Пожелавам ти никога да не се умориш да мечтаеш! 
Ето моя поздрав за теб (не знам защо, но пускайки темата в съзнанието ми изплуваха една по една строфите на този шедьовър...
)!! 
Атанас Далчев
ПАН
Спал между цъфналите гранки
на най-високото дърво,
от него с неговата сянка
аз слизам призори ведно.
Зората нейде се разпъпва,
възпламва нощната роса
и тъмнината се отдръпва
в дълбочината на леса.
Потръпват дървесата леко.
Аз тръгвам радостен. Къде?
Където бялата пътека
поиска да ме изведе.
И бродя: пея песен стара
или подсвирквам със уста,
а птиците ми отговарят
и ронят върху мен листа.
Денят полека се изнизва
и уморен от дълъг път,
аз спирам в сенчест кът, при извор,
от който никой не е пил.
И там, когато се надвеся
един над извора дълбок,
от дъното изплавва весел
ликът на древен горски бог.
Честито! Жив, здрав, прав, корав, курав, балканец! 
