forum.uni-sofia.bg

Доста от това, което пише Smoking Mirror, ми се струва реално, но мисля, че са прекалено черни краските. Познавам българи, които заминават и се чувстват значително по-комфортно (и това се вижда) някъде, където редът е правило, а в същото време ти се дава и шанс за изява. Тя в повечето случаи не е равна с тази, предоставена на местните, но може да бъде достатъчно удовлетворяваща за теб. Ще дам пример: когато кажа на моя близък, заминал преди 5 години за Лондон да речем, че тук работя (по специалността си), за да трупам опит и стаж, той ми казва: "Хубаво, ама тука трупаме пари", ми става едно знаете к'во - тъпо. И това - плюс всекидневната битка с мръсотията (материална и човешка) и простотията у нас... Вярно, имам хубави приятели и близки (това си е богатство, нищо, че по принцип с него няма да мога да си изхраня семейството), да, ама като виждам каква е ситуацията (обществена, професионална, политическа) у нас, задавам си въпроса има ли смисъл да търпя, при положение, че моят мн. близък роднина е там и знам, че ще съм по-добре материално поне... А другото е както си го направиш - и там можеш да имаш приятели и защо пък да трябва само сред емигрантите да са? И да се забавляваш също можеш, и то много добре, и да си купуваш хубави дрехи, да живееш качествено. Смятам, че отговорът на въпроса ми в този пост зависи от типа човек - дали е привързващ се към мястото или не. Аз май съм от вторите.

Don Horhe написа: Ако след 10-15 години нещата вземат, че се оправят, може и да се върна. Евентуално.

нещата няма да се оправят от само себе си. трябва някой да остане,за да ги оправи... за да я няма сегашната сган в управлението трябва младите да се борят. типично по български-аз заминавам,вие оправяйте.
ако отида някъде то няма да бъде,за да се махна от тук,а за да видя още места. и за да бъда полезна там,където децата нямат нищичко....

Smoking Mirror написа:Да бе, ама тука става въпрос за заминаване без завръщане така като гледам...

Емиграцията не е просто като да ходиш на ексукурзийка или на учене или дори на гурбет в чужбина. Като емигрираш отиваш някъде, миеш чинии, копаеш ниви, сечеш дърва, боядисваш тавани или ако си малко по-голям късметлия пишеш програми, караш камиони и ставаш медицинска сестра на зъболекар и всичко това в средите на емигрантите. С две думи - търпиш горе-долу същата мизерия, която търпиш и тук, нямаш кой знае колко големи възможности за по-хубав живот. И така между 5 и 25 години един начален период. След това се стабилизираш, почваш да си намираш и по-хубави работи и в един момент се усещаш, че си си изживял живота, обаче пък поне децатата ти имат възможност да започнат и да живеят на по-хубаво от децата на брат ти, който си останал в България. Евентуално някъде тогава се връщаш и ти, вече като пенсионер, вървиш из родното градче (щото дори да е София това, ако си живял в чикаго ти се вижда като село) и си спомняш с умиление за детските години, прекарани там.

Аз не бих могъл да понеса такова изгнание Макар че ако бъда принуден може и да се наложи да го направя.

Така е, обаче не винаги.. а и много зависи за къде заминаваш. Например: работиш в частна фирма, от където решават да те преместят в друг клон, който е в чужбина. Или пък имаш приятели, които ти помагат да си намериш добра работа. На мен ми е пределно ясно, че не става въпрос за екскурзия, и ми се вижда много драстично НИКОГА да не се завърна повече тук, само защото съм си уредила живота другаде.

Не не бих емигрирал,защо да давам потта и нервите си на друга държава,след като моята тъне в проблеми?Първо трябва да оправя себе си,после мястото,в което съм се родил,израстнал и съществувам и тогава ако още не съм два метра под земята да се обърна към глобалните проблеми.От станалото и ставащото по света сега мога само да си вадя изводи,решения не мога да генерирам

renesanz написа: нещата няма да се оправят от само себе си. трябва някой да остане,за да ги оправи... за да я няма сегашната сган в управлението трябва младите да се борят. типично по български-аз заминавам,вие оправяйте.
ако отида някъде то няма да бъде,за да се махна от тук,а за да видя още места. и за да бъда полезна там,където децата нямат нищичко....

