"Атомният Иран"
Публикувано на: 02 Май 2007, 21:24
Малко стари новини за опресняване на паметта
Атомният Иран
понеделник 10ти юли 2006, от Игнасио Рамоне
ОБРАТ. Новото поведение на Съединените щати спрямо Иран във връзка с ядрения спор представлява зрелищен обрат. Да си припомним, че само преди три месеца високопоставени американски държавници още обмисляха като възможна опция [1] предприемането на избирателни нападения, за да бъде убеден Техеран – един от двигателите на световния тероризъм, по думите на Доналд Ръмсфелд, министър на отбраната, – да се откаже от ядрената си програма. Въпросните нападения предполагаха използване на противобункерни бомби с атомни глави, В61-11, и заплашваха най-вече комплекса “Натанз”, разположен на 250 километра от Техеран, където се намира завод за обогатяване на уран. Според високопоставен служител от Пентагона, Белият дом смяташе, че единственият начин за разрешаване на проблема е да се промени структурата на иранското управление. А това означава война [2].
Та работата бе стигнала дотам, когато изведнъж нещата се промениха коренно. Събрани във Виена на 1 юни, министрите на външните работи на петте държави – постоянни членки на Съвета за сигурност на Обединените нации (Съединените щати, Китай, Франция, Обединеното кралство, Русия) и на Германия изготвиха документ, в който се формулираха, този път с помирителен и несъдържащ заплахи тон, нови предложения, за да се приключи със спора. Предложения, които Хавиер Солана, високопоставен представител на Европейския съюз по въпросите на външната политика, връчи на 6 юни в Техеран на Али Лариджани, секретар на Върховния съвет на националната отбрана и главен преговарящ от иранска страна по този въпрос.
Макар съдържанието на документа да не стана обществено достояние, известно е, че Шестте признават в него изключителното право на Иран, който е страна по договора за неразпространение на ядрените оръжия (ДНР), да разполага с ядрена енергия за граждански цели и се ангажират да му помогнат да придобие реактори с лека вода. Между другото, те предлагат да се постави точка на икономическото ембарго, да му доставят резервни части, от които има нужда гражданската му авиация, и обещават да подкрепят кандидатурата му за членство в Световната търговска организация, на която Вашингтон е противопоставял вече осемнайсет пъти ветото си...
Но истинската отстъпка е в друго: американското правителство, което досега категорично отказваше да направи подобно нещо, приема да седне на масата на преговорите редом с другите пет велики сили, за да разговаря директно с иранците. Единственото условие - прекратяване на програмата за обогатяване на уран.
Техеран като че ли също залага на успокояването и поиска време да размисли, преди да отговори. Първите знаци са окуражителни. Лариджани изрази съгласие, че има положителен напредък в тези предложения. А иранският министър на външните работи Манушехр Мотаки, признавайки, че страната му трябва да положи усилия да разсее международните тревоги, също даде израз на своя оптимизъм: Това е крачка напред. Миналата година европейците ни заявиха: “Ето нашия план, или приемате, или не приемате.” Докато сега ни се казва: “Ето едно предложение, можем да го обсъдим, да го проучим и да преговаряме по дипломатически път.” Това е положително. Те признават, че може да се преговаря по него, след като ние го проучим. (...) Съединените щати приеха да участват в преговорите и ние посрещаме това решение със задоволство [3].
Има ли обяснение за обрата в американската позиция? Най-напред, съществува безспорното право на Иран – регионална сила със седемдесет и шест милиона души население и крупен доставчик на нефт и нефтородукти, комуто е добре известно, че намаляването на добивите на петрол е неизбежно – да се грижи за енергийното си бъдеще. И да залага на ядрените технологии за гражданско приложение. Въпреки своите повече от две хиляди инспекции от 2003 г. насам, Международната агенция за атомна енергия никога не можа да предостави и най-незначителното доказателство, че ислямската република разработва военна ядрена програма, едничкото нещо, забранено от ДНР.
Русия и Китай признават, че иранците трябва да направят усилие, за да създадат климат на доверие, но защитават правото на Техеран да разполага с ядрена енергия за граждански цели. Тези две държави са готови да се противопоставят на всяка санкция срещу Иран, ако подобен въпрос се подложи на обсъждане в Обединените нации. Наскоро по случай срещата на върха на Организацията за сътрудничество от Шанхай, състояла се в този китайски град в средата на юни, те възкресиха старата солидарност, царувала помежду им.
БЕЗУСЛОВНО натежаха и други съображения. Например провалът на окупацията на Ирак, където проирански настроените шиити са – парадоксално, но факт – най-верните привърженици на Вашингтон; иранската заплаха да минира в случай на нападение Ормузкия пролив, през който преминава транзитно 20% от световното производство на суров петрол; намерението на Иран да поиска заплащането на износа на петрол и газ да се извършва в европейска валута, след като вече конвертира в евро по-голямата част от валутния си резерв, тъй като на Техеран му е пределно ясно, че в момента доларът е Ахилесовата пета на Съединените щати...
Разбира се, ескалиране на напрежението си остава възможно, но и двете страни имат интерес да потърсят компромиса.
