forum.uni-sofia.bg

хора, PLS, дайте съвети за изпита по детска л-ра!

Стойчева на упражнения ли е? каква специалност си? аз имах изпит по детска лит. при Божанка Константинова.

бг филология съм! искам от някой който е 2ри или 3ти,или 4ти курс да ми каже за какво става на ? за този изпит! какво...? що...? разбирате ме!
миси предварително!

Човек,ти ме закопа! Мислех че това ще е лесен изпит,но май се оказва че мн съм грешила! Аз мисля да говоря за "Малкият принц",но май трябва да си променя решението Имам и още 2 въпроса:
1) как иска да знаем нещата...мах.задълбочено или до степен където да разбираме нещата напълно и по-добре да не казваме нещо за което не сме сигурни?
2) има ли мн скъсани при нея?
МИСИ предварително!!!!

И аз имам въпрос - може ли и ние да пушим вътре?

Мерси мн! Надявам се и аз да си взема този изпит! Нз защо си мислех че това е лесен изпит,а то какво се оказа Е,ще се разбере на 4.02.2008г. дали е лесен!

Хора, моля ви препоръчайте ми някакво помагало по западноевропейска литература във връзка с книгата, която по желание трябва да си изберем за изпита при Паулина. Нещо с някакви разработчици

Паулина Стойчева е прекрасен преподавател, няма за какво да се притеснявате Иначе верно че пуши много по време на изпита и понягока може да прати някой да й купи горещ шоколад

този изпит е най-безумно, невероятно лесния в някакава друга тема съм постнала всички лекции, около 30 страници са , с тях съм изкарала 6 при Поли а в деня на изпита бях махмурлия и нямах курсова, съчиних си я на място. номера е да сте супер сигурни в това , което говорите и дори когато зациклите да не спирате, може да увърташ някви съвсем не по темата неща, но спреш ли и край. това важи за всички устни изпити, де.

Това ли имаш предвид?

Програма за европейска литература

I. Поява на същинската детска литература през 17в - представата на детето възприемател и неговите естествени потребности; критерии и интерпретация на идеята за възпитанието и образованието.

Ян Амос Коменски - чешки хуманист, късен Ренесанс, родоначалник на ДЛ - Детска енциклопедия "Светът в картини" - изображението върви заедно със словото. Ренесансовата мултиличностна идея.

Идеалът за гражданин и управляващ в книгата на Фенелон "Приключенията на Телемах" (последният е синът на Одисей). В нея се извежда идеята за типът произведения, целящи възпитанието на бъдещия владетел.
Епоха на класицизъм и просвещение, елиминира се класовата разлика.
Телемах е придружаван от Атина Палада - мъдростта.
Роман на възпитанието.

Традицията на класицистичната поетика и естетика в произведенията на Жан дьо Лафонтен. Басни.
Уточнение: клацистичен - за епоха; класически - образец
Баснята като жанр, присъщ на класицизма и естествено свързан с ДЛ.
Поучителен характер, връзка с пареми -> пословица <-> басня.
Лафонтен не пише произведенията си насочени към детската аудитория. Отличават се с римуван тексто.

Състояние на приказката и преодоляване на строгия класицистичен канон в произведенията на Шарл Перо 17 - 18в.
Заема фолклорна основа.
"Приказки за моята майка гъската"
Характерно е осъвременяване на фолклора чрез сравняване с епохата, завършват с римувана поука, често двусмислена. Творбите му са предназначени и за възрастни.
NB: Добре е да се намери превод на оригиналните му произведения, а не върху италианската преработка.

18в. и идеите на Просвещението - разумът е издигнат в култ.
Съществува жанрова йерархия - висши, средни и нисши жанрове според интерпретацията на света.
Най-високо е разположена трагедията, има благороден характер. Най-ниско - комедията, а по средата се намира романът, защото съчетава останалите две.
Триединство на време, място и действие, като действието се развива обикновено в рамките на 24 часа, при линейна подредба на събитията.
Просвещението се противопоставя на налаганото дотогова триединство, обявявайки го за догма.
Българското Възраждане е повлияно от Просвещенските идеи.

