forum.uni-sofia.bg

Понеже прочетох 1 от горните въпроси грешно, у мен се зароди следният въпрос: кого от форумците виждаш като рекетьор?

А кого от форумците виждаш като воайор?

Търговецът на кристал написа: Кажи ми, че съм ти отговорила на въпроса, че иначе...

Доста изчерпателно, благодаря. Какво да кажа, допада ми вкусът ти.

Търговецът на кристал написа: После - харесвам камерните, мрачни пиеси, след края на които ти е тежко. Ама много, много тежко - защото не си искал нещата да се случат така, защото искаш да вярваш, че е имало и друг изход. И после, след като осъзнаеш, че всъщност не е имало такъв, ти става още по-тежко, а същевременно, се чувстваш в пъти по-лек. Вероятно катарзисът е нещо подобно.

В такъв случай чети и гледай скандинавски пиеси, те са предимно такива.

Norwegian Wood написа:Какво мислиш за Хомcчето?

Сладък беше - с тоя непрекъснат стремеж да получи обич... умилителен, наистина. Но то в цялата книжка има една такава особена тъга, че Хомсчето си е съвсем намясто...

А за хомосексуалните бракове?

Харесва ми плавния преход между въпросите ти. Мисля, че е окей, щом са решили, че искат да узаконят връзката си. Един вид - като се обичат младите, да се вземат. Друг е въпросът обаче, че в цялата тая работа има немалка доза показност, която леко ме дразни - имам няколко познати хомосексуални двойки (две, ако трябва да съм точна, плюс още редица половинки от други подобни двойки - и никой от тях не споменава нищо за брак и прочее, макар да е заедно с партньора си от ... ммм... доста време).
Тъй че - за хомосексуалните връзки, против показността в тези бракове. Но, същевременно, за тях, за да имат възможност онези, които се обичат и са решили да скрепят връзката си по подобен начин, да го сторят. Всеки се ръководи от различна мотивация, все пак... дори и в хетеро- връзките.

Кого от форумците искаш да видиш като ректор?

Хаха, това и аз го видях като "рекетьор", ужас... Но... хм... ректор? Смоуки. С PR - Джеймс.
Не, наистина - за второто - не знам. За първото съм доста категорична - и не защото имам основания да съм сигурна, че го бива, а защото много би му отивало.

Гласува ли в "Голямото четене"?

Да, веднъж. За "Време разделно".

Ще ми препоръчаш ли "Никой не знае че съм куче" и "Малка пиеса за детска стая"?

"Никой не знае, че съм куче" - ами... виж сега: това е леко глуповата комедия. Като казвам "глуповата", имам предвид, че няма да ти каже нищо, което вече не знаеш (историята се развива в Интернет и показва какво се случва, когато 5 души си измислят нови самоличности, с които се представят в Мрежата). Освен това актьорите малко се отнасят и преиграват (просто играят този спектакъл вече 6-7 години и се опитват да избягат от рутината, като сами си правят весело на сцената), но като цяло са много добри. Режисурата също е интересна.
С две думи - забавно е, но ще ти хареса, само ако не очакваш твърде много. Спектакълът наистина е приятен (впрочем, твърде вероятно е да го играят за последна година). Ако ходиш, си вземи билети не по-назад от 6-7 ред, емоцията е различна по-назад.

За "Малка пиеса..." - препоръчвам я, да. Най-малкото, за да видиш прекрасната Снежина Петрова и много хубав текст от съвременната българска драматургия. Честно. Иначе е странен спектакъл, но вярвам, че би открил своята нишка и там. Първите двайсетина минути са скучни, но си струва.
Ето и един цитат, който на мен ми е много, много любим - не бих казала, че е спойлър, но дава идея за части от текста (скрих почти цялото, щото може да се сметне и за спойлър, наистина - та ако искаш да го видиш, просто маркирай ):
Лора: Додо ми се вижда странен.
Жана: Додо си тръгва!
Лора: Каво имаш предвид?
Жана: Тръгва си от нас, от Играта, но не смее да го направи изведнъж.
Лора: Защо тръгва?
Жана: Защото се е почувствал зависим, предполагам.
Лора: А не ни казва! Не смее ли?
Жана: Мисля че още не го знае, но подсъзнателно го е решил.
...
Лора: Ами ние? Ще продължим да играем, нали? Дори без него? Няма да е същото.
Жана: Ние ще продължим, защото нямаме избор. Нашата работа е да сме тук, за да има той къде да се върне! Като в детските стаи!

