Никви тояги за тебе, просто си спорим за радост на околните
пък и ако трябва да сме честни аз почнах с чаршафите
Да, прав си, повечето религии са така за съжаление. Има определени, да ги наречем "духовни системи" а не религии, които, макар и малко на брой, не са така. Но това е съвсем друга тема.
Какво точно наричаш духовни системи? макар че си прав, че това е друга тема де. Но дай ми пример, защото до сега не съм срещал нещо, което да не плаши неморалните хора с лоши работи.
А тези народи, които не са имали възможност да бъдат кръстени, поради простата причина, че християнският свят не е знаел за съществуването им? Например индианци, ескимоси, аборигените от Австралия и така нататък... не са ли и те, според християнството, деца на Бог? Да. Тогава защо на тях не им е предоставен шанс за духовно спасение? Ако не са кръстени, значи са обречени на вечни страдания след смъртта, понеже мейнстриим християнството не вярва в прераждане. Не говоря за съвременната ера, където всички рупат МакДоналдс. По твоята логика излиза, че Бог си е избрал определени хора, и си спасява тях, а другите да ходят по дяволите (буквално).
По принцип не съм експерт в областта, но мога да твърдя, че и на тях им е представена такава възможност. Когато Христос се жертва за света, той изкупва първородния грях, който тегне над целия човешки род. Този човешки род включва и хората в америка и в австралия според свещените текстове
Макар че като цяло по тази точка имаш право де. Това, което мога да кажа аз е, че виновни за това, че до тях не е достигнало свещеното слово на Иисус би трябвало да са апостолите и, като тяхно следствие църквата, която не се е справила достатъчно бързо с разпространението на вярата. Но, както изтъкнах вече не съм учил теология и не мога да ти извадя контрадовод. По принцип и на мен това ми се вижда една от сравнително големите издънки на християнството и въобще на всички религии - няма как да са глобални.
Такава е била през по-голямата част от съществуването си. Позициите във властта, които църквата постепенно е освобождавала през годините не е от собствена добра воля, а защото хората постепенно са осъзнавали вредата,или айде, безполезността, от участието й във държавни дела.
В общи линии е така. Ама тука се налага да направим едно доста голямо уточнение - става въпрос за католическата църква. Която по начало започва да има такава власт в италия, защото запълва вакуума след падането на римската империя и липсата на римския император, който да владее. На другия край на тогавашния свят имаме доста различна картина - византийския император си владее държавата, а църквата няма властнически правомощия
поне не такива, каквито има в западна европа.
(Горното твърдение може и да е вярно, ако говорим само за последните 100-150 години от историята на църквата като институция. Иначе нека си припомним индулгенциите (да, с тях много души са спасени
), Светата инквизиция (не, църковните норми не са били скрепени с принуда и санкция), множеството воини, включително Кръстоносните походи, които са били предимно с материални и политически цели, и двете страшно необходими на един духовник.
индулгенциите всъщност се смятат за прекалено формализиране на църковия ритуал, което самата църква отчита като грешка. обяснението е, че просто в един момент процедурата взема връх над буквата на закона (в случая на божието слово) и затова се допуска прекаляването с индулгенциите и с властта като цяло. А светата инквизиция има наказателни правомощия, които нямат нищо общос циркулирането на гражданския оборот и публичната власт на папата
И пак, позволи ми отново да направя реферънса към констатинополската църква, която през цялото време не е имала инквизиция и никога не е имала възможност да скрепя нормите си с принуда и санкция. При нея се е запазила нормалната картина, поради това, че държавата е била запазена за сравнително дълго време и после е била заменена от нова държава. Не се е получавал период на анархия, в който е било необходимо някой да вземе властта, за да не се получи твърде голям хаос.
Тук съм донякъде съгласен с теб, а именно в това за абсолютния коректив. Разликата е, че, според мен, е възможно сам да си изградиш такъв. Естествено, не всеки е способен на такова нещо (иначе всички щяхме да сме Христос, Буда, Мохамед и т.н.), въпреки че потенциалът за това е вроден у всеки. Абсолютен коректив на своя страна се постига чрез съзерцание на естествени, природни закони и норми (не, не говоря за закона на джунглата), където всичко е взаимосвързано и взаимозависимо. Но почти винаги е нужен човек/предмет/изживяване (в случая с някои индианци и консумирането на свещенни растения), което да посочи пътя. Относно дървото - с удоволствие бих бил поправен ако греша. До тогава, приемаме, че съм прав.
Ами тук говорим едно и също в общи линии. И понеже в римската империя е нямало особено силен пример за морален коректив християнството бързо се разпространило като такова. Тук се крие основната идея на християнството впрочем. Не е важно колко свещички палиш и колко често си плащаш данъците на папата. Идеята на Христос е в неговото учение, което църквата просто трябва да разпространява. И тя го прави. Не може да не се съгласиш, че учението на Христос е доста разумно и доста работещо.
