Страница 1 от 6

Мислите ли ,че има Ад и Рай?

Публикувано на: 29 Апр 2005, 11:31
от mushroomhead
Ама без чалгите на Слави-да не почнете да ми пеете сега "аз съм и ад и рай"...моля ,моля! :lol:

Публикувано на: 29 Апр 2005, 12:37
от Циндил-Пиндил
Не. Не вярвам в подобни неща.

Публикувано на: 29 Апр 2005, 13:15
от pora_e_priqtel
Мен ако питаш и двете ги има само тук на земята – адът и раят са плод на човешката мисъл и въображение. Съответно нещо, което хората преди сума ти хиляди години (различно според различните религии) са забелязали/открили/осъзнали/.../ ги е накарало да си измислят тези две диаметрално противоположни (съответно взаимоподдържащи се) понятия. Иначе досега не е открито емпирично обяснение за съществуването на душата и за това какво се случва с нея след физическата смърт. Това ме подсеща за един анекдот:
Две ембриончета си говорят:
- Как мислиш, има ли живот след раждането?
- Не знам – никой не се е върнал, за да разкаже...

:lol: Та тъй като не знаем има ли някъде другаде ад и рай, предполагам, че ще трябва да се задоволим с познатите ни земни такива.

Я! Случайно току що ми се включи Judas Priest – Burn in Hell :twisted:
Айде поздрав с Bob Dylan – Knockin’ on Heaven’s Door :angel9:

Публикувано на: 29 Апр 2005, 13:32
от mushroomhead
Я! Случайно току що ми се включи Judas Priest – Burn in Hell
Това е поличба :twisted: колега ,явно някой иска да ти каже ,че има... :)

Публикувано на: 29 Апр 2005, 13:37
от pora_e_priqtel
Ама аз не съм казал, че няма :lol:

Публикувано на: 29 Апр 2005, 18:22
от Malizia
Те са само кориспондентни на начина на живот,който всеки води..В смисъл са били страхотен, според мен, стимул да живееш 'праведно'-това е смисълът в тях!
А дали ги има или не- няма толкова значение...Важна е идеята !

Публикувано на: 29 Апр 2005, 18:24
от mushroomhead
Ако има според мен би било по-лошо от това да няма.Предствете си-Рая само някакв скука без "порочните" забавления тук на Земята,Ада само мъчения ...И всичко това до края на света и даже след него... :shock: :D :D

Публикувано на: 03 Авг 2005, 20:07
от Temporary
Няма нито бог, нито ад или рай, а религията е вредна субективизация и догма. Говоря напълно сериозно, даже обмислям да напиша манифест на атеизма или нещо такова.

Публикувано на: 03 Авг 2005, 20:19
от alhimikat
Напиши, ще се радваме да го прочетем в най-скоро време ;)

Публикувано на: 03 Авг 2005, 20:28
от Malizia
Не мисля, че трябва категорично да се отрича Вярата...все под някаква форма трябва да я има (но в умерени количества);а и според мен придава някакъв смисъл в живота.
Макар че днес тя има малко фалшиво и лицемерено проявление. Но пак казвам- важното е да я има...

Публикувано на: 03 Авг 2005, 20:31
от Търговецът на кристал
Temporary написа:Няма нито бог, нито ад или рай, а религията е вредна субективизация и догма. Говоря напълно сериозно, даже обмислям да напиша манифест на атеизма или нещо такова.
Някой ден ще се разправяме лично...

Публикувано на: 03 Авг 2005, 21:59
от Temporary
alhimikat написа:Напиши, ще се радваме да го прочетем в най-скоро време ;)
Докато го напиша (което при моя мързел граничи с + безкрайност), може да попрочетете Ницше и, малко по-умереният, и доста по-логичен Бертран Ръсел (имаше една книжка, защо не съм теист и християнин или нещо такова). Също така хвърлете по едно око на френските философи рационалисти (в частност Пол Холбах).

Публикувано на: 03 Авг 2005, 22:26
от Паган
След смъртта има нещо, но едва ли е Ад или Рай.

Публикувано на: 03 Авг 2005, 22:44
от rene
Аз смятам, че Ад и Рай съществуват тук на Земята и ние сами си ги създаваме. А колкото до живота след смъртта, аз лично вярвам в прераждането и че всеки сам избира какъв да бъде следващия му живот, с цел да научи нещо повече, да стане по-мъдър и по-съвършен духовно. Освен това вярвам, че всяко нещо което правим, независимо добро или зло, рано или късно ни се връща, ако не в този живот в следващия.

Публикувано на: 04 Авг 2005, 14:09
от Лорд Носферату
Според мен, животът след смъртта е измислен за да вдъхне някаква надежда на човечеството. Ако знаехме със сигурност, че като умрем - край, щяхме да сме малко или много паникьосани, а ако усетим, че наближава този край - щяхме да се побъркваме. И да го има, и да го няма - по-добре да си мислим, че има.
Аз се успокоявам с друго: Ако няма нищо, аз просто ще спра да съществувам, няма да знам, че съм съществувал, няма да има носталгия по живота и отчаяние от заобикалящото нищо (което също няма да е там, защото мен няма да ме има да го възприема).