винаги успяваш да ме заредиш с обличането на мислите си в думи,благодаря ти

Много похвално ми звучат мненията ви за оставане с цел "поправяне" на Бг хаоса. И аз бях така преди - бунтувах се, правех каквото смятам, че е редно, а не каквото изисква ситуацията (да се нагодя), но вече се чувствам уморена... Виждам, че от Донкихотстването си само негативи печеля, а често срещам и подигравки, когато съм искрена. Нищо не се е променило (за хубаво) за последните 3-4 години, а вече ми е все едно дали ще се промени - искам само да ми е спокойно и да съм поне в относителна форма по отношение на здравето ми, близките ми също. На цялата "сган" не й виждам края, защото тя има деца и така ги възпитава и тях, гади ми се от това... което не значи, че трябва да се спира с ентусиазма де, казвам само, че моят нещо е оклюмал съвсем и хич го няма напоследък... май остарявам

Не разбирам от политика, въпреки че преди много се интересувах, не вярвам, че мога да променя нещо тук. А и не знам дали искам. Единственото, което мога да направя е да пускам гласа си на изборите. Но не съм сигурна, че това помага. Искам да имам собствена кариера и семейство и да живея някъде, където условията са добри. Преди и аз си мислех, че искам да остана и да променям нещата. После започнах да пътувам и открих, че България не е единственото място където се чувствам добре.

Дъждът върху лицето написа:Единственото, което мога да направя е да пускам гласа си на изборите.

Най-важното, но не единственото

Ами, защо не? Бих живял в някоя живописна държава като Австрия например. Или на юг - Италия, Испания, Гърция, Португалия, нищо че си падат малко мизерни, ама са по-напред от нас.

DADO написа: Или на юг - Италия, Испания, Португалия, нищо че си падат малко мизерни

да,замъците в южна Испания,бреговете на Португалия и красотата на Италия са "мизерни".... едно е да живееш там 1 год.,едно е да се откажеш от родината си.

renesanz написа:

DADO написа: Или на юг - Италия, Испания, Португалия, нищо че си падат малко мизерни

да,замъците в южна Испания,бреговете на Португалия и красотата на Италия са "мизерни".... едно е да живееш там 1 год.,едно е да се откажеш от родината си.

Така е, различно е. Аз не мога да знам какво е да живееш цяла година далеч, но искам да пробвам.. може и да си променя мнението след като това се случи, както съм си го променила за други неща..

при първа възможност...

renesanz написа:

DADO написа: Или на юг - Италия, Испания, Португалия, нищо че си падат малко мизерни

да,замъците в южна Испания,бреговете на Португалия и красотата на Италия са "мизерни".... едно е да живееш там 1 год.,едно е да се откажеш от родината си.

Е, красотата на културното им наследство никога не съм я отричал, говоря за жизненото равнище, което в тези държави е сред най-ниските в ЕС.
Не случайно ви говорих за Австрия, защото за мен това е идеалният вариант за живеене (без южните страни). Защо ли? Защото са запазили етническата си чистота. Примерно, отидете във Франция или Германия за да видите негри, араби и турци. Точно това ми харесва в Австрия, че за разлика от Германия, те не са допуснали подобни расови безпорядъци.

Да, бих!

Аз не бих. Не и за да живея и да се развивам другаде. Може би бих изкарала една магистратура в чужбина да речем, за разширяване на светогледа. Но не повече. Искам това, което мога да дам от себе си, да го дам на моята страна. Не претендирам, че мога "да я оправя". Сам по себе си никой от нас не може, въпреки красивите декларации. Но, оставайки тук, трудейки се и развивайки се тук, всички ние вече правим нещо хубаво
А съвсем настрана оставям факта, че обичам това място. С онова силно чувство, с което човек е свързан да обича семейството си.

Ако обстоятелствата ме принудят (ама наистина да съм принудена да го сторя, а не да го ползвам като извинение) - да, вероятно, понеже няма да имам избор.
Иначе - бих живяла в чужбина за кратко - примерно, някаква магистратура, курсове, проекти, свързани с работа... такива неща. И би ми било много приятно, защото наистина обожавам да ма'ам крачоли насам-натам.
Имала съм щастието и късмета да пътувам из цяла Европа (без Португалия, Холандия, Люксембург, Дания и Норвегия), но е факт, че извън България, съм се чувствала абсолютно, напълно и съвършено на мястото си само в един град - в още 2 се чувствам отлично, но не толкова "вкъщи".
Така че... едва ли - дано не се налага да живея в чужбина, или, ако се наложи, да е за хубаво. Какво да кажа...Sweet home Alabama...