Никога не съм отричал съществуването на нещо по-висшо от хората от плът и кръв. Отричал съм християнският Бог в качеството му на личност, която мисли, обича, наказва, създава, разрушава и така нататък. Също така не обичам да използвам думата Бог, защото тя самата предполага личност. Прав си, че християнският Бог е следствие на църквата - не случайно съществува фразата "И човек създаде Бог по свой образ и подобие." Това, което се случва с хората в момента може да бъде описано по следния начин:
Хората са вълни, а нещото по-висшо от нас е водата. Въпреки, че водата е една и съща навсякъде, водите сами се делят на океани (Бог, религия), като единият океан забранява да се яде свинско, другият океан забранява да имаш повече от една жена, третият не знам си какво. Всеки океан си има собствени вълни, които по някаква причина се чувстват различни от вълните на съседния океан. Някои се кланят на Голямата велика вълна, На Висшия океан, на Всесилното море и се създава илюзията за разделение между вълни, морета, океани и водата като цяло. Разделението обаче не съществува, а водата не е личност, която мисли. Тя е просто вода и просто съществува, като се изразява в различни форми (реки, дъжд, сняг, мъгла и т.н.).
Друг пример. Едно дърво. То си има корени, стъбло, клони, листа, цветове, плодове. Въпреки, че всички тези неща на пръв поглед са различни, те са едно - дървото. Листото е дърво и дървото е листо. Това, което ги обединява е жизнената сила на дървото, която за съжаление остава на заден план, и се гледа само разликата във външната форма, от което се получава разделение. Същото е и с хората.
Не съм прав, че християнският бог е следствие на църкавта
Тази част от поста ми беше построена върху примерния сценарий, че ти си прав. Не знам дали си прав или не си прав. Просто се опитах да мисля от тази гледна точка като приема твоето становище за отправна точка. Идеята е, че то по никакъв начин не може да отрече по логичен път съществуването на Бог. Независимо дали е християнският такъв или не е Той. И след това идеята беше да ти демонстрира, че няма защо да страниш от другите хора, а е много по-разумно заедно с тях да търсиш истината по въпроса. Дори и да имаш по-малко или повече еретически разбирания. Твоето становище по никакъв начин не дискредитира църквата, напротив. То заздравява позициите й. Още повече пък на православната църква, която като цяло не се е формализирала до степента, до която се е формализирала католическата, нито се е откъснала до такава степен като протестантската. Идеята е, че позициите от които тръгваш не ти позволяват да бъдеш толкова краен в становището си, колкото демонстрираш да си.
Бих го нарекъл опит за временно обединяване с универсалната божественост (водата, дървото).
Бил съм на и католическа меса, и на православна литургия. Не мога да отрека и усета за сливане, които изпитвам при определени церемонии и действия. Но до тези усещания се стига и без наличието на институция с много мръсно минало.
Но с наличието на институция с не чак толкова мръсно минало, колкото го изкарваш, каквато със сигурност е българската православна църква е по-лесно
Или пък будистката сангха. И въобще с която и да е религиозна общност, която е издържала на ударите на времето.
Християнството като замисъл е чудесно. Гадното е, че истинското такова на практика изчезва бързо след създаването си. Това, което съществува сега е пълно с противоречия, догми, суеверия и други видове плява, което прави много трудно достигането до сърцевината на духовното учение, което на своя страна, не се различава от сърцевината на всички други световни духовни традиции, голяма част от които доста по-стари от християнството (повечето от които, пак за съжаление, също са обрасли в институционални бурени).
Не, всъщност не е точно така. Суеверията и плявата засягат основно процедурната част на нещата. Основата на учението все още си е основа на учението и се съдържа в четирите евангелия. Това е учението на Христос. А то е най-важното в християнството. Все пак виж как се казва религията
Иначе, вярно е, че с годините тя е претърпяла доста промени и едва след 1917 г. започва официално да се връща към корените си. Когато нещата на запад отново си идват на мястото - църквата съществува за да допълва държавата, не за да я доминира. ако говорим за западната църква. При източната нещата са доста пообъркани след падането на константинопол и ситуацията е доста различна.
та за заключение да кажа финалната идея - не карам никого да вярва в какво то и да е. просто изтъквам, че и в християнството, религия, която много е преживяла и много е напатила, има разни истини, които важат з авсички. и които са умни. и които са морални. и около които се върти цялата идея на нещата. и че е глупава която и да е крайна позиция по въпроса - и тази на прекаления вярващ, който е буквалистичен и формалистичен вярващ, но и тази на прекаления атеист, който отрича напълно идеите на църквата и я смята за покварена институция.
и двете позиции обикновено се заемат или от глупави или от незапознати хора. (ето да вкарам и малко даоизъм;)) като цяло винаги е глупаво да се заемат крайни позиции. винаги е хубаво да премериш и претеглиш нещата и никога не е хубаво да ги отричаш напълно. във всяко нещо, особено, когато е две-хиляди годишно има поне малко истина, която може да се окаже много полезна.
), а в 
А, да, този път ще гледам да е по-кратко 
Но аз ги прочетох и съм доста съгласен с Дон Хорхе.