forum.uni-sofia.bg

Хъх, много странни сравнения хвърчат из тая тема...

Ми кво да ви кажа, любимо фентъзи нямам. На повечето, които вие сте изброили мога да изброя няколко листа списък с мотнивация на черти, които ме дразнят, понякога до степен която не понасям. Други пък са ми особено скъпи на сърцето въпреки тези листове.

Ъммм... трудно е да кажа, кое е най-доброто фентъзи, което съм чел. Щото те са различни. Дай да видим какво съм чел (или по-скоро за какво ще си спомня за15-те минути, които имам да напишатоя пост :Р )

Властелинът на Пръстените и Силмарилион - стара слабост ми е Толкин. И когато бях млад много ми харесваше и съм много горд, че успях да запазя това чувство и сега у мен (за разлика от други хора, които се оплакват колко неадекватно действали орките, как гандалф бил по-високо ниво от уич-кинга и т.н.). И още много си ми харесва да си препрочитам определени пасажи от Силмарилион от време на време. Българският превод създава някаква неповторима атмосфера, която не съм съзирал дори в английския оригинал (макар че може би се дължи на това, че като го четох бях по-млад и не говорех толкова добре английски). И тези книги са важни не заради сюжета ами заради романтиката, красотата и атмосферата. Всеки който не ги разбира тия работи няма да му харесат книгите, особено ако е пробвал нещо по-хардкор на сюжетно ниво, което е горе-долу всичко, освен сапунките на Салваторе и Едингс. И Джордан Бе ако някой се интересува някъде тука има тема за Толкин, където съм писал цял пост по тоя повод. В общи линии все още съм на онова мнение.

Зелазни - ами на него съм му чел бая неща. Но той има един проблем в книгите си, който дори е дал като съвет на млади автори. Само че е прекалил с него според мен. Пише твърде абстрактно и оставя твърде много неясни работи на въображението на читателя. На всичкото отгоре повечето му сюжети са напълно предвидими в момента в който пред очите на читателя се появи (най-накрая) цялата обстановка. То това е основния проблем при зелазни. Четеш десетки страници без да ти е много ясно за какво точно става дума и кои са тия хора за които говори не за друго, ами защото пише твърде разпокъсано и твърде абстрактно. На някои хора това им харесва и го боготворят по тоя повод но аз просто го намирам за ненужно. При зелазни ми харесва неговата лаконичност, когато прави описанията, която намирам за особено романтична и много... подходяща. Описанието на онази крепост в средата на вселената от Създания от Светлина и Мрак, което е построено около описанието на една чаша намирам за изключително умело направено. Освен това въображението му всеки път ме изненадва. Не на сюжетно ниво, а на сетингово ниво. Някои от книгите му са сложени в невероятни сетинги, които, колкото и да изнасилвам въображението си, аз не бих могъл да измисля (примерно - имаше един свят, на който морето беше на небето)

Землемория - изключително добра атмосфера, изключително красив свят, изключителен сюжет, изключителна философия. Е, айде философията не е чак толкова изключителна, но е достатъчно добра за фентъзи. Урсула Ле Гуин просто е невероятна. Някъде бяха казали, че и списък с покупки да напише пак ще бъде красив. Макар че Землемория не е точно най-любимото ми нейно произведение (предпочитам Светът на Роканон, само че той минава по-скоро за фантастика) е невероятна. И е толкова красиво... Това е всичко, което мога да кажа за нея. От произведенията й лъха една странна митологично-фантастично-романтична красота. Нещо като ъпгрейднатия Толкин, ако знаеш как да четеш. Защото при Толкин обикновено романтиката и атмосферата се натрупват със силни описания, доблестни постъпки и гръмки диалози, докато в Землемория и въобще при Урсула Ле Гуин красотата се натрупва основно с драматични сюжетни похвати. Лошото при нея е че всичко след ранните й произведения ми е ужасно противно, защото тая жена избива феминистичните си комплекси НАВСЯКЪДЕ. Дори и в гореспоменатия списък с покупки ще го направи. Само в Землемория е малко по-прикрито. Но всеки, който е взел да чете Хейнските й хроники (не съм сигурен, че точно така се казваха ама за Лявата ръка на мрака и следващите иде реч) ще разбере за какво говоря.

Мартин и неговата Песен за Огън и Лед - не мога да му отрека достойно място, колкото и да ме дразни профанизацията му и предвидимостта на сюжета му (за което надявам се не съм прав и той ще успее да ме изненада). Като се замисля за него май не мога да кажа нещо кой знае какво. Има някои елементи, които много ми харесват и някои против които плюех много много преди време, но сега вече осъзнавам, че ако ги нямаше тях просто произведението щеше да е твърде безлично и (евентуално) нямаше да може да се покаже истинската сила на това, което трябва да се случи в следващите два тома Например - много ми харесва това, че добрите герои при него непрекъснато се преебават и умират. Нещо, което при Джордан много ме дразнеше и затова се спрях на петата книга (освен че стана потресаващо скучна). При Мартин - колкото по-добър си толкова по-гадно те убиват.

