УБИЙЦИТЕ-ОХРАНИТЕЛИ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЕПАРТАМЕНТ
Публикувано на: 21 Окт 2007, 00:03
УБИЙЦИТЕ-ОХРАНИТЕЛИ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЕПАРТАМЕНТ
Робърт Шиър
05.10.2007г. ( по "TruthDig" - http://www.informationclearinghouse.inf ... e18507.htm)
от www.septemvri23.com
Как така се получи, че външно най-добре образованите и изискани представители на Съединените щати в Ирак се охраняват от наемници с пръст на спусъка, които убиват невинни цивилни? Още по-настоятелен въпрос – защо служителите на Държавния департамент и шефовете им във Вашингтон толерират – и плащат за прикриване – на безразборните убийства, извършвани заради сигурността им?
Ето я истината за скандала с фирмата за наемници Блекуотър, получила 832 милиона долара от Държавния департамент на САЩ и разследвана тази седмица от комитет към Конгреса. Същността на проблема не е толкова ужасяващото поведение на наемниците на Блекуотър – много по-важно е защо администрацията на Буш одобрява и прикрива неокачествимото им отношение спрямо невинните иракчани. Защо, например, висш официален представител на Държавния департамент предлага да се изплатят 250,000 долара от парите на данъкоплатците на САЩ, за да се прикрие неоспоримото убийство на охранителя на иракския вице-президент Адил Абд-ал-Махди – както твърди докладът на комитета?
Държавният департамент осигурява възможност на наемника на Блекуотър да изчезне от страната в разстояние на 36 часа и – въпреки че фирмата го уволнява – към него не са предявени каквито и да било обвинения. Нито пък са предявени такива към другите наемници, участници в 195 случаи на стрелба по иракски граждани през последните две години, в 84 % от които първи натискат спусъка охранителите на Блекуотър, както признават официалните представители на фирмата. На базата на собствената документация на фирмата комитетът докладва: “... в огромното мнозинство от инцидентите... се стреля от движещо се превозно средство, което отминава, без да спре и установи има ли жертви”. По време на едно само пътуване на дипломати на САЩ до Министерството на петрола 18 иракски цивилни превозни средства са били премазани от бързо движещите се коли на придружаващите ги наемници на Блекуотър. Тези случаи на удари-и-отмини стават пред очите на официални представители на Държавния департамент, без някой от тях да предизвика последващо разследване.
Независимо от потоците глупости относно “освободения Ирак” - една от любимите фрази на президента Буш, иракчаните нямат власт да повдигнат съдебно преследване срещу наемниците на САЩ, окупиращи страната, им поради закон, прокаран от бившия губернатора на новата колония на САЩ Пол Бремер, също охраняван от печалбарите на Блекуотър. Освен това Бремер е този, който осигурява подписването на договор без конкурс с Блекуотър - фирма, оглавявана от Ерик Принс, един от най-големите донори на предизборната кампания на републиканците: той им предоставя 225,000 долара. Сестрата на Принс е председателка на Републиканската партия в Мичиган и активистка на двойката Буш-Чейни – тя внася най-малко 100,000 долара за предизборната им кампания през 2004 год.
Но това тук не е само още една история за разплащане с верните поддръжници на републиканците, които преобладават в Ирак – както в областта на окупацията, така и в областта на експлоатацията на богатствата на тази страна – и които са изцяло невежи по отношение изискванията на получените и заеманите от тях постове, свързани с т.н. реконструкция. Охранителите на Блекуотър обаче познават работата си повече от отлично – да охраняват висши официални представители на САЩ на всяка цена – включително и за сметка на спокойното избиване на невинни иракски граждани.
Наемниците са предпочитани пред военните, защото за тях не важат ограниченията, налагани на обикновените военни законово. Много наемници на Блекуотър се вербуват от военните на САЩ при много по-високо заплащане от това за службата им в армията. Сержант от армията на САЩ получава от 51,100 до 69,350 долара на година в заплата, жилищно осигуряване и други облаги, наемникът на Блекуотър (често пенсиониран сержант) получава от шест до девет пъти повече. Правителството на САЩ плаща на фирмата Блекуотър 1,222 долара на ден за един само “охранителен специалист”, което, както отбелязва докладът на комитета, “възлиза на 445,891 долара за наемник” на година.
Разбира се, “охранителните специалисти” на Блекуотър си заслужават парите и смъртта, която сеят в Ирак, ако собствения ви живот е заплашен – а това единственото, което има значение. Определено тази е позицията на служителите в Държавния департамент, “работещи” в Ирак, и шефовете им във Вашингтон, които прикриват убийствата на Блекуотър вече години наред. Както изтъква болшинството от членовете на комитета: “Няма документирани доказателства, че Държавният департамент се е опитвал да ограничи или сдържи действията на Блекуотър, липсват загриженост и безпокойство във връзка с инцидентите със стрелба с участието на наемниците на Блекуотър, нито с високия процент на започване на стрелба с фатални последици именно от тях или пък с броя на задържаните “специалисти” за разследване”.
Няма по-добро доказателство за това, че иракчаните са индианци, опитващи се колкото могат да защитят земята на прадедите си. Единствената разлика е, че този път имперското величие на Съединените щати, представени от посланик Райън Крокър, се установява не от кавалерията на Щатите, а от банда наемни убийци.
