Но да започна с лека ретроспекция от сряда.
След като започнаха някои от съседните факултети (вкл. и в Ректората) да отлепят плакатите и повишения тогава журналистически интерес главно от БНР (аз и мои колеги дадохме интервюта) се надъхахме именно да ги "изядем с парцалите" и да покажем, че ще навием хора и наистина ще има Огнен меч и ще се вдигне. Четвъртък пристигнаха 1100-те тениски за митинга напечатани със следния текст:
"Когато се вдигна Огненият меч...
Аз бях там!"
В комп. клуб на Факултета настана истинска лудница. Няколко човека от съвета започнахме с пропагандата и набиране на редици. Хората трябваше да бъдат облечени.
Обслужването беше пълно и качествено, за каквото в Илиянци или на кооп. пазар в Люлин само могат да си мечтаят търговците. Идват симпатични дребнички колежки - за тях размер М, идват също симпатични по-едрички и високи колежки - за тях L, за по-слабите колеги - пак L и за снажните или яки мъжаги - XL. На всеки беше обърнато подобаващо внимание, за да се почувства важна част от митинга. Едновременно с това се вършеше и традиционната работа в клуба - принтиране, сканиране, запис на диск... Лично аз в некои моменти направо луднах. Тва тениски, тва принтиране, разговори по два телефона едновременно... Сряда, четвъртък и петък сутринта в почти цяла София бяха разлепени плакати. От Центъра до Княжево, от Лозенец от Иван Вазов, Хиподрума от НДК до Студентски... Не коментирам кой се е заел със своевременното им сваляне на някои места. А четвъртък срещу петък няколко човека не успяхме да спим. Къде от вълнение, къде заради работа. Петък беше кулминацията. Виждаше се, че всичко върви по план. Хората наистина бяха намерени. На кой контингента му беше 200 човека
, на кой по-малко... но имаше над 1100 човека на митинга, защото всички тениски свършиха, а имаше още хора. Патриотичните песни бяха подсигурени, но освен това в клуба петък пяхме за настроение и като за репетиция. Светлините бяха уредени, транспорта, всичко беше на 6. От малко преди 20 часа до 21 часа се получи истинско шоу - не беше за изпускане. Който не беше, го издуха.
От множеството чух така - "Брей, колко ли пари са похарчени за митинга". Ха. Всекакви келемета ги има. Похарчените пари бяха с пъти по-малко от нашия труд. Или пък други смотани въпроси... Колко пари получаваме за това.
Работи се за кауза! След митинга се видях с мои преподаватели, бяха усмихнати, видях радост, искрица надежда в сърцата на мои колеги. Какво повече за първата стъпка?
Когато се вдигна Огненият меч...
Аз бях там!
Той няма да се свали!
