е любимата ти къща в София?

За любима къща... не знам. Ако ме питаш за Русе, примерно, да ти кажа. Или за СтЗ, макар че я събориха. В София... имам си любим двор - на "Евлоги Георгиев", някъде около Военна академия, но на другия тротоар. Трийсет и нещо беше адресът. И на "Иван Асен" има интересна къща, ама тя е по-скоро интересна, защото е изоставена и, когато минавам оттам, все си измислям някакви истории, които са се случили в нея. Точно зад Орлов мост е.

Timber, привет!

- Какво ти е мнението за Евгений Желев?
Направи много хубави неща за града, наистина. Справяше се с работата си и смятах, че трябва да получи и трети мандат. Разбира се, има го моментът на срастване с властта, но когато работата върви, не мисля, че подобен страничен ефект е непременно лош.
Неприятно впечатление ми направи начина, по който му запушиха устата - тъй като реално той спечели балотажа, а не онзи говедовъд от Кнежа, и проверката и ръчното преброяване доказаха това - само че хоп! дадоха му министерско кресло, за да си трае, той се заигра с тая залъгалка и повече не му се чу гласът. Разбира се, вероятно се е наложило да си мълчи (т.е. наложили са му го), но не му прави чест.
Все пак - свърши добра работа за Стара Загора. До момента говедовъдът от Кнежа се е отчел с една коледна украса.
- Приемаш ли кофеин и колко често?
С цел събуждане/поддържане в будно състояние и т.н.т. - никога. Т.е. само 2 пъти в целия ми живот (бяха ситуации, в които иначе наистина сигурно щях да умра).
Хм... кофеин, кофеин... изотонични напитки след тежък изпит или малко повече алкохол - т.е. общо 4-5 пъти в годината; "Кола" през лятото в малки количества и "3 в 1", когато ми се пие нещо топло и сладко, а нямам хубав горещ шоколад. Обикновено вечер - та... смятай за каква "употреба" на кофеин иде реч.
Ама така, да седна сутрин да пия кафе, че и да не мога да си отворя очите без него - никога не е било, няма и да бъде.
- Човек, когото познаваш слабо, ти казва "Бе аз, така и така, имам интереси, свързани с журналистика и обществознание, би ли ми препоръчала да уча това в СУ и какво най-общо би ми казала като характеристика за факултета?"
Ако искаш да те научат на занаят, това няма да се случи. Ще ти преподават теория на медиите на много добро ниво, така че, стига да искаш, ще я научиш. Уви, никоя медия не се интересува от това.
Въпреки всичко, аз съм доволна. Типажите във факултета са уникални и си струва да се познават. От всеки може да се научи наистина много - не само като конкретно медийно знание, но и като интересни идеи за света (а дори и модели на поведение). Не си давам годините там за нищо на света, но и не желая да се занимавам с журналистика в нашите условия. А има и друго - повечето студенти започват да работят още във втори курс и след това ходят само на изпити, така че е твърде възможно да излезеш с диплома oт ФЖМК, без да ти се налага да прекараш много време в него.
- Колко често гледаш футболни мачове?
Сега гледам Шампионската лига. Преди (до около 9 клас) гледах всичко, ама всичко, което можеше да се гледа по TV, а тогава хващахме и DSF... всеки ден купувах "Меридиан мач", то не бяха спорове с момчетата, та ходене на мачове на Берое (а дори и на Берое 2000 във В група... минало незабравимо). Върл фен, наистина. После нещата постепенно се уталожиха и сега остана само един наистина здрав интерес към тоя спорт (т.е. нищо екстремно, но съм в час със ставащото).
- Изреди няколко любими поети
Това няма да е трудно, защото по принцип не обичам поезия кой знае колко - та може да се каже, че ще ти изредя всичките си любими поети - Смирненски, Маргарит Минков, Дамян Дамянов, Евтим Евтимов и Сергей Есенин.

И две последни въпросчета.
1) Хм... от кои отбори си? Футболни де.
2) Веднъж много ми хареса един твой пост, в който казваш, че повечето "смешки" на Пратчет са ти в графата "тъпизми" (оф, дано не ме замери някой с гнили яйца). Можеш ли да си припомниш конкретен пример? Впрочем, черпя те с една перифраза - "Това беше гробището на булдозерите. Джони се запита дали това е мястото, където отиват булдозерите, за да умрат"
Всъщност да поясня, че личното ми отношение към автора не е негативно, но според мен на моменти се изсилва с тоя хумор и се получават недобри неща; като не се напъва, е много приятен.
Айде, бягам да се спасявам от развалените яйца.

Ели, чакам ?

Кире, извинявай, че се забавих, ама опера, това-онова... Та - не по книгата, уви. А по филма и легендата (в странна комбинация) имаме:

Янки - ти
Артур - Жокер
Рицари на кръглата маса - Ланселот е Камилчо, Галахад е Лорд, Кeй е Боромир (а какво чудене падна дали беше Кай или Кей... после вдянах, че Кай е от "Снежната кралица" )
Гуиневир - Блъди
Нимюей - това ще да съм аз, предполагам
Моргана - Валя
Мерлин - Пора
Придворни дами - всяка форумка, която би имала желание да участва във филма
Краля на рибарите - ъъъъм? Нямам идея
Селяни - целият форумен народ (на хонорар + сандвичи от кетъринга )
Шут - Кристо, Бавария, DADO (който от тримата е свободен от професионални ангажименти тогава)

Впрочем, има една бая основна героиня (във филма) - лейди Алисанде (Александра) - идея нямам къде е мястото й в истинската легенда - не я помня в телефонния указател от образи - но е Мила. "Какво лошо има в това една жена да бъде рицар?" - мисля, че й отива повече, отколкото на всяка друга.
И, ааааауууу... не мисля, че имаме форумен сър Улрих, но е мноооого секси, мммм... Май помагаше на Моргана, тъй че, Валя, ослушвай се.