Lord написа:Понеже прочетох 1 от горните въпроси грешно, у мен се зароди следният въпрос: кого от форумците виждаш като рекетьор?

Тебе. Сериозно, не знам защо, но ти отива.

Градски, по повод воайора - roger_taylor ми се струва подходящ за тази роля. Сигурно има и други... А, да - и DADO.

Ели,
Какво е за теб любовта ? И тъй като това е многопластово понятие, поне според мен, то разкажи ни за любовта, която си изживяла, любовта, до която не си достигнала и любовта, за която винаги си мечтала . А защо не и за други твои любови?
Иска ми се да знам и кой е най - милият ти спомен - нещо, за което винаги ще се сещаш с усмивка и което би приповдигнало настроението ти, дори когато си унила.
На какво / кого се осланяш в трудни моменти?
Имаш ли си екзистенциална темичка, над която разсъждаваш понякога? Някой проблем от (не)битието, който винаги те е вълнувал и си се опитвала да го разнищиш. Такива ми ти работи разни .

Мерси!

Blood Countess написа:Ели,
Какво е за теб любовта ?

Уби ме с тоя въпрос. Почвах да пиша поне 3 пъти и още толкова пъти трих. Та ще ми позволиш да ти го кажа с песен - всичко, което съм се опитвала някога да формулирам за емоциите, обсебването, обичането - е, има го в текста на ей тая песен (поне първите 3 куплета, ако не ме лъже паметта - третият си е цяла философия; есенцията на онова, което би изчерпало отговора на въпроса ти. А самия текст го има вдясно на "more info"). Те това е моята любов по принцип, само дето никой не го разбира това и все се налага да обяснявам.

за любовта, която си изживяла, любовта, до която не си достигнала и любовта, за която винаги си мечтала . А защо не и за други твои любови?

Ти сериозно ли? Опитвам се да формулирам това, което искам да кажа, по разбираем начин, без да се налага да изпиша поредния ферман... Да видим... Аз, противно на всички очаквания (предвид факта, че от 4 години съм сама), съм един наистина благословен човек. Защото успях да изживея до някаква степен една съвършена любов. Впрочем, връщаш ме в спомени, които ме усмихват и от които отдавна не боли - благодаря ти. Друга част от тая любов така и не изживях, но разбрах, че просто не е било писано - нали се разбрахме за съдбата. Въпросът е, че чрез нея получих възможност да отворя една емоциоална "врата", чийто ключ повечето хора няма да получат никога и, благодарение на нея, успях да придобия представа за онова, което съм като човек. И вече знам какво мога да преживея, та в този смисъл често казвам, че съм имунизирана срещу всевъзможни разочарования от любовно естество. Затова и често менторски давам акъл с: "Да е жив и здрав, пущи го да рупа." - после обаче разбирам, че е невъзможно да има чуваемост (поради различния емоционален опит).
Колкото до другите ти въпроси... знам ли, те всъщност са свързани и все водят натам. Оттам насетне - просто търпеливо чакам следващата. А любовта, за която винаги съм мечтала... предполагам, че е онази, за която мечтаят повечето хора - любовта, която ще се случи и ще остане; онази, която е написана в моята собствена "книжка" за мен. Много е просто.

Иска ми се да знам и кой е най - милият ти спомен - нещо, за което винаги ще се сещаш с усмивка и което би приповдигнало настроението ти, дори когато си унила.