Ае стига за сега, макар че не написах и половината на това, което исках да пиша но отдавна прехвърлих 15 минутния срок и требе да ходя да се боря с облигационното

Ох, аз Землемория веднъж, два пъти я четох и пак не харесах...следва трети да пробвам по някое време, ама ще видим кога.

В песента за огин и ледъ се притеснявам, че ще окепази един от най-любимите ми литературни образи въобще - този на Джон Сняг и ще го завърти да стане просто някакво обикновено копеле началник. много ми е на сърцето той, няма как. иначе Тирион, заедно със Силк от нещата на Едингс и още няколко персонажа /включая Мат Каутон от Колелото/ ми влиза в топ на най-дебилните и забавни герои. страхотни са.

На Толкин най-любим ми остава Силмарилиона и на мен. По-...не знам, по-неизтъркан някак, предполагам.

Ох, наканих се и аз да драсна малко тук, макар че хич не се имам нито за свръхфен, нито за голям разбирач. Последното си личи, по идващата реплика, заради която някои ще ме убият с камъни. акар че не се заричам принципно, има точно 2 неща, които никой и нищо не могат да ме накарат да прочета: "Властелинът на пръстените" и "Колелото на времето".

От времето на прохождането ми бих отбелязала на първо място Фарланд. След това много се бях очаровала от Марион Зимър Брадли. Радвам се, че Crematory спомена. Обаче са е леко натоварващи книжките въпреки малкия си обем. затова и не изчетох много. Май скоро трябва да поправя това. Имам и някои смътни спомени за "Истории от Ейнарин" на Джулиет Маккена. Не че са нещо впечатляващо, но стават (а и са само 2 книжки - добре е като за убиване на време).

Истинската ми привързаност към фентъзи роман се роди като един приятел ми връчи Песента на Мартин. Още си чакам петата книга с нетърпение.

За Урсула ле Гуин напълно ще се съглася, че фантастиката е по-добра от фентъзито. Започвах и набързо се отказах от "Драконово копие" на Вайс и Хикман и "Пробуждането на демона" на Салваторе. С последното може да се пробвам пак някой ден. Иначе много силни отзиви и препоръки имам от приятели и за "Мечът на истината", и за Малазанската книга...

Наскоро не съм подхващала никакво фентъзи. Май най-близкото до това е пак отпреди някоя и друга година. Става дума за 'Звезден прах" на Геймън, което си е чиста приказка, но е наистина сладко (абсолютно буквално). За автора имам голямо лично пристрастие, но понеже г-нът като цяло не е за тук, ще се въздържа. Това ме подсеща и за "Добри поличби", но него не знам дали бих го включила точно към категория фентъзи, ами по-скоро към ърбан -еди-к'ва-си-глупост, в която категория всъщност има разни съвсем нелоши попадения. А колкото до Патчет - той безспорно е велик. Не съм много запален фен, обаче не мога да му отрека качествата и с чиста съвест бих казала, че той си е отделна категория.

Фентъзи..
Нещото, което ми е толкова любимо, е именно "Песента" на Мартин. Най-страхотната сага за мен в жанра. Може би защото престанах да си падам по елфи и прочее характерни за фентъзито герои. Например и до сега не съм си дочела "Сагата" на Фийст, което може и да се нарече пропуск, но..
Всъщност първото нещо, до което се докоснах, свързано с темата, е Зелазни и именно "Хрониките на Амбър". Май е време да ги препрочета, защото беше доста отдавна(6 години), когато за пръв път разлистих петте книжки.
Лукяненко и неговите "Патрули" е също сред любимците ми.

Фентъзи жанрът напоследък е доста подценяван от мен и май прекалено забивам в тази посока, а трябва да престана и да си припомня какви неща съм чела и кои трябва да се прочетат! От тази вечер още може би : )

Приемате ли едно ново попълнение :ььь ?

