forum.uni-sofia.bg

"Ние добиваме навика да живеем преди да придобием навика да мислим"... Днес един приятел ми разказваше, как имал да пише есе по този цитат и за момент се замислих какво бих написала аз... резултатът от което ще споделя накъде по-долу в темата. Интересно ми е какво мислите вие по въпроса...

mxm i na men mi e mn interesno da vidq koi kakvo misli po vyprosa

това ми звучи като "спускам се от най-високото място,пък после ще му мисля"

А може ли човек да мисли, ако не е жив? И как може живеенето да е "навик" Въпросите се трупат...

Raya_Alexandra написа:"Ние добиваме навика да живеем преди да придобием навика да мислим"

Живеенето не е въпрос на навик. Нито пък мисленето. Както обикновено правя, бих оплюл зададената тема.

какво има да се пише по тая тема не знам.не мисля,че двете неща биха могли да бъдат навик,и е нормално мисленето да се появява на по-късен етап,то се развива докато растем и не спира да се развива до смъртта.кой го е казал този цитат въобще? има и друг вариант на тълкуване-че някой хора просто съществуват без да мислят,безцелно....и живеят "по навик" така да се каже... не знам.

Възможно ли е въобще двете да съществуват поотделно, ако си човек?

Jamesmagno написа:Възможно ли е въобще двете да съществуват поотделно, ако си човек?

възможно е,дам.Когато човек отказва да мисли и да действа,а се остави на течението.

Ice_Spirit написа:

Jamesmagno написа:Възможно ли е въобще двете да съществуват поотделно, ако си човек?

възможно е,дам.Когато човек отказва да мисли и да действа,а се остави на течението.

Позволяваш си да метафоризираш едната дума, тогава аз ще го направя с другата:
Жив ли е всъщност човек, ако откаже да мисли?

Jamesmagno написа:

Ice_Spirit написа:

Jamesmagno написа:Възможно ли е въобще двете да съществуват поотделно, ако си човек?

възможно е,дам.Когато човек отказва да мисли и да действа,а се остави на течението.

Позволяваш си да метафоризираш едната дума, тогава аз ще го направя с другата:
Жив ли е всъщност човек, ако откаже да мисли?

Сега и аз ще се намеся, но без метафоризиране: човек се смята за напълно мъртъв, едва когато мозъкът напълно откаже да функционира

както е казал един чичка преди мнооого време "Мисля, следователно съществувам." и един друг чичка, преди не чак толкова много време "Спорете, заблуждавайте се, грешете, но забога, мислете, дори погрешно, но сами!"....

Raya_Alexandra написа:"Ние добиваме навика да живеем преди да придобием навика да мислим"... Днес един приятел ми разказваше, как имал да пише есе по този цитат и за момент се замислих какво бих написала аз... резултатът от което ще споделя накъде по-долу в темата. Интересно ми е какво мислите вие по въпроса...

Едва ли се има предвид точно биологичния смисъл на "живеене" и "мислене". По-скоро "ключът" е някъде тук:

Moriarty написа: "Спорете, заблуждавайте се, грешете, но забога, мислете, дори погрешно, но сами!"....

И аз се дразня като почна да свиквам прекалено с някои неща и спирам да ги "обмислям".

"Ние добиваме навика да живеем преди да придобием навика да мислим".

Е да, но защо, питам аз? Човек се ражда като бебе, развива се, трупа опит, израства като личност... и тогава вижда смисъла на нещата - научава се да мисли... но за да се научи да го прави, трябва преди това да има житейския опит, демек да се е научил да живее, за да може да осмисли света... Примерно първобитните са се научили да оцеляват и после да мислят... с отделния индивид се получава горе-доле същото...

Бре, как само го стъкмих и го казах, ех колко съм горд от мене си...

Та, Алексадра, дете мое, цяла тема чета с надеждата за мнението ти, а то го няма... мириши ми на 4-то РПУ-Бургас за подвеждаща реклама...

стига сте го цитирали тоя Декарт бе човекът е смятал че имаме вродени знания от Бог и че най-голямото доказателство за съществуването му е това че мислим за него тъй като човек не може да сам да измисли Бог.. трябва той да го е просветил със знанието за себе си.. още повече че той казва че всичко трябва да се съмняваме във всичко ... тинтириминтири

заглавието според мен е свързано с автоматизма на човек ... навик = автоматизирано действие... в днешния така динамичен живот (:lol:) повечето от нещата които вършим са на автопилот ... времето е толкова скъпо че човек не може да си позволи да го губи в мислене... така нареченото живуркане което е според някои заблуда че живееш...
хората правят това което обществото им казва да правят..телевизия...филми..музика... все от някъде си избират стереотип на поведение, визия и т.н. (те вървят заедно почти винаги).. мислят си че следват свои собствени идеи и цели и въобще не осъзнават че са ги придобили готови от телевизора (най-често) и повечето се стремят да бъдат уникални..различни.. в свят в който почти не е останало място да си различен... (имам една любима фраза - ти си уникален, като всички останали ) ..в крайна сметка се получават много Das Man-oвци

та по темата... човек придобива навик да живее действайки без да се замисля защо прави това или онова тъй като мнозинството казва че така е редно..или семейството... когато се научим да мислим..мислите ни са вече обременени и понеже всичко вършим по навик сигурно започваме да мислим по навик .. загубих си мисълта...

както и да е..има и други варианти за интерпретация... отнасящи се примерно до възпитанието в ранна детска възраст и цялостното развитие на човек... някой пък може да го забие хептен в девета глуха и да каже нещо за капитализма и начина на живот който налага... всеки си го разбира по свой начин затова е есе
вероятно всеки си го мисли по навика на мислене който си е изградил хахах
ако се сетя какво забравих ще пиша по-късно

А има ли смисъл щом няма значение ?