Романът на Даниел Дефо "Робинзон Крузо" и идеалът за човешка личност, съобразен с новото място на буржоазията в социума.
(Буржоазия - средна класа, трето съсловие; първите две принадлежат съответно на аристокрацията и духовенството).

Проблемът за преминаване на творби за възрастни в сферата на четивата за деца.

Джонатан Суифт - "Приключенията на Гъливер" - ироничният модел на света и свързаността на някои от персонажите с фантастичния свят на приказното. Само
първите две книги са предназначени за деца, сатира на английското общество.


II. Романтизмът в Европейската и североамериканската култура, развитие на ДЮЛ в края на 18 и първата половина на 19в. Естетическа система - обърнатата времева перспектива и интересът към миналото, идеализация на фолклора и афинитет към фолклорните творби в техния автентичен вид - записи на фолклор. Повишената емоционалност като отличителна черта и черно-бялата характеристика на персонажите. Присъствието на фантастичното и приказното в романтичната литература.
Романтизмът акцентира върху емоцията (мислене чрез сърцето, право на субективизъм, емоцията няма логика и обяснение).
Между Романтизмът и Просвещението съществува междинен период - Естетика на сантиментализма - направление в европейската култура, акцентиращо върху човека и емоцията.
Франкенщайн - романтизъм.
Обръщане към фолклора и митологията.
Миналото като еталон -> отдалеченост -> идеализъм. Времевият интервал се отъждествява с изчезналост.
Митология - наличие на идеализирана епоха (в старите религии, но също и в християнството). На настоящето се гледа негативно.
Обръщането към миналото като търсене на нов светоглед.
Немски романтици - народен дух.
Романтиците осъзнават ценността на автентичния текст и творят на народен диалект.
Своеобразни прояви на романтизма на територията на Германия, Франция, Англия, Скандинавия.

Приказки на братя Грим - образец за романтическо отношение към фолклора - стремят се към оригинален народен текст.
Жестокост = архаичност.

Вилхелм Хауф и Е.Т.А. Хофман. Развитието на авторската приказка в Германия.
Влияние на Ориента и интересът към екзотичното при романтиците.

Приказките на Х.К. Андерсен (скандинавски модел) - своеобразие на приказния свят, поетика и идеи. Компилация от приказки - оригинални и адаптирани.

Литература на английския романтизъм (британски)

Историческите романи на Уолтър Скот
Айвънхоу
Роб Рой
Пуритани

Френски романтизъм - Виктор Юго
Парижката св. Богородица - интерпретация на Средновековието, проблеми и герои, героизация на персонажите, специфично ренесансовата гледна точка върху историята.

Александър Дюма - баща и приоритетът на приключенското начало в романа. Обилието от герои и типът характеристика на действащите лица. Тримата мускетари, Кралица Марго и т.н. Оснегретието на Революцията в романите му.

Навлизане на реализма в ДЛ и съчетанието му с постиженията на Романтизма. Романите на Ч. Дикенз - биографичният модел, мястото на децата като литературни герои, композиционни особености.

Приключенското начало в творчеството на Майн Рид.

Американска литература и традииците на романтизма - Джеймс Фенимор Купър. Ролята на природата в романите. Американския модел за положителна личност и идеята за младата нация.


Развой и тенденции в литературата за деца и юноши от края на 19 и началото на 20в.

Приказки на Оскар Уайлд и проблемът за естетизма в литературата - "Щастливият принц" (?)

Традициите на нонсенса в английската ДЛ - Луис Карол - "Алиса в страната на чудесата" и "Алиса в огледалния свят". Своеобразие на поетиката, проблеът за иронията и пародията в ДЮЛ=
Алогичност, проблемът около порастването, комплекс на Питър Пан, иронична картина на света

А. А. Милн - Мечо Пух - герои и ситуации, атмосфера на произведението - няма сатира и ирония. Хармоничната атмосфера на домашните играчки, игра с езика

Артър Конан Дойл - детективските романи и юношеската рецепция на произведения от подобен тип.

Научнофантастичната литература за юноши - Хърбърт Уелс - Война на световете, невидимият и т.н. - проблеми в произведенията на Уелс, въпросът за връзката човек-наука. Представата за учения, характеристика на романите.