Страхотна тема!
Моята любов към фентъзитата започна с книжките с приказки и филмчетата на Дисни, които и до ден днешен чета и гледам със същото удоболствие. За добро или за лошо, вкусът ми не се е променил много, както ще разберете от поста...
Първата ми поредица трябва да е "Хари Потър". Независимо от мненията на доста хора, това са си уникални книги! Наистина обожавам да ги чета, дори сега, години по-късно. Нищо, че епилога е пълна боза! Наистина има някаква магия в тях... Само ме е яд за любимите ми герои, които Роулин уби почти до последния...
Разбира се, трябва да се спомене и името на великия Толкин! "Властелинът" е уникална книга, макар и мааалко трудна за четене... Обожавам и "Силмарилион", "Децата на Хурин", "Недовършени предния"... Уникална атмосфера, Толкин си е в собствена категория.
От тези, които споменахте, имам първата част от Малазанска книга на мъртвите, но се отказах още някъде след 15 страница... просто не ме грабна. Стана ми някак тежко, не мога да го обясня.
Сега съм се заканила на "Землемория" и поредицата на Пратчет "Света на Диска" (гледх The Color of Magic и осъзнах огромния си пропуск...)
Чела съм първата от "Хрониките на Нарния". Всъщност една лятна ваканция от скука я прочетох за един ден... но нямам представа защо спрях с тях. Може би ми се сториха детински, без да обиждам някого.
Покрай филма прочетох и "Звезден прах" на Нийл Геймън, която не е никак лоша. Също така "Златният компас" и "Острият кинжал" от "Тъмните му материи" на Филип Пулман. Трябва да призная, че "Компасът" наистина много ми хареса. Не можах да намеря никъде "Кехлибарения далекоглед", но някой ден ще го купя на английски ако трябва и ще ги препрочета и трите. Това с демоните ми се видя много готино, а Йорек Бирнисон ми е любимият герой. Имаше един момен в книгата, когато нещиците летят в северното небе... Наистина много обичам тази книга.
От по-новите неща... "Тръпка" и "Паднали ангели". Занимателни са, но не са кой знае какво... Все пак ще прочета и другите книги от поредиците, когато излязат - не обичам да оставям нещата недовършени. Може пък да станат по-хубави.
Напоследък всички са полудели на тема вампири, което напълно ме отблъсна от всички такива книги... особено след като направих грешката да прочета първите две от "сагата" "Здрач" (преди да започне манията). Бяха уникално бозави, не е истина колко хора ги харесват!!!
Ааа, да, да добавя една много мила за мен книга - "Мастилено сърце" на Корнелия Функе. Обожавам я! Като захар е, става ми толкова хубаво, докато я чета.
Ами, това е май засега. Не се вписвам много с моите "детски" книжки за вълшебства при вашите епоси, но... най-важното, поне според мен, е една книга да грабне читателя, да го погълне изцяло, да то накара да види и почувства всичко описано. Изброените ме карат да се чувствам така, няма как да го променя.

Паднали ангели е категорично една от трите най-тъпи книги в живота ми.

Мила написа:Паднали ангели е категорично една от трите най-тъпи книги в живота ми.

Всички са еднакви - "нормалната", депресирана, недооценена и неразбрана тийнейджърка намира "вямпира/върколака/ангела" на живота си и става супер специална... И все пак "Ангелите" са нищо по тъпота в сравнение със "Здрач"

А'е не знам дали има нещо, което би се сравнило със Здрач хД Гледах му само първия филм и се отказах от всяко следващо действие спряло него или книгата :Д Да цитирам един фр по този въпрос: "Здрач 3: Затъмнение ли е, осветление ли е, брат... кучища и вампири. В Младост 4 след 22ч е по-интересно"

Здравейте на всички фентъзихолици! Аз съм един от вас. С фентъзито всъщност преди няколко години открих истинската красота на литературата и оттогава, чета всякакви романи, но фентъзито винаги ще е нещо скъпо за мен. Започнах с "Хобит" на Толкин, след което изчетох почти всичко от автора. "Властелинът на пръстените", "Силмалирион" и "Децата на Хурин". Естествено фен съм и на Хари Потър, но истината е, че наистина осъзнах какво е фентъзито за мен с поредицата на Кристофър Паолини "Наследството". Вярвам, доста от вас са чували или са чели за "Ерагон", една от любимите ми книги, наред с "Бризингър", която е трета от поредицата. "Първородният", втората част от поредицата също е много добра, ала първата и третата наистина са ми въздействали най-силно. Чел съм също и трилогията за Шанара на Тери Брукс, както и "Амулетът на Самарканд"-също много забавно фентъзи. В момента съм започнал първата част на "Колелото на времето"-"Окото на света" и също ми прави доста добро впечатление. Въобще, макар и да не се ограничавам в литературни жанрове, без фентъзите изобщо нямаше да открия книгата, като такава, каквато я виждам днес!

Аз пък чета в момента "Джонатан Стрейндж и мистър Норел" на Сузана Кларк и от първите 3 глави, смятам книгата за ужасно скучна и оттегчителна. Цялото това "джентълменстване" ми идва ПРЕКАЛЕНО.

Е, то затова ти е харесало. Дори "Оковният пръстен" беше в пъти по-добра. От фентъзито й е добро онова за Шалион, но силата й е във sci-fi-я

Паолини е слаб.

Инак днес излезе това, което чакам от доста време. Може би книгата на годината за мен.



Тея дни няма да ме мяркат много, ахха.

А, супер, има тема за фентъзи

След бърз преглед видях, че най-големите - Малазанска Книга на Мъртвите и Песен за Огън и Лед (в този ред) - са споменати

Малко ми е странна липсата на книгите на Пратчет

Също ми е странен култа към Землемория
Тая книга я почнах преди повече от 2 години и така и не можах да я довърша
След 2-3 страници ми идва да си блъсна главата в стената

Както и да е, искам да насоча вниманието към други двама автори

Първо - Салваторе
Мрачния елф е бозав и леко досаден, но трилогията за Артемис Ентрери и Джарлаксъл е много силна
Горещо я препоръчвам

Вещерът на Анджей Сапковски също е много добра и нестандартна
Определено си заслужава