дискутира се - дали често, дали рядко - по темата за забраната на забрадките за мюсюлманките с българско гражданство. В такива дискусии често четем мнения от рода на - щом са в Българиа, трябва да живеят по български или да си отидат там откъдето са дошли.
Това дискриминация ли е?
Аз съм чистокръвна българка. Израстнала съм в църквата и съм възпитана чрез православно-християнските морални норми. За разлика от повечето хора, който се представят за християни знам какво трябва да се прави още - освен целуването на иконите и паленето на свещи- като се влезне в църква.
Винаги съм вярвала в Бог и продължавам да вярвам!
Един ден докато исках да убедя един мюсюлманин да стане християнин се случи нещо, което не се беше случвало досега в подобни разговори... този мюсюлманин ми противоречи... каза ми, че не съм права и че Ислямът е праведната религия, която проповядва вярата в ЕДИНИЯ БОГ! Бях бясна и ме болеше някяк си за него защото бях убедена, че трябва да го спася от ада... Незнам, но мюсюлманите в България никого не биха казали директно подобно нещо, поне аз не съм срещала мюсюлмани в България, които да ти кажат, че грешиш, тръгнеш ли да им проповядваш християнство... може би се дължеше на това, че разговора се водеше в чужбина и момчето не беше българо-мюсюлманин... незнам... в продължение на една година се срещахме всеки ден и ако щете ми вярвайте обаче на него не му влизаше нищо в главата... Така след година, която и аз не знам как не го убих за цялата наглуст, реших, че ще е по добре да прочета Корана за да мога да подсиля аргументите си
като си запиша всички тези неща и му ги поднеса на тепсия, защото той явно няма да се зачете.. о хо хо... така де зачетох се.... СЛАВА БОГУ! Можах да видя, че всичко, което знаех до сега беше погрешно, ВСИЧКО - наистина всичко, което знаех за Исляма нямяше никаква стойност - то не отговаряше на истината... четох и четох... всичко, което исках да обясня на този мюсюлманин той вече го е знаел, защото го пише в Корана... Така, не се колебах дълго и приех Исляма, реших се и сложих забрадка. Сега ме заговарят на турски пък аз нищо не разбирам... Преди години си сменях паспорта и трябваше да си сваля забрадката за снимките... Заболя ме! Живея в чужбина и имам паспорт със снимка без забрадка, а виза върху която снимката е със забрадка, тъй като страната в която живея не забранява забрадките за паспартните снимки!
Спомняте ли си стихотворението:
Аз съм българче обичам
наште планини зелени
българин да се наричам
първа радост е да мене!
Да и аз си го спомням и много го обичам, но с течение на времето ме боли това, как обществото иска да ме изолира, само защото вярвам в Бог и съм решила сама за себе си да следвам законите Му.
Постовете се на мое място. Родителите ми не говорят с мен откакто нося кърпа на главата, вече 4 години. Не мога да си намеря рабата - въпреки високо-клалифицираност - заради едно пърче плат. В България трябвало да сме българи. Ама аз какво съм? Даже и паспортна снимка не мога да имам с моята забрадка, въпреки че скритите уши не вредят на възможността за идентифициране на личността. Все пак при проверка ме виждат също със забрадка. За стрийприз на обществено място не могат да ме обедят - така че даже и при контрол не бих си показала ушите. Кърпата за мен е част от самата мен, а пък е и задължение в Исляма.
Представете си да имате дете и да не може да го показвате на обществеността, защото законите били такива. Или да ви се забрани да носите икони със себе си, ако сте на път или навън, или пък да носите кръст или някакъв амолет... няма ли това да са ви засегне? Или пък си представете да трябва да имяте снимка в паспарта от която се срамувата? Не избирате ли най-добрите снемки за паспартите си?
С този дълъг постинг искам да ви накарам да ме подкрепите и ми помогнете най-малкото чрез това да се променят мнинията на хората относно забрадките и ние мюсюлмавките, независимо каква наросност да можем да си ги носим и се снимаме за паспорт с тях. Какво ще кажете?
