Социалистът и проституцията
Търговията със собствените убеждения и търговията с тялото имат една обща черта - лишават личността от достойнство.
Магдалена Ташева
"Идеолози" на декриминализацията на сводничеството станаха председателят на правната комисия Янаки Стоилов и жълтият депутат Борислав ралчев (вляво).
Ако до средата на 2005 година, когато социалистическата партия взе изпълнителната власт, е имало колебания по въпроса откъде властимащите трупат несметните си пари, 20-те месеца на нейното управление разсеяха всякакви съмнения. Доказателство за това са "мъките" на управляващата върхушка да легализира бизнеса си с проститутки.
Проблемът нашумя в медиите покрай поправката "Ванко 1", която се свързва с лобистката дейност на червената депутатка Татяна Дончева. Все пак, рядко се случва законодател да адвокатства на осъден престъпник. "Не могат да осъдят Ванко 1 по вестникарски текстове", заяви социалистката, за да омаловажи аргументите на двете съдебни инстанции, които го осъдиха съответно на 12 и 10 години затвор, и да защити декриминализацията на сводничеството.
Ако обаче проследим развитието на политиката по въпроса, виждаме, че стремежът за легализацията на сутеньорството датира още от Великото народно събрание, когато Ахмед Доган поиска проституцията да стане нормален бизнес. Но освен партията на Анкара в България, за която подобна политика е обяснима, нейни носители са винаги и неизменно социалисти или бивши комунисти, пребоядисани в някой от актуалните за момента политически цветове, например жълто.
Насърчителното отношение на бившите комунисти и мохамеданите към опозоряването на българката и жаждата им да печелят от продажбата й като стока, движи непрестанната и изключително агресивна промоция на проституцията вече 17 години. "Време е сексиндустрията да стане лопата за пълнене на бюджета. Наши девойки се котират завидно добре на европейския пазар. Гърци и турци хвърлят пари за секстуризъм у нас", писа Илхан Андай във ВАЦ-овски вестник от 5 юни 2003 г., без да му пука от действието на член 155 в НК. И не без удоволствие добави: "Днес българката се продава и сама - за плащане на образование, за поддържане на що-годе европейски екзистенц минимум или просто за оцеляване. Като се има предвид, че организаторите на каналите печелят около 1 милион лева на месец, и тук се очертава солидно "дотиране" на бюджета."
(Виждате ли колко открехнати са турците в бизнеса с българки? Точно колкото по времето, когато продаваха българките по османските пазари.)
Факт е също, че вече 17 години сводниците в България, въпреки член 155 от НК издават свои вестници, в които с обяви набират проститутки. Кой не е виждал рекламите с изплезените, разчекнати каки и надписи като "Клуб набира и предлага компаньонки", "Компаньонки нон-стоп!", "Искаш ли да ти посвиря на флейта?" и пр.?
Вестникът на бившия комунист Димитър Шумналиев, "Нощен труд", във всеки брой пуска между 20 и 70 реклами на публични домове. На 13-14 май 2003 г. същото издание излезе с водещо заглавие "Варна се надървя за столица на секстуризма". Статията известяваше, че "чужди инвеститори, особено араби и евреи", се интересуват силно от възможностите да превърнат България в столица на платената любов. "Мощна крайморска групировка събира около 300 проститутки за летния сезон. Момичетата са между 17 и 25 години. "Наша собственост тук са 20 вили, в тях ще настаняваме секстуристите, казва Дани (34 г.), който е сутеньор от 10 години." Групировката строи и суперлуксозен хотел, изцяло предназначен и обзаведен за сексуални оргии." Помислено е и за инвеститори с обратни наклонности. "Надарени родни левенти са готови да се отдават срещу същото заплащане", твърдеше авторът на публикацията.