Хм... Те са много (аз съм същински склад за спомени, да знаеш) - но тези, които отговарят на условията, зададени от теб, са свързани винаги с хора, които са ми дали да разбера, че съм важна за тях. Съвестно ми е да разкажа един, защото това би означавало да пренебрегна още десетки.
Но окей, нека опитам с няколко подобни "светли" мига. Прибирам се от София точно преди рождения ми ден миналата година и татко ме чака на автогарата у дома, а под якето си е скрил кутия бонбони "Мерси", съвсем като в рекламата. И "Кармен" на следващия ден, прибирането през нощта и изненадите, започнали от съвсем ранната утрин и завършили с посрещане на влак вечерта. Споделям бъдещите си творчески планове на мама и знам, че тя вярва. Ама знам, наистина. Прибирам се в апартамента си във Финландия и там ме чака Стефан, който ме е излъгал, че отива в Созопол, а всъщност се е вдигнал от България, за да не съм сама на рождения си ден (а то тогава дойде и мама и беше много прекрасно). Звъня на един приятел, който учи в Пловдив и му казвам: "Кога си идваш - искам да се напия, ама трябва да ме пазиш, защото има човек, който се нуждае от мен жива и относително здрава." А той ми отговаря: "С теб съм, ако мислиш, че алкохолът ще оправи нещата..." - до вечерта се прибира, измъква ме от вкъщи и ме води на езерото, където сядаме на едно островче и той ми казва: "Нали разбираш, че докато не ми кажеш какво става, няма да мръднем оттук?". Сутринта след бала - Алековия кът на Аязмото, говорим глупости и избягваме да се гледаме в очите, щото всеки момент ще ревнем (не целият клас - съвсем не - четирима души). Пак на Аязмото - един от тях ме завлича там почти насила, сядаме на една пейка и той започва да ми разказва гадни вицове, за да ме успокои - накрая прихвам да се смея - заради усилието му и нелепостта на ситуацията. Януари тази година (хм... или февруари?) - държа в ръце сп. "КуклАрт" и знам, че си е струвало. На центъра на Русе - пищя: "Стенли? Стенли? Като в "Мари и Стенли"?" и прегръщам баритона Владо, който в този момент мисли, че съм напълно полудяла. На следващия ден въпросния Стенли почти припада в ръцете ми, жена му решава, че вероятно съм му любовница, а 10 минути и 2 изречения по-късно плаче в ръцете ми и след това отиваме да ядем палачинки (впрочем, това е наистина страхотна история и дори сега се усмихвам, но някой път ще ти я разкажа наживо, ако ме подсетиш). Ставам на 18 години - в Кукления в СтЗ ми правят парти-изненада, което после скара шефа с режисьора на ДКТ Варна, който също имаше РД тогава, ама никой не се сети за него. Пък моят купон беше просто грандиозен, насред фестивала. Миналата година - проф. Атанас Илков ме хваща да му правя анализ на един спектакъл на касата на театъра, а спектакълът не започва, защото го чакат да влезе в залата. Забавяме началото с 15 минути, а той маха с ръка на всеки, който се опитва да ни прекъсне. Премиерата на "Турандот", също и тази на "Мадам Бътерфлай". Цялата драма около дипломната ми защита (някой ден ще ти разправям, че е дълго). Спектакълът на "Тоска" на 13 ноември 2003 година...И още, и още, и още... благодаря ти за тоя въпрос, честно. Сега си дадох сметка за колко неща трябва да бъда благодарна. И ако знаеш колко още изплуваха. Наистина, благодаря ти!

На какво / кого се осланяш в трудни моменти?

На Бог, на семейството си и на разума/хладнокръвието си.

Имаш ли си екзистенциална темичка, над която разсъждаваш понякога?

Мда. Знаеш ли, повечето хора получават като част от някакво наследство вещи и пари. Аз получих приятел. Та с него често си говорим какво би станало, ако... Отговор няма, но е полезно, защото си даваме сметка как са се променили емоциите, с които неизменно свързаме тоя въпрос и какъв път сме изминали. Иначе казано - отговор не е нужен, а аз се радвам на прогреса.

Мерси!

Разчитам, че повечето от вас са се отказали да четат още преди средата на това чудо. Но идея нямаш колко ме зарадваха тия въпроси. Обичам си спомените, какво да се прави - и съжалявам, че звучат толкова... "постно".

Мен дължината не ме плаши, спокойно (на писмен текст имам предвид, ей! ). Благодаря за крайно изчерпателните, съдържателни и искрени отговори! Съвсем скоро ще се включа отново.

Понеже държиш на този въпрос , създай филм с хора от форума. Ти разпределяш ролите, избираш жанра и интригата.

Е, не, дайте някакъв шаблон като тия, дето Камилчо ги мислеше (ама не копирайте неговите, щото той най-често даваше по-скоро отговори - т.е. нямаше много шанс за вариации по темата). Мързи ме да ги мисля, пък и така не е забавно.

Шаблон? Ами... Смешен романтичен екшън филм с хорър елементи.

Не, беее... имах предвид списък с ролите и със съответния брой форумци, както правеше Дони някога. Много готин въпрос беше тоя.

E, аз филми не гледам, така че разчитаме на въображението ти.

Не искаме хоръри че то накрая само една жена оцелява...

Така:
Нека да бъде романтична комедия от ренесансов период,
по книгата на Марк Твен "Един янки в двора на Крал Артур"
Шаблоните стават ясни
Имаш:
Янки
Артур
Рицари на кръглата маса ( ти казваш кой кой е )
Гуиневир
Нимюей
Моргана
Мерлин
Придворни дами
Краля на рибарите
Селяни
Шут

останалото оставям на теб

Киро, нарочно ли избра филм, в който да няма ни една свястна жена, а все някакви шаврантии?