Le Monde diplomatique
Превод Мария Георгиева
Бележки под линия
______________________________________________________________________________[1] The Washington Post, 9 april 2006
[2] Seymour M. Hersh, “The Iran plans”, The New Yorker, 17 april 2006
[3] El País, Madrid, 15 juin 2006
http://bg.mondediplo.com/spip.php?article18
Атомният Иран
понеделник 10ти юли 2006, от Игнасио Рамоне
ОБРАТ. Новото поведение на Съединените щати спрямо Иран във връзка с ядрения спор представлява зрелищен обрат. Да си припомним, че само преди три месеца високопоставени американски държавници още обмисляха като възможна опция [1] предприемането на избирателни нападения, за да бъде убеден Техеран – един от двигателите на световния тероризъм, по думите на Доналд Ръмсфелд, министър на отбраната, – да се откаже от ядрената си програма. Въпросните нападения предполагаха използване на противобункерни бомби с атомни глави, В61-11, и заплашваха най-вече комплекса “Натанз”, разположен на 250 километра от Техеран, където се намира завод за обогатяване на уран. Според високопоставен служител от Пентагона, Белият дом смяташе, че единственият начин за разрешаване на проблема е да се промени структурата на иранското управление. А това означава война [2].
Та работата бе стигнала дотам, когато изведнъж нещата се промениха коренно. Събрани във Виена на 1 юни, министрите на външните работи на петте държави – постоянни членки на Съвета за сигурност на Обединените нации (Съединените щати, Китай, Франция, Обединеното кралство, Русия) и на Германия изготвиха документ, в който се формулираха, този път с помирителен и несъдържащ заплахи тон, нови предложения, за да се приключи със спора. Предложения, които Хавиер Солана, високопоставен представител на Европейския съюз по въпросите на външната политика, връчи на 6 юни в Техеран на Али Лариджани, секретар на Върховния съвет на националната отбрана и главен преговарящ от иранска страна по този въпрос.
Макар съдържанието на документа да не стана обществено достояние, известно е, че Шестте признават в него изключителното право на Иран, който е страна по договора за неразпространение на ядрените оръжия (ДНР), да разполага с ядрена енергия за граждански цели и се ангажират да му помогнат да придобие реактори с лека вода. Между другото, те предлагат да се постави точка на икономическото ембарго, да му доставят резервни части, от които има нужда гражданската му авиация, и обещават да подкрепят кандидатурата му за членство в Световната търговска организация, на която Вашингтон е противопоставял вече осемнайсет пъти ветото си...
Но истинската отстъпка е в друго: американското правителство, което досега категорично отказваше да направи подобно нещо, приема да седне на масата на преговорите редом с другите пет велики сили, за да разговаря директно с иранците. Единственото условие - прекратяване на програмата за обогатяване на уран.
Техеран като че ли също залага на успокояването и поиска време да размисли, преди да отговори. Първите знаци са окуражителни. Лариджани изрази съгласие, че има положителен напредък в тези предложения. А иранският министър на външните работи Манушехр Мотаки, признавайки, че страната му трябва да положи усилия да разсее международните тревоги, също даде израз на своя оптимизъм: Това е крачка напред. Миналата година европейците ни заявиха: “Ето нашия план, или приемате, или не приемате.” Докато сега ни се казва: “Ето едно предложение, можем да го обсъдим, да го проучим и да преговаряме по дипломатически път.” Това е положително. Те признават, че може да се преговаря по него, след като ние го проучим. (...) Съединените щати приеха да участват в преговорите и ние посрещаме това решение със задоволство [3].
Има ли обяснение за обрата в американската позиция? Най-напред, съществува безспорното право на Иран – регионална сила със седемдесет и шест милиона души население и крупен доставчик на нефт и нефтородукти, комуто е добре известно, че намаляването на добивите на петрол е неизбежно – да се грижи за енергийното си бъдеще. И да залага на ядрените технологии за гражданско приложение. Въпреки своите повече от две хиляди инспекции от 2003 г. насам, Международната агенция за атомна енергия никога не можа да предостави и най-незначителното доказателство, че ислямската република разработва военна ядрена програма, едничкото нещо, забранено от ДНР.
Русия и Китай признават, че иранците трябва да направят усилие, за да създадат климат на доверие, но защитават правото на Техеран да разполага с ядрена енергия за граждански цели. Тези две държави са готови да се противопоставят на всяка санкция срещу Иран, ако подобен въпрос се подложи на обсъждане в Обединените нации. Наскоро по случай срещата на върха на Организацията за сътрудничество от Шанхай, състояла се в този китайски град в средата на юни, те възкресиха старата солидарност, царувала помежду им.
БЕЗУСЛОВНО натежаха и други съображения. Например провалът на окупацията на Ирак, където проирански настроените шиити са – парадоксално, но факт – най-верните привърженици на Вашингтон; иранската заплаха да минира в случай на нападение Ормузкия пролив, през който преминава транзитно 20% от световното производство на суров петрол; намерението на Иран да поиска заплащането на износа на петрол и газ да се извършва в европейска валута, след като вече конвертира в евро по-голямата част от валутния си резерв, тъй като на Техеран му е пределно ясно, че в момента доларът е Ахилесовата пета на Съединените щати...
Разбира се, ескалиране на напрежението си остава възможно, но и двете страни имат интерес да потърсят компромиса.
Le Monde diplomatique
Превод Мария Георгиева
Бележки под линия
______________________________________________________________________________[1] The Washington Post, 9 april 2006
[2] Seymour M. Hersh, “The Iran plans”, The New Yorker, 17 april 2006
[3] El País, Madrid, 15 juin 2006
http://bg.mondediplo.com/spip.php?article18
