Какво правим когато той/тя си отиде...?
Публикувано на: 28 Ное 2007, 19:44
Как преживявате края на една връзка? Не излизате, алкохол, цигари, депресия? Или пък се впускате в нови приключение в стремеж да забравите?
forum.uni-sofia.bg
Форум на Софийски Университет
https://new.su.schools.bg/
Какво правим когато той/тя си отиде...?
Страница 1 от 7
Публикувано на: 28 Ное 2007, 19:49
Всичките накуп ?!? Само тая част с не излизането не ми хареса...
Публикувано на: 28 Ное 2007, 20:47
Депресияяяяяяяяя и рев
Публикувано на: 28 Ное 2007, 20:57
Next one, please... 
Публикувано на: 28 Ное 2007, 21:06
При мен обикновено краят не идва неочаквано, в смисъл, че вече съм един вид подготвена от предхождащите го дразги и скандали...
Но депресията е неизбежна, дори да съм убедена, че раздялата е била наложителна. Особено ако връзката е била дълга, празнотата след края й е осезаема и дори влудяваща. Изградила съм си нещо като стратегия за борба с това чувство:
Първо, обаждам се на поне четири приятелки, които смятат, че той е нещастен задник и всяка от тях ми изрежда редица негови недостатъци и , разбира се, ми обяснява, че аз заслужавам нещо много по-добро.
Второ, след като поради гореспоменатите изказвания съм насъбрала още повече ярост към горкия човек, му се обаждам да му се накрещя за последно, или му пиша гневен смс или мейл.
Трето, когато вече съм сигурна, че съм изгорила и последния мост към бившия с истеричната си проява, се замъквам в някой салон за красота, повтарям си, че още ме бива и си купувам тъпо женско списание, в което са превели някоя американска статия на тема "764 начина да преодолеете депресията след раздяла".
Накрая си обувам най-високите ботушки и отивам с приятелки в някой клуб. Там разкарвам двама-трима навлеци, а най-напористия го хващам за жертва на нощната ми словоохотливост и не го оставям намира, докато не му изложа своето виждане по въпроса защо мъжът е по-нисш организъм от прасето / или докато той не успее да избяга ужасен /. На следващият ден се чувствам страхотно и се чудя как чак сега разбирам колко е хубаво да си сама... т.е да нямаш "сериозна"връзка .
Но депресията е неизбежна, дори да съм убедена, че раздялата е била наложителна. Особено ако връзката е била дълга, празнотата след края й е осезаема и дори влудяваща. Изградила съм си нещо като стратегия за борба с това чувство:
Първо, обаждам се на поне четири приятелки, които смятат, че той е нещастен задник и всяка от тях ми изрежда редица негови недостатъци и , разбира се, ми обяснява, че аз заслужавам нещо много по-добро.
Второ, след като поради гореспоменатите изказвания съм насъбрала още повече ярост към горкия човек, му се обаждам да му се накрещя за последно, или му пиша гневен смс или мейл.
Трето, когато вече съм сигурна, че съм изгорила и последния мост към бившия с истеричната си проява, се замъквам в някой салон за красота, повтарям си, че още ме бива и си купувам тъпо женско списание, в което са превели някоя американска статия на тема "764 начина да преодолеете депресията след раздяла".
Накрая си обувам най-високите ботушки и отивам с приятелки в някой клуб. Там разкарвам двама-трима навлеци, а най-напористия го хващам за жертва на нощната ми словоохотливост и не го оставям намира, докато не му изложа своето виждане по въпроса защо мъжът е по-нисш организъм от прасето / или докато той не успее да избяга ужасен /. На следващият ден се чувствам страхотно и се чудя как чак сега разбирам колко е хубаво да си сама... т.е да нямаш "сериозна"връзка .
Публикувано на: 28 Ное 2007, 21:13
развлечението е най-лесният начин да забравиш.пък и много зависи чия е вината за раздялата.депресията не помага със сигурност
Публикувано на: 28 Ное 2007, 21:16
еми...един месец преди да скъсаме с предишното гадже,направооо...не знам колко кутии съм изпушила...после минах към депресията,но имаше един човек,който ми помогна да намеря светъл лъч надежда и смелост.
сега съм айляк човек
сега съм айляк човек
Публикувано на: 28 Ное 2007, 21:21
Забрави да споменеш кофти настроението си през тоя месец, което се отразяваше доста негативно върху моя милостIce_Spirit написа:еми...един месец преди да скъсаме с предишното гадже,направооо...не знам колко кутии съм изпушила...после минах към депресията,но имаше един човек,който ми помогна да намеря светъл лъч надежда и смелост.
сега съм айляк човек
Публикувано на: 28 Ное 2007, 21:31
щи се реванширам,дарлингblack_lady написа:Забрави да споменеш кофти настроението си през тоя месец, което се отразяваше доста негативно върху моя милостIce_Spirit написа:еми...един месец преди да скъсаме с предишното гадже,направооо...не знам колко кутии съм изпушила...после минах към депресията,но имаше един човек,който ми помогна да намеря светъл лъч надежда и смелост.
сега съм айляк човек
тея дни ще сме нон-топ заедно по мероприятия тъй или иначе 
Публикувано на: 28 Ное 2007, 22:12
При мен беше първо депресията със страшна сила и за дълъг период от време, после пък реших малко да поприключенствам и в крайна сметка това ми се отрази добре , но и аз съм на мнение ,че по-добре да си сам отколкото да имаш някакви безмислени и безперспективни връзки
Публикувано на: 28 Ное 2007, 22:46
Ми, градира от гадже на гадже... В началото - некви месеци, с второто бяха некви седмици и така се стигна до последното, за което ми беше има няма гадно 2-3 дена. След тва, смях и веселба.
Обаче с сегашното изобщо не е така, не мога и да си помисля какво ще ми се случи, ако не сме заедно, а това по никакъв начин не се очертава
Обаче с сегашното изобщо не е така, не мога и да си помисля какво ще ми се случи, ако не сме заедно, а това по никакъв начин не се очертава
Публикувано на: 28 Ное 2007, 23:04
Боже, депресии.
Прибирам се в нас, сипвам си едно голямо с лед и другото е самовнушение.
Колко съм безсърдечен.
Прибирам се в нас, сипвам си едно голямо с лед и другото е самовнушение.
Колко съм безсърдечен.
Публикувано на: 28 Ное 2007, 23:09
Е трябваше да се намери някой скорп да го каже.javortomov написа:Боже, депресии.
Прибирам се в нас, сипвам си едно голямо с лед и другото е самовнушение.
Колко съм безсърдечен.
Публикувано на: 28 Ное 2007, 23:28
Сякаш имаше такава тема, но не можах да я открия. Уатевър...
Аз го удрям на много музика... удрям и боксовата круша... удрям и прилично количество чашки...
Аз го удрям на много музика... удрям и боксовата круша... удрям и прилично количество чашки...
Публикувано на: 28 Ное 2007, 23:31
javortomov написа:Боже, депресии.
Прибирам се в нас, сипвам си едно голямо с лед и другото е самовнушение.
Колко съм безсърдечен.
почваш да говориш като иво. Недей така, един ни стига