Романите на Жул Верн - герои и евристика. Представата за положителния герой и афинитетът към приключенското начало при Жул Верн. Представата за различните светове.

Американската ДЛ - от втората половина на 19в. - Марк Твен и американската представа за детето и проблемите за възпитанието в приключенията на Том Сойер и Хъкълбери Фин. Битови и приключенски мотиви в произведенията му.

Джек Лондон - мястото на силната личност в произведенията му, тематични предпочитания, нравствен максимализъм.



Сантиментализмът в ДЛ и преплитането му с елементи на романтическото и реалистичното

Хариет Бичър Стоу - Чичо Томовата колиба - социални и общохуманни внушения на книгата - да се обърне внимание на проблема защо чичо Том е избран за централен персонаж

Ектор Мало - "Без дом" - образът на детето сираче и специхика на романите на пътешествието.

Своеобразие и традиции в италианската ДЛ.
Едмондо де Амичис - "Сърце. Дневникът на един ученик" - проблеми, композиционни особености, възпитателно-етични позиции на автора.

Традицията на комедия дел арте и приключенията на Пинокио от Карло Кулоди.

Естетически и идейни търсения на ДЛ от 20в. Своеобразният свят в книгите на Ръдиард Киплинг - "Книга за джунглата", "Приказки, точно така".

А това е конспектът за ЗАДОЧНИЦИТЕ - първи курс: (извинявам се предварително, ако някъде има правописна грешка - техническа ще да е... от бързането... много колеги нямат лекциите и трябваше да ги нащракам айде - успех на всички! Там, където не ми се разбира много мисълта - не е нарочно... просто не смогвам със записването и някои неща са ми накъсани )

Същност и специфика на литературата за деца и юноши

1. Игрова същност на изкуството и естествената свързаност на детето с произведениятана изкуството.
- естествена нужда от изкуство, специфичен вкус към артефакта; любопитство към света; очудване и разчупване на съществуващите норми
2. Ролята на въображението, недостатъчното познавне на света от детето, смесването на реално и иреално и свобода на асоциациите в детското съзнание като предпоставка за възприемане на артефактитие. Вкусът към фантастичното, невероятното, тайнственото е характерно за детското съзнание – детето се насочва към подобни произведения и стимулира въображението си. То се потапя в света на изкуството, защото не винаги носи представа за условния му характер, което позволява сливането му с реалността. Това превръща изкуството в мощен механизъм за формиране на детското съзнание и отношение към света и тяхната ценностна система. Затова изследователите на литературата за деца подхождат към нея, търсейки в текстовете 3 критерия – възпитателен,образователен и развлекателен. В отделни творби тези функции на текстовете съществуват в различни пропорции, а и някои от тях могат да отсъстват.
3. Предмет и обхват на детската литература, естетическа ориентация и представата за автономността й.
4. Специфика – художествени особености на детската литература – теми, идеи, жанрова специфика, композиция, език.
5. Субекта на говор и неговата спицифика:
- говорещият е в позиция на възрастен, с по-голямо значение, по-висока степен на зрялост от своя възприемател (първоначално говорещият – хронотопа на текста го превръща във вид персонаж; третолично /безлично/ говорене, което носи характера на всезнаещия наратор).
- Писането на текст от позицията на дететот – стремеж да се погледне на света чрез детското светоусещане и да се потърсят евтентичните детски реакции на случващото се  добро познаване на детската психика или интуиции за нея. В противен случай говорещият придобива нюанси на изкуственост и фалш.