Както виждате, визиите и на социалистическата, и на турската партия, за бъдещето на нашите дъщери и синове в България, се припокриват изцяло. Има ли разлика между склоняването към проституция в частен разговор и чрез обява във вестниците, след като и при двете форми се предлагат пари? Разлика няма. А проституцията, като всеки бизнес, има мениджъри. Нейните мениджъри се наричат сводници. Като при всеки друг бизнес, и при тази търговия има внос-износ на стока, който в цивилизования свят наричат "трафик на хора" и го смятат за едно от най-тежките престъпления.
У нас обаче тя е бизнесът на управляващите. Кой беше заловен, когато преди няколко години шведски туроператор прекрати договора си с варненски хотел след информация от туристи, че хотелът работи като публичен дом? Никой. Ванко 1 и Кондьо бяха временно тикнати в затвора, колкото да се хвърли шепа прах в очите на европейските инспектори и наблюдатели, които притискаха правителствата на България да спрат търговията с хора. А още преди декриминализацията на сводничеството, на 4 октомври, кабинетът "Станишев" пусна крупния български трафикант на хора Е. Д, арестуван от немай-къде по искане на белгийската полиция за организиране на мрежа за трафик на хора. България вече е център на секстуризма заради занижените санкции за трафиканти на жени и деца.
Пита се тогава какво провокира напъните на тройната коалиция за узаконяване на сводничеството, след като то без друго си беше ненаказуемо?
Натискът започна миналата пролет. "В сегашното законодателство има достатъчно средства, които биха позволили проституцията да няма отрицателно влияние. Сутеньорите могат да бъдат въведени в режим, който им се полага", казва известният с огромната си, разкошна крайбрежна вила депутат Борислав Ралчев пред в. "Телеграф" от 18 февруари 2006 г.
Поправката "Ванко 1" към чл. 155 от НК е предложена от кабинета "Станишев" пак по това време, през април 2006 г. Така обясни в медиите депутатът Яни Янев от НДСВ. Проектът е подготвен по поръчение на Министерство на правосъдието от работна група, ръководена от доц. Момяна Гунева, показа разследване на в. "Сега". Парламентът го връща, но управляващото мнозинство решава, че тази поправка му е нужна спешно. За да пестят време, депутатите Мая Манолова (БСП), Надка Балева (БСП), Яни Янев (НДСВ) и Христо Бисеров (ДПС) внасят отново текста, заедно с няколко други поправки в НК.
На заседанието на правната комисия от 27 юли 2006 г. въпросната промяна е отхвърлена. Но на 10 август 2006 г. текстът отново е прегласуван по настояване на Янаки Стоилов, Татяна Дончева и Борислав Ралчев (НДСВ). Обновеният закон влезе в сила на 13 октомври, след параф на президента-социалист Първанов. Според новия текст, ако при склоняването към проституция сводниците не са използвали наркотици, наказанията се намаляват от 10 и 20 години на 3 или 6 години затвор. А ако сводничеството не е с користна цел, те се освобождават от наказателна отговорност срещу глоба от 500 до 5000 лв.
Къде и кога са виждали склоняване към проституция с безкористна цел, министрите на Станишев така и не успяха да обяснят. Явно е обаче, че не са очаквали обществото да прояви нетърпимост към формалната декриминализация на сводничеството.
Затова и отмяната на поправката се точи 5 месеца, за да могат повече трафиканти да отърват затвора. Накрая Янаки Стоилов изплю камъчето - ще махнат поправката "Ванко 1", но сводничеството ще бъде узаконено по друг начин, чрез закон за проституцията. Тоест, това, което не можаха да направят с поправката на чл. 155 в НК, ще постигнат с нов закон. "Няма легална проституция без легални сводници", отбеляза Стоилов на 1 февруари т.г.