Превод от англ. език
Благовеста Дончева
06.10.2007 г.
Робърт Шиър
05.10.2007г. ( по "TruthDig" - http://www.informationclearinghouse.inf ... e18507.htm)
от www.septemvri23.com
Как така се получи, че външно най-добре образованите и изискани представители на Съединените щати в Ирак се охраняват от наемници с пръст на спусъка, които убиват невинни цивилни? Още по-настоятелен въпрос – защо служителите на Държавния департамент и шефовете им във Вашингтон толерират – и плащат за прикриване – на безразборните убийства, извършвани заради сигурността им?
Ето я истината за скандала с фирмата за наемници Блекуотър, получила 832 милиона долара от Държавния департамент на САЩ и разследвана тази седмица от комитет към Конгреса. Същността на проблема не е толкова ужасяващото поведение на наемниците на Блекуотър – много по-важно е защо администрацията на Буш одобрява и прикрива неокачествимото им отношение спрямо невинните иракчани. Защо, например, висш официален представител на Държавния департамент предлага да се изплатят 250,000 долара от парите на данъкоплатците на САЩ, за да се прикрие неоспоримото убийство на охранителя на иракския вице-президент Адил Абд-ал-Махди – както твърди докладът на комитета?
Държавният департамент осигурява възможност на наемника на Блекуотър да изчезне от страната в разстояние на 36 часа и – въпреки че фирмата го уволнява – към него не са предявени каквито и да било обвинения. Нито пък са предявени такива към другите наемници, участници в 195 случаи на стрелба по иракски граждани през последните две години, в 84 % от които първи натискат спусъка охранителите на Блекуотър, както признават официалните представители на фирмата. На базата на собствената документация на фирмата комитетът докладва: “... в огромното мнозинство от инцидентите... се стреля от движещо се превозно средство, което отминава, без да спре и установи има ли жертви”. По време на едно само пътуване на дипломати на САЩ до Министерството на петрола 18 иракски цивилни превозни средства са били премазани от бързо движещите се коли на придружаващите ги наемници на Блекуотър. Тези случаи на удари-и-отмини стават пред очите на официални представители на Държавния департамент, без някой от тях да предизвика последващо разследване.
Независимо от потоците глупости относно “освободения Ирак” - една от любимите фрази на президента Буш, иракчаните нямат власт да повдигнат съдебно преследване срещу наемниците на САЩ, окупиращи страната, им поради закон, прокаран от бившия губернатора на новата колония на САЩ Пол Бремер, също охраняван от печалбарите на Блекуотър. Освен това Бремер е този, който осигурява подписването на договор без конкурс с Блекуотър - фирма, оглавявана от Ерик Принс, един от най-големите донори на предизборната кампания на републиканците: той им предоставя 225,000 долара. Сестрата на Принс е председателка на Републиканската партия в Мичиган и активистка на двойката Буш-Чейни – тя внася най-малко 100,000 долара за предизборната им кампания през 2004 год.
Но това тук не е само още една история за разплащане с верните поддръжници на републиканците, които преобладават в Ирак – както в областта на окупацията, така и в областта на експлоатацията на богатствата на тази страна – и които са изцяло невежи по отношение изискванията на получените и заеманите от тях постове, свързани с т.н. реконструкция. Охранителите на Блекуотър обаче познават работата си повече от отлично – да охраняват висши официални представители на САЩ на всяка цена – включително и за сметка на спокойното избиване на невинни иракски граждани.
Наемниците са предпочитани пред военните, защото за тях не важат ограниченията, налагани на обикновените военни законово. Много наемници на Блекуотър се вербуват от военните на САЩ при много по-високо заплащане от това за службата им в армията. Сержант от армията на САЩ получава от 51,100 до 69,350 долара на година в заплата, жилищно осигуряване и други облаги, наемникът на Блекуотър (често пенсиониран сержант) получава от шест до девет пъти повече. Правителството на САЩ плаща на фирмата Блекуотър 1,222 долара на ден за един само “охранителен специалист”, което, както отбелязва докладът на комитета, “възлиза на 445,891 долара за наемник” на година.
Разбира се, “охранителните специалисти” на Блекуотър си заслужават парите и смъртта, която сеят в Ирак, ако собствения ви живот е заплашен – а това единственото, което има значение. Определено тази е позицията на служителите в Държавния департамент, “работещи” в Ирак, и шефовете им във Вашингтон, които прикриват убийствата на Блекуотър вече години наред. Както изтъква болшинството от членовете на комитета: “Няма документирани доказателства, че Държавният департамент се е опитвал да ограничи или сдържи действията на Блекуотър, липсват загриженост и безпокойство във връзка с инцидентите със стрелба с участието на наемниците на Блекуотър, нито с високия процент на започване на стрелба с фатални последици именно от тях или пък с броя на задържаните “специалисти” за разследване”.
Няма по-добро доказателство за това, че иракчаните са индианци, опитващи се колкото могат да защитят земята на прадедите си. Единствената разлика е, че този път имперското величие на Съединените щати, представени от посланик Райън Крокър, се установява не от кавалерията на Щатите, а от банда наемни убийци.
Превод от англ. език
Благовеста Дончева
06.10.2007 г.