forum.uni-sofia.bg

Какво предпочитате: Проза или лирика? Мерена или немерена реч? Кое повече ви харесва? Какво четете по-често?

аз давам 1 глас за проза, лириката не ме влече

п.с. Мила, ако можеш да сложиш анкета, защото аз не намерих как?


Мила: Готово!

Зависи от настроението! Понякога имам нужда да чета поезия - и да, точно нужда е, физически я усещам. Друг път много по ми подхожда прозата. Но си права, някои хора просто не могат да четат поезия и в това няма нищо лошо По-лошото е, когато някои неможещи да пишат се опитват, че и успяват да са популярни


пс.
За анкетата ще почакаш малко, не знам още как точно става

Не мога да чета поезия! Някой някога ми каза, че е така, защото просто не съм се научила...Не знам...Някак си мисълта, изразена в рима, не я възприемам така сериозно и дълбоко като прозата...Не мога да избягам от усещането за не-спонтанност...

покрай баба ми,която пише чета повече лирика.

Проза чета повече определено.
Лириката ...чета също, но не ме влече толкова. Нищо че я пиша. Всъщност и двете ги пиша.
Трудна ми е за четене поезията. Да не говорим, че на моменти ми идва твърде лигава.

Сигурни ли сте, че са съпоставими? Тъй де, освен, че принадлежат към литературата...
Аз чета повече проза. Така се случва - просто отговаря по-добре на нуждите ми в ежедневието. Но не мога да кажа, че я предпочитам - вероятно причините могат да се определят като "практични", а на мен подобен довод не ми изглежда убедителен.

Ех, покрай безброй изпити по литература и от двете по много съм прочела. Да не говорим от личния интерес Та за това аз поне за себе си по някои критерии предпочитам прозата Макар че, мон дю, Бодлер, Верлен, Маларме, Аполинер, Рембо...имат кътче в сърцето ми.

проза ;-}

Проза! и то от най-прозаичната.... почти като научна литература....

Така де...и двете.
Не съм срещала човек, който да чете само лирики, бтв.
А пък за поезията - искам я с рима, ритъм и смисъл. Инак не важи. Белите стихове могат да се пишат по 2 за лев. Ай по 1 за лев, ако са от по-добрите.
Прозата наистина е по-всекидневна. Но на нея мога да плача. Пък от стихове изтръпвам.
И от двете имам нужда

проза

Проза.