Amellie написа:Защото любовта не е реалност - тя е проекция на идеалния свят в съзнанието ни. Чрез нея може да видим грозните на вид неща като красиви,но в реалността те ще продължат да бъдат грозни.
Любовта е проекция в съзнанието ни. Грозотата също. Нещата са просто такива, каквито са. Красиво и грозно има единствено когато има нужда от тях. Аз от грозно нямам нужда. Затова някои неща са просто по-малко красиви от други. А ако и това не те задоволява - просто не ме интересува дали са грозни, изкючвам грознорецепторите си. ОК? Не се вкарвайте в някви филми.
Amellie написа:Аз се опитвам да вярвам,че любовта е спасението,че именно тя е Смисълът, но в реалния живот, когато се погледна отстрани и видя реакциите и действията си, разбирам че и аз убивам любовта.
Знаеш, че всичко това се случва в главата ти, нали? Само там "убиваш" каквото и да било. Не казвам, че всички емоции не са илюзия. Казвам, че ние трябва да ръководим емоциите си, така, както несъзнателно ги създаваме и предпочитам те да са положителни. Ще цитирам изключително неточно Орсън Скот Кард:
"Всичко е измислица. Въпросът е в коя измислица ще повярваш."
Amellie написа:И не мога да спра.Нищо,че от години се занимавам с йога,търся положителна енергия в слънчевия сплит и си мисля,че усещам Вселената чрез"Ом";
Няма к'во да я търсиш. Щом си жива, тя си е там. Използвай я.
Amellie написа:Когато изляза от залата за йога или от библиотеката, отново псувам бакшишите, отвращавам се от травеститите и мразя мазните старчоци с Бентли и Майбах, които влизат във "Fetish"да опипват /и не само/ разни момиченца. И пак се връщам в режим"зла мацка",за да съм в синхрон със света. И виждам как все пак и злото е необходимо,за да може да се оцени доброто, защото ако обърнеш и другата буза, най-много да свършиш в "Пирогов". Това е реалността, т.е животът.
Ама защо решавате, че, като казвам "Мислете положително", съм някъв изперкал сектант-агитатор? И аз живея във вашия свят. И аз псувам бакшишите. Старчоците са рожби на скапани времена, не ги храни. И аз псувам. Много. И аз често съм "зло куче", но само когато друго "зло куче" ме ухапе. Не съм Исус, като ме ударят - удрям. (според случая, разбира се) Ей сега, като ви чета постовете, осъзнавам колко сме тъпи!!!! Защитаваме злото, защото, ако го било нямало, доброто нямало как да бъде осъзнато. Хахахахахаха!!!! Логично е. Но малоумно. Тъпо. Страхливо. Безотговорно. Колко сме смешни с тия извинения... Пушачът пали цигара заедно с още милиарди пушачи, защото не осъзнава какво причинява на бъдещето. Той не може да види резултата от пушенето на целия свят, защото пред него няма видими признаци за вредата, за която е отговорен пред праправнуците си. И си пуши. Същият този пушач обаче, решава, че злото е неразделна част от човешкото битие, защото само с негова помощ доброто би могло да съществува. Как бе, да му е*а майката, успя тоя човек изведнъж да погледне толкова далече в бъдещето, че да си представи как сме унищожили злото завинаги и вече не знаем що е туй добро и има ли то почва у нас!!! Оооо, не. Горкият човек не иска да участва в това безмилостно потъпкване на основните морални категории и затова подкрепя злото - за да сме щастливи, да го е'а!!! Е*аааати наглото същесво е това човекът. Всичко е такова, каквото му изнася в момента. Стегнете се, бе - не ви казвам да ходите по вода. Казвам да не мразите, да не гледате лошо, да се кефите, най-важното - да виждате доброто у всеки и всичко. Но вие не искате. Казвате, че искате и после, като излезете навън ставате хората-предразсъдъци. Ако щете. То си е за вас.
Amellie написа:Шекспир е казал, че любовта не може да се купува, но за нея се плаща. И ние си плащаме на живота, а в зависимост от цената определяме в него място за любовта. Най-често я оставяме на втори план след живота-реалност и постепенно забравяме за нея. Затова не можем да живеем и затова, ако се качиш на някоя сграда да крещиш с мегафон е много вероятно или да те карат на Четвърти километър, или в близкя участък...но не и да те слушат,камо ли да разбират
Аз за любов не плащам. Аз я изпитвам, това е любов. Не е да се целуваме. Не е да се е*ем и да се гледаме сластно и усмихнато. Тя се изпитва. Дотам. Кой може да ме накара да платя за нещо, което вече е свършено? Не и животът. Той си е мой, а моят живот не ме кара да правя такива работи. Моят живот аз го карам да прави хубави неща. Животът си е ваш бе мама му стара, правете каквото искате, чувствайте се както искате, осъзнайте, че вие и само вие командвате ши*аните си чувства! Т'ва е.
За финал пак Орсън Скот Кард:
"Всичко е измислица. Въпросът е в коя измислица ще повярваш."
.