Фолклотър и неговото място в света на детето

1. Специфични особености на фолклора като изкуство – време на възникване, синкретизъм, образна система (клиширана естетика).
2. Съжителство на фолклра и литературата на наша почва – взаимни влияния (апокрифи).
3. Отношението фолклор – митология и светогледния характер на народното творчество.
- фолклор – пряко назовава вярата в нещо реално – съществуващо, стеснява мащаба към човешкото живеене (Мелетински – „Поетика на мита”).
- Митология – разказ за богове, обърнат ае към космогонията (герой – дете на бог и смъртен; културен герой – носи знание на общността, дошло свише – Прометей  опозицията сурово-печено/варено; проицател; лечител).
4. Основни отличителни белези на фолклора:
а). Колективно творчество и възприятие – колективно мислене (висша ценност е оцеляването на рода, живота...)
б). Устност на раздаване и разпространение
в). Вариативност и устойчивост
- вариативност – устна форма на разпространение + добавяне на елемент (инвариант, основен)
- устойчивост – ядро, което съхранява текста в неговия инвариант
г). Специфични ситуации на изпълнение – връзката слово-действие е връзка на равенство

5. Проблемът за класификацията на фолклорните форми:
- терминът „жанр” се схваща като неадекватене, като привнесено от литаретурата
- мотив – около него може да има жанрови отклонения
- тематично-функционални принципи – интерпретират теми в съчетания с функцията на текста
• фолклорна проза
• група на песните
Приказки – вълшебни, битови и за животни.
- битови – кратки по обеч; преблим, който касае семейството /социума/, в тяхното ежедневно, а не екстраординерно живеене. Персонажите са разиграни социални роли,поради което в тях се търси типичното, а не индивидуалното; персонажите са лишени от собствено мислене – назовани са просто като невястата, свекървата, попа... при собствените имена обикновено те са незначителни / насочват отново към обобщителното.
Поучителен характер, кото често може да се изведе пряко чрез формулирането на някаква паремия.
- за животни – кратки, с алегоричен характер, близки до баснята, персонажите са устойчиви,снабдени с определен характер, предварително известен на възприемателя. Зад всеки един от животинските персонажи стои представата за човешко присъствие на фолклорния човек около същността на инициацията и иниц. практика; мирогледен характер  победа на позитивнот оначало, доколкото човешкото битие се схваща като кръгово-повторително => финалът (често сватба) е всъщност ново начало.

6. Лабилност на границата между фолклорните предания и легендите.
7. Фолклорният разказ и анекдот като форма на присъствие на фолклорната проза (фолклорните разкази често преливатв анекдоти).
8. Теории за произхода на литературните форми на основата на балада и сказ – за и против:
- фолклорните форми формират сказа, докато поетическото е родено от фолклорната балада.
- сказ – литературна реч, която се опитва да уподоби устна разговорна реч, чиито носители са представители на по-ниска социална среда (некнижни хора).
Българската балада не е богата на мотиви, има само 2 – за вградената невяста и за мъртвия брат.
Група на фолклорните песни:
- ако българският фолклор има значими, важни текстове, то те са в областта на песенния фолклор. Групите фолклорни песни, са:
• митически – твърде стари по врее на възникване, доколкото в тях личатследи от древни вярвания (езическо начало), присъствие на митични персонажи, съчетанис такива от немитичен тип.
• Юншки песни – отличителна е хиперболата (Крали Марко)
• Хайдушки песни – не съдържат хипербула като задължителен елемент, човекъте видян в естествените си измерения, силата му не надхвърля рамките на възможното (кърджалии – полски села; даалии – планински села).
* залавянето на хайдутина на кръстопът и мотива за смъртта на хайдутина
• Исторически песни (най-стара е песента за цар Иван Шишман).
• Трудови фолклорни песни – важен е ритъмът, свързани са с конкретни трудови практики (жетварски, за беритба...)
• Любовни – от лирически тип (стих. на Пенчо Славейков – въвежда понятието „свенлив реализъм”)
• Обредни – свързани с конкретни обредни практики (календарни празници или песни, обвързани с важни събития от живота на рода – годежарски, сватбени, погребални). Техните ядра са диктувани от самото протичане на ритуала в даден регион.
• Кратки философски – поговорки, пословици (големия корпус български паремии са превод от турски).
„На сила хубост не става, а и да става – не бива.”
Мъдростта отчита нещата такива, каквито са –ти сам трябва да се впишеш в света, а не той да се съобразява с теб.

9. Детето като творец на фолклорните форми. Детски фолклор.
- броилки, римушки, кратки римувани текстове в детската игра
- люлчени песни – насочени към деца, поетични, според естетиката им може да се съди за народопсихологията (Ив. Шишмнов - СБУНМК).

