Софийският университет ще строи огромен технологичен парк
Публикувано на: 10 Яну 2008, 21:03
Софийският университет ще строи огромен технологичен парк
Проектът намерил държавна подкрепа
"Дневник", Симион ПАТЕЕВ, 10 януари = >>
Огромен технологичен парк, където да се извършват приложни изследвания и да се осъществява контакт между науката и бизнеса, планува да изгради Софийският университет "Св. Климент Охридски" (СУ). Идеята е да бъде създаден комплекс от лаборатории и звена, както и условия за производството на високотехнологични продукти. Определеното място е в кампуса на висшето училище в кв. "Лозенец". Първоначалното финансиране е осигурено, няколко големи компании вече са проявили интерес към проекта.
Според проекта в парка ще се преместят всички природни факултети на СУ - по математика и информатика, химическият, физичният и биологическият. На по-късен етап могат да се включат и други факултети като медицинския и стопанския, обясни новият зам.-ректор по стопанската и инвестиционната дейност проф. Иван Петков.
Плановете са финансирането за инфраструктурата да дойде от фондовете на ЕС, а апаратурата да бъде доставена от заинтересуваните компании. Като част от технологичния парк ще бъде изграден и т.нар. инкубатор, обясниха от университета. Идеята е на студентите и младите учени да се даде възможност да създадат свои фирми или да участват в научни разработки, за да трупат опит.
Архитектурният проект предвижда да се построят 70 хил. кв.м разгъната площ
в кампуса в кв. "Лозенец". Там университетът разполага с няколко декара, върху които сега има стари сгради или започнато, но недовършено строителство. Една от тези сгради, която е зад Факултета по математика и информатика, ще бъде съборена и на нейно място ще се издигне мининебостъргач, в който ще се разположат Факултетът по математика и механика и трите части на нанопарка за Химическия, Биологическия и Физическия факултет, обясни Петков. Предвижда се построяването и на блок за екологичното научно направление, информационен център с библиотека, конферентен център с хотел и други. Инвестицията най-вероятно ще се осъществи под формата на публично-частно партньорство с частни компании. В момента обаче всичко е на ниво архитектурен и идеен проект, обясниха от СУ.
Втората идея, която са задвижили от университета, е да се потърсят възможности за изнасянето на някои от дейностите, които са свързани с производството на продукти, извън София. Плановете са да се реализира една много стара идея за построяване на
академично градче до с. Горни Лозен
Теренът там е държавна собственост. Според проф. Петков построяването на част от технологичния парк в Горни Лозен трябва да стане заради добрата логистика в квартала и липсата на достатъчно място в кампуса в кв. "Лозенец".
От университета увериха, че правителството и някои министерства са били запознати с мегапроекта и са дали положително становище.
СУ ще започне първите дейности по технологичния парк до два-три месеца с първия спечелен проект по програма ФАР. Той е за 50 хил. евро. С тях ще се създаде Център за трансфер на технологии към Химическия факултет. Специалистите, които работят по този проект, трябва да са гръбнакът на бъдещия парк.
"Много от лабораториите във факултетите на СУ не се използват на 100%. Идеята е да ги уплътним и да извлечем полза от тях, а не да стоят празни", обясниха от ръководството на СУ. Плановете са да се сътрудничи и с най-добрите учени от БАН. Идеята е специалистите и студентите, които ще работят и учат в технологичния парк, да получават освен знания и заплащане за дейността си.
"Например с ресурсите, които имаме, спокойно можем да се включим в производството на оптични дискове, биохимични сензори
и други. Това е пластмаса, върху която се нанася работното вещество, каквото ние произвеждаме в Химическия факултет и продаваме на една швейцарска фирма", обясни Петков. По думите му Физическият факултет на университета и институтите на БАН имат много добри специалисти по лазерна техника, в която област са някои от най-големите планове за парка. Освен това Химическият, Биологическият и Медицинският факултет имат специалисти, които могат да тестват продукти за медицинската и химическата промишленост, обясни зам.-ректорът.
Според Петков в Европа в момента има голям проблем със сертифицирането на продуктите в хранително-вкусовата промишленост. "Има редица фирми, които имат сертификати и апаратура от най-високо ниво, за която ние можем само да мечтаем. Идеята е да направим една комплексна лаборатория с марката на СУ, която да дава гаранция за качество и да се обслужва от висококвалифицирани специалисти", обясни зам.-ректорът.
Няколко големи компании вече са проявили интерес към участие в технологичния парк. Това са фирми от сферата на ИТ технологиите, софтуерното инженерство, медицината, биологията и други, съобщиха от Алма матер. Сред заинтересуваните са гигантът "Майкрософт" и испанската фармацевтична компания "Трoмботаргетс". Някои от компаниите вече са предложили да отпускат стипендии на млади специалисти, които после биха могли да наемат на постоянна работа или да използват по друг начин уменията им.
