forum.uni-sofia.bg

А давайте сега, патриоти! Пишете тук истини и неистини, които звучат добре

Истината рядко звучи добре...

Е аз затова казах, че можете да пишете и неистини

Красива страна, с красива природа и планини, страхотни морски курорти... казвам го с тъга, защото ние не можем да ги оценим напълно

... ама населена" заключил чуждестранният инвеститор

Много си ни е хубава страната никога не бих искал да я напусна само да можеше и да живеем нормално

Е и аз, макар че бих пътувал с удоволствие по целия свят

Е за патуване разбира се аз поне съм щастлив , че свят видях , ама за повече време никога

Хубава си, Татковино,
име сладко, земя рай,
сърце младо и невинно
за теб трепка, та играй.

Мили ми са планините
и на север, и на юг,
драги ми са равнините,
набраздени с наший плуг.

На уста ми сладка дума
ще да бъде този кът,
дето Дунав, Вардар, Струма
и Марица си текат!

Дор на небо ясно слънце,
дор на очи свят, живот,
ще обичам аз от сърце
таз земя и тоз народ.

Много ме изпълва този текст с мелодията към него. Дори мисля, че са по-подходящи за химн.

Край Босфора шум се вдига,
лъскат саби, щитове.
Ето, Симеон пристига,
воеводи си зове:

"Съберете се, войводи,
храбри орляци безброй!
Много войски и народи,
паднаха под ножа мой."

В цариградските палати
разтрепера се Роман.
Прати дарове богати
в Симеоновия стан.

"Не ща дарове, ни злато -
гордо викна Симеон. -
Мойто царство е богато,
златен е и моят трон!

Сам Роман да се представи,
нека той да проси мир!
Нека поклон ми направи,
па ще видим по-подир!"

Мъчно, срамно за Романа,
но какво да чини той.
Веч войска му не остана,
нито сърце зарад бой.

Той падна пред Симеона,
унизено проси мир:
"Остави ми само трона,
давам всичко в тоя мир."

Също

готино!
не бях виждал целия текст никога! и Явор направи едно положително нещо

Уикеда - Обичам

Обичам, обичам тази страна
Обичам тия планини зелени
Първа радост е за мене
Небето като от коприна
Обичам наште тринадесет века
Трите морета, прохода Шипка
Обичам нашите Солунски братя,
древните войни, славните битки.

Обичам над мен Дунава синее,
слънце Тракия огрява,
родино, толкова обичам
сладкопойните ти чучулиги.
Когато съм овчарче и овците паса
съм много благодарен, макар и сиромах.
Обичам Изаура, вдовицата в бяло,
трите съдби на Освалдо.


Обичам Камата, модерния ляв,
обичам го този колос балкански,
а тия футболни победи
как ги обичам и още милея.
Обичам Барона, Крушата също,
Маймуняка, Кръстника, Ганеца, Роко -
толкова са ми симпатични,
обичам тепиха.

А как те обичам Тигре, тигре
и тебе Ферари с цвят червен,
нашта система 4-4-2,
А любя Радка пиратка,
горещо и люто, киселото мляко,
обичам и гюла, шопска салата
и ракия,
да, да, да и ракия.

Десети ноември, девети септември,
кръглата маса, мирния преход,
майчице мила, ще ми се пръсне
с толкова обич сърцето.
Обичам пайдушко и ръченица,
тези фолклорни магии -
те разнасят славата ни в космоса
и даже по-далече.


Родино моя, ти си ваза,
в която не цъфти омраза,
ти си роза, ти си крем,
ти си щастие за мен.


Ер малък - Българи

Високи сини планини
(за сто години пет войни!)
а пък реките, езерата
(за сто години пет преврата)

По средата - Балкан,
а по края - море,
после пак планини,
а и Дунав тече

...и високо небе,
и зелени гори,
върхове, снегове,
пълни с риба реки...


Да оставим природата!
Да говорим за хората!
Да опишем породата,
как се справя с несгодата!
Бедне сме - дрипави,
но не сме просяци!
Силни сме - на думи,
но не сме глупави!
Строги сме - със едни,
честни сме - със други!
Пълни сме с идеи,
умни сме - колко ли?!!

Зима. Сняг и лед.
После пролетен дъжд.
През лятото - пек,
после есенна ръж.

Изкласили жита,
медени плодове.
Тънкорунни стада,
девствени лесове...

Започвам с покрива на Света:





Следва продължение.

Аз ще се включа с някои, които едва ли сте попадали на тях







всичките са дело на simbon4o

следващата е на ефтимов

По-малки снимки или линкове. Така трудно се виждат и разместват форума.