10. Литературата за деца през Възраждането:
- проблем за границата на българското Възраждане
- от Паисий до Руско-турската война
- четилитература – аудитория от слушатели
- стремеж към създаване на училището
- формиране на човека като граднанин; основна грижа на Възрождението; мечтата за игзраждане на едно либерал-демократическо общество
Българското училище като институция и как се изгражда то:
- килийно училище: специфична форма на обучение, преподавателят е духовник и основното му задължение е да ограмотява, няма същински учебници и текстовете, с които се обучава, са „Апостолът” и „Псалтирът”.
- Взаимно училище – Бел-ланкастърска метода (алилодидактическа = взаимоучителна); Габровската гимназия
- Класово училище – децата се отделят в групи според възрастта и степента си на подготвеност. Поява на І специално училище – Търговската гимназия в Свищов
1762г. –
1835г. – Габровска гимназия
1824г. – Рибен буквар

Проблемът за българския книжовен език - Неофит Рилскии неговата „Българска граматика”; „Първичка българска граматика” на Иван Богоров (пурист).
„Общо землеописание” на К. Фотинов, „Всеобща география за децата” – Ив. Богоров, Н. Бозвели и Ем. „Славянобългарское детоводство”
„Христоматия” („Добронравие”) – Райно Попович – ръководство по етикет

Развитие на преводната литература (Робинзон Крузо; „Бедная Лиза” - Карализин) и „Чичо Томовата колиба”
Англоезична литература – Робърт Колидж в Цариград, Италианска литиература
• даскалска поезия – тематиката е свързана главно с работата им

Петко Рачов Славейков – роден в Търново, умира през 1895г.
Първият автор с ясно съзнание за реципиент, 1871г. – поставя началото на българския детски периодичен печат – издава списание „Пчелица” (ст. „Към българчетата” – очертава профила на списанието, необходим да бъдат формирани вкусове към четене на художествена литература; „Пчелица” включва различни научно-популярни четива и хубожествени текстове – разкази, басни, стихотворения, гатанки, пословици, приключенски, четива с религиозна насоченост).
Конструиране на модела на родината като земя-Рай в „Татковина”, модела за майката... природата като обект на възпяване – стихотворения с позитивно познание; стихотворения с хумористичен отенък – „Малък Пенчо и Голям Пенчо”.

Гоерги Живкин – сп. „Книжовен имот за децата” (1882г., Виена)

Каравелов – 10тома съчинения; 1834г. – Копровщица / 1879г. – Русе (умира), 01.03.; работа в емигрантство; 3 периода:
- руски (1858-1868г.)
- сръбски – основоположник на реализма в сръбската литература
- румънски – превежда, журналист е, издава в-к „Свобода” –> „Независимост”, започва издаването насп. „Знание”, чийто стремеж е повишване образователнот оравнище на българина, кактои формиране на гражданско съзнание, схващано от Каравелов като необходимо за извоюването наполитическата свобода.
Природо-научна билиотека – 4 книжки с някакъв проблем – позитивно знание.
Ясно изразени възгледи в областта на педагогиката – „Маминото детенце” –поставя проблема за възпитанието, фигурата на учителя – обективен и еднакъв подход към всички ученици, склонността му да прави отстъпки от собствената си съвест...
Отношението към жената и формирането на жената – статия!
„Главчо” – връзкатаи противопоставянето между поколенията.

Поезия – „свободата не ще Екзарх, иска Караджата
- стихотворения за „детска публика” – „Учете се, мои птички”...

11. Развитие на литературата за деца след Освобождението

Промянана обществената обтановка и новия типамочувствие, който се гради чрез литературни текстове – възрожденските идеали продължават да отзвучават до края на века и формират проблемни кръгове, както в литературата за деца, така и в литиературата за възрастни; темата за свободата.
Личност и родина придобиват емблематичността си брез известните Вазови стихове „Аз съм българско дете...”.
Появяват се нови явления, свързани с развитието на училищната мрежа и възможността в областта на книгопечатането литературата за възрастни – прозаични текстове, осмислящи близкото минало със съзнанието за неговата значимост, в детската литература – поети, които се насочват некъм историческите събития, а към интимния детски свят.
През 1880г. – І детска стихосбирка „Детска гусла”, чийто автор е Василаки Попович. Главен обект в творбите му е природата, а характерната форма, която изпоплзва – второлично говорене, ориентирано към обекта на възпяването...: Ст. „Пролет мила, животворна” и „Цвете мило, цвете красно”.
Ритмика на проезведенията – ученически песни...