На който не му харесва, да си снима свой филм.

ясно няма да те взимам за да ми правиш кастинга...

Що, ти как ги виждаш? На мен са ми супер логични от-до. Само себе си набутах поради сантименти към ролята (ама тя е и малка - "Farewell, Lady of the lake...". Хех, ама че спомени! )

Впрочем, днес ми мина през ума, че сме готови за форумна опера, но такъв филм би бил по-интересен, така или иначе.

Timber,
1) Борусия Дортмунд, Рейнджърс (заради Щефан Клос, а и защото синьото винаги е по-добре ), Берое. Между Левски и ЦСКА - разбира се, Левски.
2) Опитах да го чета в 11. клас. Не се получи. Нито с "Глинени крака", нито с "Дядо Прас". Единственото, което помня е, че дори не ги преполових - а ти ме питаш за цитати. Вероятно просто направих грешката да ги чета заедно с "Хрониките на Амбър" (преди да питаш - до последно не можах да реша дали си падам повече по Коруин или Бенедикт; и пак преди да питаш - не съм чела историята с Мерлин (в знак на протест срещу изчезването на Коруин от страниците). Сега съм абсолютно сигурна, че ако я подхвана, няма и най-малка вероятност да ми направи някакво особено впечатление, но си оставам с добрите спомени - и се пазя от нея поради същата причина).
Както и да е, мисълта ми беше, че Пратчет може и да не е толкова зле, просто на мен ми бе смъртно скучен и така не разбрах каква е драмата около него. Избягвам да говоря с приятели по темата, щото обикновено наистина се почва с яйцата, преди да обясня, че всеки има право на (лош) вкус.

Да, доколкото знам, бях сред първите, които бяха запознати с началните планове. Тогава хората бяха казали, че ще участват, ако нещата потръгнат. Аз бях първата, която каза, че просто няма да участва. Истината е, че не вярвам в успеха на подобно начинание. Идеалите, сами по себе си, не са нещо лошо. Идеализмът е опасен, особено ако си повярваш твърде много. За да има промяна към по-добро, трябва да бъдат засегнати редица интереси на хора, които не изгарят от желание да го допуснат. Обречена история - и не мисля, че ще стигне по-далеч от прословутото детективско бюро, което правихме с двама приятели, когато бяхме на 8-9 години.
Не мисли, че се будалкам - стискам палци и искрено се надявам да греша - не толкова заради самия успех, а защото хората, ангажирани с тоя "проект," не заслужават да бъдат разочаровани. Но звездите ми говорят, че Нещото няма да се случи.

*иззлорадств*

Не, сериозно.

Ели, цетерис парибус (демек като изключим евтините ми заяждания с иво и желанието като ми е скучно да споря с някого, включително и ангел) твоята позиция съвпада почти на 100 процента с моята.

Я един малко сърфистки въпрос.

метни ми по една картинка тука, каквато изкопаеш в интернет (ако искаш може и да рисуваш, ама се съмнявам, че ще имаш голямо желаине), която да асоциираш със съответните думи (асоциацията си я направи на каквото искаш ниво - смислово, фонетично, лексикално, подпространствено и квото там можеш да измислиш)

страх
радост
агония
болка
кръв
бръснач

*Виртуално си плюе на ръчичките*

- страх (и тая вечер няма да мога да спя - тъкмо скоро говорих с едно другарче за емоциите, които тоя тип пораждаше у мен)


- радост - нека е това. С всички "екстри". Иначе първите ми асоциации са: жълто, слънце и слънчоглед, но тази е най... плътна.
- агония: Не само щото картинката е голяма - пък и не намерих картинката, която търсех. Коагулация на белтъци при повишаване на телесната температура.
- болка - Неизменно
- кръв - Нещо такова (пак не намерих онова, което искам - представи си сравнително голямо тъмно затворено пространство (толкова тъмно, че да можеш да различиш че течността е именно кръв - ама огромна, огромна локва) и в средата - нещото, което кърви. Не знам какво е - човек, предполагам, но се вижда само силует - седнал е на земята, единият му крак е изпънат встрани, подпрял се е на земята с другата ръка - не съм виждала такава картинка из нета, но това ми е пред очите в момента).
- бръснач - Тук вече нема 'лабаво - скучна история

мерси, мерси.

а какво ще ми покажеш за

режа
остро
одраскано
порязан
убождане
език
пиърсинг
дупка
устни
възпаление



и още един въпрос

Като ти кажа "обърната елха" какво точно си мислиш?

Като се замисля с думи може да е по-интересно Ако не успееш да намериш някоя интересна картинка - описвай. Това с кръвта много ми хареса.