forum.uni-sofia.bg

Крис,
А къде, тогава, минава границата между любовта и егоизма? Защото аз твърдя, че в случая, който описвам, отразява чиста проява на егоизъм - "аз казвам, че те обичам, но всичко, което правя, говори, че всъщност обичам себе си и искам на мен да ми е добре, без значение колко зле се чувстваш ти от този факт."

Е, аз не я разбирам така любовта. Няма случай, в който някой от мъжете в живота ми да е решил да излиза някъде без мен (мъжка компания) и аз да съм се размрънкала, да съм му поставяла ултиматуми или да съм правила сцени/драми. Доколкото се познавам, е много малко вероятно и да има - той е човек със своите социални нужди и със сигурност не може да се реализира пълноценно само и единствено във връзката с мен. Обратното също е в сила и никой и по никакъв начин не може да ме убеди, че бъркам. Изпитано е.

"любовта е от света на абсолютната свобода,и всеки опит да я оковеш или ограничиш ще я унищожи"

обсебването изразява несигурност и недоверие,егоизъм и липса на разсъдък. не понасям подобно нещо и давам толкова лично пространство,колкото искам и аз да имам.

Търговецът на кристал написа:Крис,
А къде, тогава, минава границата между любовта и егоизма? Защото аз твърдя, че в случая, който описвам, отразява чиста проява на егоизъм - "аз казвам, че те обичам, но всичко, което правя, говори, че всъщност обичам себе си и искам на мен да ми е добре, без значение колко зле се чувстваш ти от този факт."

Това да искам да съм с някого, няма нищо общо с егоизма. Егоизъм е когато не искаш ТВОЯ да е с други, е не да искаш да е с теб. Различно е. Аз вярвам, че да искам да съм с някого е най-добрия подарък, който мога да му даря. Тя ме получава целия, без условия и без лимит. Какво по-хубаво от това. Звучи егоистично, но е по-скоро егоцентрично... но всички трябва да сме такива. Казваш си "аз съм най-доброто нещо, случвало се на гаджето ми, защо да го лишавам от себе си?" и готово... е не казвам всеки час, всяка секунда... всеки има нужда от малко лично пространство. Но няма по-яко от това да му напомняш, че той принадлежи другиму, за да не се мисли за свободен и да върши глупости. Като флиртове, изневяра, липса на интерес към теб... което са си глупости... и показват липсата на обич от негова страна....

Ицето каза по-горе, че това я задушава... но нека прочете мисълта ми от предишния пост и да се замисли - ако не искаш да си твърде често с ближния (не казвам да си, а да искаш да си), това значи, че просто той не ти е нужен и можеш и без него. А това не е любов, това е необходимост, временна. Как би обичал някого, който може да не искаш да видиш с дни, и който изобщо да не е в главата ти постоянно, макар и не много задълго... това е просто нужда да си с някого, а не любов към някого...

И аз си въобразявах преди,че би ми било приятно някой да ме "обсебва" така...Е,не беше Рано или късно започваш да се дразниш,да търсиш глътка въздух... встрани... с флиртове,изневяра,липса на интерес... Именно това обсебване беше и една от основните причини да приключа 2-годишна връзка,но при мен си беше кофти...Както казваше един приятел: "Каишката ти е толкова къса,че той направо си те държи с 2 ръце за врата" Да не изпадам в подробности,ще кажа само,че накрая ми беше забранено* да общувам с представители на противоположния пол...Та такива ми ти смешки

ПП:Крис,по въпроса за свободата и любовта знаеш мнението ми Любовта не ми е приоритет...Разни хора,разни идеали Всеки решава сам за себе си,но когато/ако се опариш,ще разбереш какво всъщност имам предвид

*забранено = непрепоръчително;с последвали разпити,обвинения,сърдения,натяквания,заплахи и пр.

Kristo написа:Но няма по-яко от това да му напомняш, че той принадлежи другиму, за да не се мисли за свободен и да върши глупости. Като флиртове, изневяра, липса на интерес към теб... което са си глупости... и показват липсата на обич от негова страна....

С това няма как да се съглася. По каква линия ти принадлежи другият? Доколко това да ти принадлежи зависи от теб? Не е ли държанието му в стил "аз съм твой/я" /защото реално никой не принадлежи на никого/ изцяло негово желание и решение? И в тая връзка второто изречение е абсурд. Ако наистина липсва обич, няма как да тушираш останалите проявления с насаждане на чувство за принадлежност. А ако обичта я има, просто е излишно да го правиш.

Крис,
А знаеш ли коя ще е най-вероятната причина за Трета световна? Да се съберат някога, някъде, човек, който мисли като мен и такъв, който мисли като теб. До третия ден ще има трупове наляво и надясно.
Просто, както и да го напишеш, на мен подобен "подарък" ми звучи като чист егоизъм - защото ако ти си готов да се отдадеш целия, то би следвало да получиш в замяна равноценен "дар". А когато личността отсреща разсъждава като мен и смята, че светът не се изчерпва с една връзка, тогава става много сложно, защото всеки от двамата е прав за себе си. И абсолютно неразбираем за другия.
Не знам, не знам, темата ми е много болна - за себе си съм открила решението и то ме устройва перфектно.
* Mira, познатоооо... и на мен хиляди маса народ се опитаха да ми покажат колко къса е станала каишката, но докато на мен не ми отесня и не осъзнах, че съм възприемана като притежание (безусловно и безвъпросно), не направих нищо - и сега съжалявам, че чаках толкова дълго и търсих оправдания за едно такова безумно поведение. Дано ти поне си се измъкнала навреме.
А, и, Крис... има едно нещо по повод притежанието, което често обичам да цитирам, защото много точно пасва на логиката ми: "I'm like cat here, a no-name slob. We belong to nobody, and nobody belongs to us..."
Аз не съм предмет и, следователно, не мога да бъда ничие принадлежание. Да, мога да избера да отдам част от себе си, от сърцето си, от чувствата си, но оставам АЗ, а другите си отиват - но с малки части от мен. Само един човек почти е успял да ме унищожи, но това бе моя вина, защото отново АЗ бях избрала да отдам цялото си сърце и така и не съм успяла да си го върна. Оттогава - всичко с мярка. Не желая никой да си и помисля, че може да ми принадлежи. Не искам. Искам да съм свободна да правя своите грешки, без някой да ме контролира, да ме разпитва, да ми пречи да ги правя - живяла съм 22 години без родителите ми да правят това. Няма да се примиря с ограничения сега - всички мъже в живота ми го знаят и, който се примири с това, може и да има шанс. Останалите...