Една от причините за тези маневри е вероятно въпрос на манталитет. Търговията със собствените убеждения и търговията с тялото имат една обща черта - лишават личността от достойнство. А вече 60 години България се управлява от 30-тина комунистически (социалистически) клана, симетрично разпределени в няколко картела, които наричаме партии - БСП, НДСВ, СДС-тата. Заедно с поддържащите ги във властта, управляващите страната фамилии стават не повече от 300. Добирането им до властта и задържането им там за период от половин век е станало с ежедневно политическо проституиране и доносничество. Те никога не са и виждали друг тип политика, освен навеждане пред силния на деня. Във "Външната политика на България 1938-1941 г." Николай Генчев разказва как 7-мият пленум на ЦК на БРП от началото на 1941 г. приема съвсем спокойно нашествието на Хитлер на изток. "В условията на непосредствена германска опасност пленумът застъпва погрешната теза, че главната опасност за България идва от Англия, чиито действия се определят като офанзива, а германското настъпление - като контраудар", пише Генчев. БРП обръща политиката си по заповед на Москва, едва когато Хитлер нахлува в СССР. После стои наведена пред Сталин до 1956 г., след тази дата - пред онези, които го развенчаха. Потомствените комунисти в управлението на България могат да правят добре само това. Което е и причина натискът отвън да не създава у днешния социалист никакъв душевен дискомфорт и го предразполага към унижаване на слабите. Да погледнем местния елит в Пазарджик. Кметът на града, социалистът Иван Евстатиев бе разобличен от невръстни местни проститутки, че лично ги е поръчвал, за да обслужват руска делегация. Общинският съветник Тони Баждаров, също социалист, бе заловен, докато предлага секс на малолетни в интернет. Социалистът-депутат Огнян Сапарев ги оправда с обяснението, че няма нищо незаконно кметът да ползва непълнолетни проститутки от ромски произход, защото на 14 г. те вече са зрели жени. "На 12-13 години много от ромските момичета са годни да раждат", отсече и днес пожълтелият Борислав Ралчев.
Склонността към търговията със собствената личност беше чудесно обяснен от самата Татяна Дончева, когато през декември 2006 г. предложи поправка към закона за досиетата. Дончева обясни, че била принудена да прави тези "маймунджулуци поради натиск от много високо място."
Според Чл. 67 (2) на Конституцията народните представители действат "в съответствие със своята съвест и убеждения." А според нейния Чл. 76. (2), те полага следната клетва: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа".
Вероятно и легализирането на сводничеството, а оттук и на трафика с хора е резултат от натиск. Пита се от кого?
Спешната нужда на управляващите от узаконяване на доходите от сексиндустрията е свързана с гигантския й пазар в съседство. След изграждането на американски военни бази в Босна и Косово и разполагането на миротворци от НАТО, двете области станаха център на търговията с хора. Само в Босна публичните домове са поне 900, по данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците. Но нашето общество знае твърде малко за ужасите на косовските и босненските бардаци, където жените - всичките православни християнки, биват изтезавани, убивани, държани в мазета, където според в. "Ню йорк таймс" са принуждавани да изтърпяват по 16 акта на нощ. Много малолетни българки бяха засечени от екипите на западните телевизии, особено след 1999 г., когато избухнаха разкритията за трафикантската и сводническа дейност на американската частна военна фирма Динкорп, която обслужва базите в Косово и Босна. Питър Фин от в. "Вашингтон таймс" писа, че жените се търгуват по 4-5 хиляди долара, а някои са препродавани от сводници по 5-6 пъти. "Те идват да работят като келнерки и барманки. После разбират, че трябва да сменят професията си", писа Фин.
След пристигането на американските войници в 5-те американски бази у нас, България ще стане третият континентален център на трафика с жени и деца. Затова и бизнесът на частните военни фирми като Динкорп, "Блекуотър", MPRI трябва да бъде узаконен. Например с обяснението, че проституцията е най-древният занаят. Тя обаче във всички случаи не е по-древна от професията на наемния убиец. Така че можем да очакваме и формалното декриминализиране на убийствата. Те вече са де факто ненаказуеми.
http://www.monitor.bg/opinions/article? ... 0&eid=1016
Социалистът и проституцията
Модератори: peterdi, Bagatur, e-comedia
не, честно казано. Когото го изненадва си е за негова сметка!-
Циндил-Пиндил
- Легендарен флуудър
- Мнения: 6512
- Регистриран на: 16 Мар 2005, 21:50
