forum.uni-sofia.bg

Аз съм егоцентрик

Точно затова не съм сигурен дали не харесвам това свое качество...

Vanity, thy name is Andersenggz!

You people should be shot!

За мен най-важното е терен да има. И нямам проблеми с това, ДжеймЗ

Мисля че свръх-азът ми съвпада с реалния ми аз - затова единственото нещо от което имам нужда е терен и то по-скоро.

Отде пък ви хрумна,че съвпадането на аз-а и свръх-аза значи да харесваш себе си

В целта си да спамят до повторното осиране на форума,
пишат съвършени глупости. Глупости по-големи от предишните!

тъкмо се завърнах след дълго отсъствие и напълно преодоляла спамърската си зависимост , а то какво се оказва- вече има нови хора, които следват мойте стъпки...

злото не умира

не "по-скоро", ами твърдо да......

L'Inspecteur написа:You people should be shot!

twice!

Не мога да разбера сега пък защо сте толкова агресивни всички? При наличието на теми от типа "Коя е тая сграда", "Да си отрежа ли косата" и т.н. тази би била направо екзистенциална, ако не беше писана от отвратително загорял човек.

Не е загорял вече! Но презервативите били малки......

пък ми е най-смешно като запротестират всички срещу спама
а самите те не спират да спамят

и в крайна сметка- в спама е истината! другото са глупости

Ето моята ода за спама. Не съм довършил анализа още.

Защо ми изтриха темата?! Добре че съхраних поезията си.

О, спам, О, спам...
Защо и мен ти завладя?
Къде отиде моят свян?
Как тъй влечеш ме към беда...

И ето - скоро идва моят БАН
Идва моят край виртуално
Нещо спира моя кран
Чувстрам се насилен... а*ално

Но стига ми тая награда
да каже нявга народа:
"отива си спамъра бавно
но простотията няма да умре!"

В първата част на одата лирическият говорител разкрива своята емоционална трагедия. Спамът е психическа зависимост която погубва и хората с най-силен дух, с най-мощна воля. Въпреки че зависимостта от спама е осъзната, лирическият говорител не може да я изкорени от съзнанието си - спамът контролира мисълта и действията му. Спаменето действа точно като наркотик за една душа която иска да изкрещи пред целия свят. То носи вдъхновение на поета, но в един момент взима контрол над него в следствие на което го понася към тъмната гибел - БАНа.

Лирическият говорител прави паралел между абсолютната трагедия и ужас на тялото и на душата. Той сравнява БАНа с най-страшното - аналната пенетрация. Точно както тялото му би страдало от един подобен акт така и душата му се чувства отхвърлена, заглушена. Най-голямата болка на един поет и творец е да бъде отхвърлен, неразбран и нечут, един евентуален БАН би довел до емоционален крах на личността на твореца.

Спирането на кранчето в произведението символизира изнемощялата сила на струята на простотията. Читателят несъзнателно прави аналогия с форумния термин flood (наводнявам,прииждам,затрупвам) което прави изразното средство едно от най-добрите в българската, а даже и в световната поезия.

Изключително силно е последното четиристишие от творбата. Лирическият аз претърпява едва забележима, но много силна (проличава си отличният стил на автора) метаморфоза. Отчаянието се превръща в надежда. Чрез страданието си лирическия говорител открива смисъла, открива посланието на живота, открива ценното. Той вярва и знае че неговото свято дело ще бъде продължено (злото не умира ).

Загубата на рима и ритмичност в края на произведението подсказва за личната трагедия на лирическия Аз. Тук има съвпадение между личността на поета и на лирическия говорител. Съсипан и отчаян, смазан от собствената си трагедия той изгубва дори невероятната си дарба на поет и творец.

То би цонтинуед...

хвала на такъви българи!

forum.uni-sofia.bg

Какво не харесвате в себе си?

Какво не харесвате в себе си?