forum.uni-sofia.bg

Естествено, че не са...Просто има хора, които възприемат литературата като историята...и понеже знаят всичко като по конец влизат, а други, вложили наистина себе си в разработката, остават да си бият главата в стената

Просто има хора, които си мислят че с фантазия, без познаване на учебния материал ще изкарат едва ли не 6ци... а това не е оригиналност. Аз съм най-големият привърженик на оригиналността, но за съжаление, изпитът си има определен формат и определени изисквания, които трябва да се спазят, за да бъде максимално обективно оценяването. Учителят ми по литература ми казва следното: "Напиши сега нещата така както те ги искат, а като те приемат, направи изследване на въпросния автор и пиши каквото ти искаш." Не се знае дали ще ме приемат, а и едва ли ще правя изследване на който и да е творец, но за да постигнеш нещо трябва да направиш известни компромиси със себе си... Иначе остава да се ядосваш...

kRiss се изрази много точно.Аз съм против уроците по литература например.Всеки ходи и зубри темите на изуст без въобще да схваща същността им,а в литературата би трябвало да се набляга точно на разбирането на темата.На урок трябва да се учи до там,че да ти обясни преподавателя как да си структурираш правилно текста.Но тази глупост да ти диктуват готова тема писана от някой друг Нали всеки трябва да прояви творчеството си,а не сподобността си да назубря.Но все пак всеки си има различни разбирания.Аз смятам,че писането трябва да е талант,а не учение.

Никой не говори за учене наизуст!!! Това е убиване на мозъчни клетки!!! Но трябва да знаеш кой за какво е писал и защо го е писал!

Знаете ли, когато миналата година вложих сърцето и душата си в 13те страници, които предадох на изпита по литература, аз бях доволна - от себе си! Бях щастлива, че не съм се "предала", че не съм лъгала себе си - че писах така, както ми идва отвътре! Аз съм достатъчно грамотна, знам много за българските творци. Но това не ми помогна да вляза в заветния СУ. Намразих го. Намразих и изпита по литература. Намразих проверяващите. Намразих всички тройкари, които наизустявайки чужди мисли, бяха с едни гърди пред мен - студенти.
Баща ми ми даде следния съвет "навеждай главата си, докато влезеш... стига си тропала с крак, стига си се възмущавала. Светът се е нагледал на идеалисти като теб. Не жертвай бъдещето си, заради една мечта!" И баща ми беше прав. Все още е прав. Само че аз дълбоко вярвам, че заради мечтите си заслужава да са бориш - много! И да защитаваш позициите си - въпреки всичко и напук на всички!
Изпитът по журналистика не е отчно разтягане на локуми...
Изпитът по литература... би трябвало да дава повече свобода на мисълта. ОК - има някакъв план, който трябва да следваме. Приемам това. Не всеки може да използва въображението си в "правилната" посока. Не всеки е "творец". Изпитът има такива рамки, че да могат повече хора да успеят да влязат с негова помощ. Това го разбирам! Но не го приемам. Защото на една везна се поставят онези, които виждат света със сърцето си и онези, които просто отразяват... нечия чужда светлина.
Против това протестирам! Този изпит иска уеднаквяване на способностите за писане и пресъздаване на темите. Не съм съгласна! Но това едва ли има значение. Може би наистина правилният вариант е... да сваля гарда и да чакам да видя как ще ме "третират" тази година. Каква оценка ще получа. А ако по някакво чудо успея да вляза, да се класирам и да бъда студентка в СУ - тогава вече ще пиша както аз си знам! Пък да става, каквото ще!

И още нещо... интерпретацията, която се изисква от нас - не е ли от наша гледна точка? НЕ разбирам как примерно човек, който е на противоположното мнение, би могъл да те оцени обективно, ако си го "настъпил по мазола"? Ето това ме възмущава!

Абе момиче, вместо да роптаеш непрекъснато, че си идеалистка, която прозата на реалността смазва безпощадно, вземи си седни на задника и попрочети какво са писали по-умни хора, с далеч по-широк културен кръгозор от твоя. Хора, които са посветили живота си на тази работа. Може и да установиш, че има какво да научиш от тях, вместо да се пръскаш от самодоволство, че видите ли, заглушават твоя идеалистичен стремеж да си различна от всички онези, които добросъвестно са приели факта, че към този момент нямат с какво толкова особено да допринесат за литературната мисъл.

Да взема да си затворя устата, че да ви е мирна главата
Порочна практика, която "трябва" да се следва..... няма.

Има свобода на словото /официално/! Всеки да си говори каквото му е на сърце... Разни хора, разни идеали - да не приемаме, че различното мислене е задължително неправилно... Още повече - много от налаганите ни норми са откровено глупави и да ги следваме също би било глупост...

TimShel_Girl написа:Има свобода на словото /официално/!

Сериозно ли? А аз си мислех, че у нас винаги е властвала цензурата.....
Официалната свобода на словото съществува само на хартия!
Хайде да не се правим на наивници, както виждате, това не се толерира.

Естествено, че властва цензурата....Само дето чавек избира дали да се съобрази с нея... Често последиците за разбунтувалите се не са приятни, но всичко опира до това кой какъв риск е готов да поеме...

kRiss на 200% заствам зад твоето мнение
но...виж ми подписа

Мила, аз наистина харесвам Божидар Кунчев! На курсовете в СУ миналата година, очаквах с нетърпение лекциите му за Далчев и Дебелянов. Говореше толкова разпалено, толкова чувствено, толкова усещаше това, което се опитваше да ни обясни... Попивах всичко още там... и не ми трябваше допълнително четене. Този човек е магьосник! И е много прав за всичко, което казва - а това е тъжно.
Но не значи, че ще се съглася с тази действителност. Имам право да се вслушвам в сърцето си - поне докато стана на 40

kRiss написа:Мила, аз наистина харесвам Божидар Кунчев! На курсовете в СУ миналата година, очаквах с нетърпение лекциите му за Далчев и Дебелянов. Говореше толкова разпалено, толкова чувствено, толкова усещаше това, което се опитваше да ни обясни... Попивах всичко още там... и не ми трябваше допълнително четене. Този човек е магьосник! И е много прав за всичко, което казва - а това е тъжно.
Но не значи, че ще се съглася с тази действителност. Имам право да се вслушвам в сърцето си - поне докато стана на 40 :lol:

Акцентът трябваше да падне върху Надявай се, но без мечти., но нищо де :)

Надявай се, но без мечти. - вие май ме взехте на подбив... кой е способен да повярва в това? Само кухите души. Не бъдете такива де.