Изчетох всичко и съм съгласна с Търг. на кристал

Всяко нещо е хубаво,стига да знаем границите му. Нека ме обича и показва чувствата си,но в някакви рамки. Защото, много тънка е границата именно между показването на чувствата и опит за някакъв вид контрол /може би несъзнателен опит за обсебване/.
Много обичам и харесвам пухкавата птичка,прегръщам я силно,давам й всякакви хубави храни,създавам й условия у дома,само и само да не й се прииска да отлети навън и да ме остави. Но дали на птичката й харесва,или иска да подиша чист въздух? И дали в дадне момент няма да я задуша с прегръдката си....
тъп пример,но общо взето така разбирам нещата

^PrincessA^ написа:С това няма как да се съглася. По каква линия ти принадлежи другият? Доколко това да ти принадлежи зависи от теб? Не е ли държанието му в стил "аз съм твой/я" /защото реално никой не принадлежи на никого/ изцяло негово желание и решение? И в тая връзка второто изречение е абсурд. Ако наистина липсва обич, няма как да тушираш останалите проявления с насаждане на чувство за принадлежност. А ако обичта я има, просто е излишно да го правиш.

Ем, той Крис още е романтик-идеалист Както казах - когато се опари ще види нещата по много различен начин.В интерес на истината,мога да му променя възгледите точно за няколко часа,но не ща да ме намрази
Това "Аз съм твой/я,принадлежа ти изцяло" наистина звучи много сладко...във филмите и книгите.В реалността неща от този сорт са доста изнервящи и дразнещи.Поне за мен Губи се цялата мистерия,цялата тръпка.Че даже започва да ти става досадно и плашещо.

Търговецът на кристал написа:* Mira, познатоооо... и на мен хиляди маса народ се опитаха да ми покажат колко къса е станала каишката, но докато на мен не ми отесня и не осъзнах, че съм възприемана като притежание (безусловно и безвъпросно), не направих нищо - и сега съжалявам, че чаках толкова дълго и търсих оправдания за едно такова безумно поведение. Дано ти поне си се измъкнала навреме.

Може да се каже,че се измъкнах в подходящия момент Дадох си 5 месеца за размисъл и в очакване,дали нещата няма да се променят към добро,защото не обичам да прибързвам в каквото и да било,но не чаках с години да дойде "точния момент"...Все пак се радвам,че се осъзнах сравнително на време

Търговецът на кристал написа:Не желая никой да си и помисля, че може да ми принадлежи. Не искам. Искам да съм свободна да правя своите грешки, без някой да ме контролира, да ме разпитва, да ми пречи да ги правя - живяла съм 22 години без родителите ми да правят това. Няма да се примиря с ограничения сега

Чувствам се по абсолютно същия начин И осъзнах,че едва ли някой ще ми даде свободата,от която се нуждая,тъй че предпочитам да съм сама

Аз поддържам теорията си, че обсебени стават онези, които позволят да станат такива. Що се отнася до Кристо- не го виждам с момиче със силен характер, ако наистина мисли нещата както ги е написал.
Хахахаха... аз наистина съм необсебим Ако ми знаехте увъртанията като ме питат къде съм бил и какво съм правил и т.н. хахаха... няма смисъл да ме питат...

Sientelo,много хубава тема
Обсебването със сигурност не води до нищо добро във връзката, напротив- прекаленото "задушаване" на другия може да го отблъсне напълно или да го вкара в различни тайни начини да си търси свободата,което е най-унизителното.
Обсебвала съм и знам колко "пада цената " ти така-от 1 страна си на разположение винаги, от друга се превръщаш в досадния ограничител и контрол...после нещата се прецакват .
Минах и в позицията на обсебвана и разбрах колко много струва личното пространство на всеки...
и сега се сещам, че любовта се ражда в сърцето, но живее в доверието не в постоянния контрол.
Та, Сиентело, аз лично не мисля,че обсебеността е плод на особена грижа По-скоро на ревност, страх, подозрения...И не води до нищо хубаво .

Бих се задушила в такава връзка.

Момичетата все се задушават, все ги боли глава, все корем нещо, все ги ревнували - мислят се за особено специални Ама като станат на 28 - 29 и видят дебелия край омекват, душички стават, познавам много такива

това пак ли се отнася за всички жените,които търсят мъж,който да осмисли съществуването им може и да омекват...но възрастта не е вид краен предел,зависи от човека.

Всички жени търсят мъж който да осмисли съществуването им, просто тези същества не могат да живеят самостоятелно и да са със границите на нормалното. Лошо е, че си играят на ощипани девици и са безкрайно взискателни, докато поодъртеят и тогава са почва истинския лов, ама къъъъснооооо.

Curseyou написа:Всички жени търсят мъж който да осмисли съществуването им, .

не мога да се съглася,че са всички.осмислянето на собствения път е нещо индивидуално,живота като процес е отделно нещо,там има осмисляне чрез продължаване на кръговрата.