Проектът намерил държавна подкрепа
"Дневник", Симион ПАТЕЕВ, 10 януари = >>
Огромен технологичен парк, където да се извършват приложни изследвания и да се осъществява контакт между науката и бизнеса, планува да изгради Софийският университет "Св. Климент Охридски" (СУ). Идеята е да бъде създаден комплекс от лаборатории и звена, както и условия за производството на високотехнологични продукти. Определеното място е в кампуса на висшето училище в кв. "Лозенец". Първоначалното финансиране е осигурено, няколко големи компании вече са проявили интерес към проекта.
Според проекта в парка ще се преместят всички природни факултети на СУ - по математика и информатика, химическият, физичният и биологическият. На по-късен етап могат да се включат и други факултети като медицинския и стопанския, обясни новият зам.-ректор по стопанската и инвестиционната дейност проф. Иван Петков.
Плановете са финансирането за инфраструктурата да дойде от фондовете на ЕС, а апаратурата да бъде доставена от заинтересуваните компании. Като част от технологичния парк ще бъде изграден и т.нар. инкубатор, обясниха от университета. Идеята е на студентите и младите учени да се даде възможност да създадат свои фирми или да участват в научни разработки, за да трупат опит.
Архитектурният проект предвижда да се построят 70 хил. кв.м разгъната площ
в кампуса в кв. "Лозенец". Там университетът разполага с няколко декара, върху които сега има стари сгради или започнато, но недовършено строителство. Една от тези сгради, която е зад Факултета по математика и информатика, ще бъде съборена и на нейно място ще се издигне мининебостъргач, в който ще се разположат Факултетът по математика и механика и трите части на нанопарка за Химическия, Биологическия и Физическия факултет, обясни Петков. Предвижда се построяването и на блок за екологичното научно направление, информационен център с библиотека, конферентен център с хотел и други. Инвестицията най-вероятно ще се осъществи под формата на публично-частно партньорство с частни компании. В момента обаче всичко е на ниво архитектурен и идеен проект, обясниха от СУ.
Втората идея, която са задвижили от университета, е да се потърсят възможности за изнасянето на някои от дейностите, които са свързани с производството на продукти, извън София. Плановете са да се реализира една много стара идея за построяване на
академично градче до с. Горни Лозен
Теренът там е държавна собственост. Според проф. Петков построяването на част от технологичния парк в Горни Лозен трябва да стане заради добрата логистика в квартала и липсата на достатъчно място в кампуса в кв. "Лозенец".
От университета увериха, че правителството и някои министерства са били запознати с мегапроекта и са дали положително становище.
СУ ще започне първите дейности по технологичния парк до два-три месеца с първия спечелен проект по програма ФАР. Той е за 50 хил. евро. С тях ще се създаде Център за трансфер на технологии към Химическия факултет. Специалистите, които работят по този проект, трябва да са гръбнакът на бъдещия парк.
"Много от лабораториите във факултетите на СУ не се използват на 100%. Идеята е да ги уплътним и да извлечем полза от тях, а не да стоят празни", обясниха от ръководството на СУ. Плановете са да се сътрудничи и с най-добрите учени от БАН. Идеята е специалистите и студентите, които ще работят и учат в технологичния парк, да получават освен знания и заплащане за дейността си.
"Например с ресурсите, които имаме, спокойно можем да се включим в производството на оптични дискове, биохимични сензори
и други. Това е пластмаса, върху която се нанася работното вещество, каквото ние произвеждаме в Химическия факултет и продаваме на една швейцарска фирма", обясни Петков. По думите му Физическият факултет на университета и институтите на БАН имат много добри специалисти по лазерна техника, в която област са някои от най-големите планове за парка. Освен това Химическият, Биологическият и Медицинският факултет имат специалисти, които могат да тестват продукти за медицинската и химическата промишленост, обясни зам.-ректорът.
Според Петков в Европа в момента има голям проблем със сертифицирането на продуктите в хранително-вкусовата промишленост. "Има редица фирми, които имат сертификати и апаратура от най-високо ниво, за която ние можем само да мечтаем. Идеята е да направим една комплексна лаборатория с марката на СУ, която да дава гаранция за качество и да се обслужва от висококвалифицирани специалисти", обясни зам.-ректорът.
Няколко големи компании вече са проявили интерес към участие в технологичния парк. Това са фирми от сферата на ИТ технологиите, софтуерното инженерство, медицината, биологията и други, съобщиха от Алма матер. Сред заинтересуваните са гигантът "Майкрософт" и испанската фармацевтична компания "Трoмботаргетс". Някои от компаниите вече са предложили да отпускат стипендии на млади специалисти, които после биха могли да наемат на постоянна работа или да използват по друг начин уменията им.
Идеята според мен е много добра - хем ще се повишат възможностите за практическо упражняване на ученото, хем то ще може да се прилага в условия на изпълнение на реални проекти, хем ще има база за научна работа, хем от евентуалните разработки и изпълнени проекти ще има някакъв "келепир".