Константин Величков – основна тема в произведението е връзката „дете-майка”, стихотворението „Майка”, „Дете и майка”...
Фигурата на баката – учителя; склонност към мистичното, текстове с религиозна насоченост.
1894г. – стипосбирката „Детска гусла”, в този период се появява търсенето на автентичната гледна точка на детето към света  чичо Стоян (Стоян Попов) – животът на детето в семейната среда, превр. в тематичния кръг на играта, аудитория на по-малките деца, получава награда като писател; текстове впърволична форма – говорещо е детето
Стихосбирка „Чичова китка” , „Чичов дар”, „Детелинки”, „Слънчеви лъчи”; ст. „Колко мило, колко сладко е при мама и при татко”

Дядо Благо – редакт. сп. „Славейче” – с едниклопедичен характер; пише стихове за деца, залъгалки, басни, 1889г. – стихосб. „Звезда”; „Гатанки от Дядо Благо” – 1925г. – илюстрациите са на Вадин Лазаркевич.
Стихосбирки с религиозна насоченост – 1929г. – кн. „Кръгосвети от Дядо Благо”.
(Градското дете – всичко отгоре)

Цанко Церковски – селянчето
БЗНС – фолклорни мотиви и орнаментика, създава и текстове хумористично значение – „прела баба 2 недели...”; стихосбирка”Детска раздумка”, „Росни китки”, „Златни класове”

Цоньо Калчев – предучилищна възраст – 1898г. – „Детски приятел” – разкази и стихове, „Лятна разходка” – маниер на писане...; стих. „Мъни Мъни Патенце” и „Сладкопойна чучулига”

Васил Иванов Стоянов – говори автентично от позицията на детето – живота на малкото дете в дома, хумористични стихчета
Стихосб. 1904г. – „Стихотворения за деца”
1906г. – „У дома и на полето”, „На припек”, „Кукуригу”, „Пиле, пиле, аз те знам...”
„баба ще... аз я чух
И набързо се обух...”

„кой каквото ще да казва...”

Стоян Дринов – въвежда социалната тематика задеца. Твори и в проза, и в поезия, създава поеми, песни и римувни разказчета.
Цикълът „Дома”; хумористични поеми – „Герчо с тамбурата” и „Заешка война”; стих. „Малкият метач”; стихосб. „Весели случки”, „Люлка” – 1957г. И „Изворче” – 1929г.

Вазов – „Аз съм българче!”
„Чети говедарче”
1872г. – „Стихотворения за малките дъца” – стихосб.; христоматия в 2 тома – с български и преводни текстове с естетически критерий.

12. Литературата за деца от І половина на ХХ век – Цанко Церковски, Елин Пелин, Стоян Дринов

13. Развитие на детската литература от края на І Световна война до 9 септември 1944г. – Дора Габе, Емануил Попдимитров, Елисавета Багряна, Гео Милев, Асен Разцветников, Н. Фурнаджиев, Вапцаров, Ангел Каралийчев, Калина-Малина, Елин Пелин, Ран Босилек

14. Детската литература след 9 септември 1944г. – развитие на партизанския детски роман (Ем. Коларов, Марко Марчевски).
Емилиян Станев с анималистичната проза и вижданията му за природата („Чернушка”) и Павел Вежинов - „Следите остават”, „Произшествия на тихата улица” – І детски детективски роман

15. Проблемът за трудното дете в детската литература – Г. Данаилов, Марко Ганчев, Ст. Стратиев, В. Петров – „Конче за сън”

kolegi, imate li nakakvi materiali za problema za trudnoto dete v na6ata l-ra? Ili kade v kritikata moje da se pro4ete? Mersi predvaritelno.

[mebbeth: О, неразумни и юроде,... пиши на кирилица]