Ще се търсят стимули срещу изтичането на мозъци
Публикувано на: 14 Фев 2007, 22:41
Ще се търсят стимули срещу изтичането на мозъци
"Дневник", Симион ПАТЕЕВ
Проблемът с младите български емигранти, които предпочитат да търсят образование и реализация в чужбина, събра на дискусия представители на изпълнителната власт, академичните среди и бизнеса. Участниците се обединиха около идеята, че има изтичане на мозъци и то може да се окаже спънка пред икономическото развитие на България. Според тях това се дължи на липсата на стимули за младите хора да се развиват в България, затова са необходими сериозни инвестиции в човешкия капитал.
Според зам.-председателя на Българската стопанска камара Дикран Тебеян основен проблем е демографският срив и през 2050 г. на 100 работещи ще се падат 152 пенсионери. "В чужбина има около 400 хил. висшисти, завършили в България. Тяхното образование струва 3 млрд. долара. На фона на 300 хил. неграмотни българи не можем да си позволим да пропускаме ползата от реализацията им у нас", твърди експертът по човешки ресурси Ганчо Попов. Той заяви, че е наложително да се създаде национална стратегия за развитие на човешките ресурси.
Участниците в дискусията си поставиха за цел да се задълбочи съдействието между университетите и бизнеса. Акад. Асен Богданов заяви, че е крайно време висшите училища да започнат да стимулират младежите и да насърчават креативността. За целта трябва да направят промени в учебното съдържание, обясни той. Според акад. Богданов трябва да се създадат и лостове за намесата на бизнеса в управлението на университетите, срещу което някои ректори се съпротивляват.
"Преподавателят трябва да промени мисленето си, а учебните планове да се осъвременяват по-често, за да се откликне на конкуренцията", каза доц. Румяна Нейкова от Техническия университет в Габрово. Според нея е изключително важно висшите училища да развиват програми за дистанционно обучение, защото много от младежите работят. "Знанието остарява за по-малко от две години, а дистанционното обучение ще даде шанс и на завършилите за учене през целия живот", допълни Нейкова.
"Автономията на университетите не е много приятна, защото отказват да чуят от какво има нужда бизнесът", заяви Емил Рогов от Съюза за стопанска инициатива. Според Светла Стоева от Job Tiger центровете за професионална ориентация към висшите училища също могат да спомогнат за по-тясна връзка с бизнеса.
"Дневник", Симион ПАТЕЕВ
Проблемът с младите български емигранти, които предпочитат да търсят образование и реализация в чужбина, събра на дискусия представители на изпълнителната власт, академичните среди и бизнеса. Участниците се обединиха около идеята, че има изтичане на мозъци и то може да се окаже спънка пред икономическото развитие на България. Според тях това се дължи на липсата на стимули за младите хора да се развиват в България, затова са необходими сериозни инвестиции в човешкия капитал.
Според зам.-председателя на Българската стопанска камара Дикран Тебеян основен проблем е демографският срив и през 2050 г. на 100 работещи ще се падат 152 пенсионери. "В чужбина има около 400 хил. висшисти, завършили в България. Тяхното образование струва 3 млрд. долара. На фона на 300 хил. неграмотни българи не можем да си позволим да пропускаме ползата от реализацията им у нас", твърди експертът по човешки ресурси Ганчо Попов. Той заяви, че е наложително да се създаде национална стратегия за развитие на човешките ресурси.
Участниците в дискусията си поставиха за цел да се задълбочи съдействието между университетите и бизнеса. Акад. Асен Богданов заяви, че е крайно време висшите училища да започнат да стимулират младежите и да насърчават креативността. За целта трябва да направят промени в учебното съдържание, обясни той. Според акад. Богданов трябва да се създадат и лостове за намесата на бизнеса в управлението на университетите, срещу което някои ректори се съпротивляват.
"Преподавателят трябва да промени мисленето си, а учебните планове да се осъвременяват по-често, за да се откликне на конкуренцията", каза доц. Румяна Нейкова от Техническия университет в Габрово. Според нея е изключително важно висшите училища да развиват програми за дистанционно обучение, защото много от младежите работят. "Знанието остарява за по-малко от две години, а дистанционното обучение ще даде шанс и на завършилите за учене през целия живот", допълни Нейкова.
"Автономията на университетите не е много приятна, защото отказват да чуят от какво има нужда бизнесът", заяви Емил Рогов от Съюза за стопанска инициатива. Според Светла Стоева от Job Tiger центровете за професионална ориентация към висшите училища също могат да спомогнат за по-тясна връзка с бизнеса.
Или най-много да подкарам едно 280 след бакалавърската 
Могат да премахнат тия причини поне.