"Кремиковци" и екология - несъвместими понятия
Публикувано на: 06 Фев 2007, 17:50
.
oт www.nabludatel.info
Група журналисти посетихме металургиния комбинат ''Кремиковци'' миналата седмица. Не група, а представители на абсолютно всички столични медии, за които се сещате в момента. В ''Дневник'' написах кратка статийка за проверката на екоинспекцията, но не споделих впечатленията си, защото жанрът не позволява.
Тук мисля да кажа как шефовете на завода крият информация и как това крепи стоманената империя. Ще спомена от какво се оплакват черноработниците и какви обриви имат. И не на последно място каква мизерия всъщност цари в завода и как тази мизерия се закриля с политическата протекция на около 240 главни действащи лица, плюс-минус още стотици други...
Ъпдейт:
- две интервюта по темата от вчера - 1 и 2
- а това е от сайта на ''Кремиковци'' за екологията
----------------------------------------------------------------------
''Новинар'' се осмели преди десетина дни да повдигне въпроса дали металургичният комбинат ''Кремиковци'' вреди на природата, на София и околността, на вас и децата ви. Журналистите цитираха Цветан Цветанов от екосдружение “Кремиковци”, което обединява живущите в района срещу дейността на завода. Той твърди, че комбинатът използва отровни суровини и през последните няколко седмици е надминал многокртно критичните норми на замърсяване.
"Сложил съм си главата в торбата и няма спиране! Не съм в състояние да докажа това, пък и малки сдружения като нашето не могат да се опрат на такива компании", коментира пред мен Цветанов. Да, вероятно той е прав, а вероятно - не. Едни го наричат луд, защото постоянно ръси подобни изцепки, за други пък е единственият, който се осмелява "да си сложи главата в торбата и да надигне глас". Може да е всякакъв, но за сметка на това е единствен и малцина, като него, биха си сложили главата в торбата...
Проверката на екоинспекцията беше по-скоро (не) премерен PR ход на екоминистерството, което, за да не изглежда безучастно при сигналите на медиите, реши да инспектира предизвестено завода. На място се оказа, че действията между ръководтсвото на комбината и ековедомството не са координирани. Пресаташето на "Кремиковци" - Тошко Христов, се учуди много при вида на тълпата журналисти. Екоинспекторите пък дойдоха начело с пиарката си, докато самите инспектори бяха незнайно къде... Незнам с колко закъсняха – може би с половин час, може би с повече.
Ръководството на завода предвидливо и известено от екоминистерството бе спряло почти всички комини и слънчевите лъчи подчертаваха белите облачета в небето. И докато се събираха журналята пред административната сграда, беше загасен и последният комин. Идилия! Ако не друго, то поне в чест на проверката, София един ден бе обгазена по-малко.
На кратък брифинг шефът на екоотдела в "Кремиковци" Стоян Пирлов заяви - "Изненадани сме от статията в "Новинар". Тя може би преследва други цели, затова ще съдим вестника". По думите му всичко е наред. В производствения процес се използват традиционните суровини и няма опасност за гражданите.
"Вижте ме, аз съм от 35 години в ''Кремиковци" и съм жив и здрав. Да не би да ви мирише лошо наоколо?", заяви Пирлов. Повечето от нас се усмихнаха на думите му, защото той не вложи в тях никаква ирония, а по-скоро ги каза с неприкрита искреност. Разбира се, че лошата миризма в столицата не се дължи на "Кремиковци", казах си аз. Най-вероятно всекидневният гъст, розов, лепкав дим, който се простира всяка сутрин над София, идващ от посоката на ''Кремиковци'' и събиращ се над Княжево, където Владайската планина му се изпречва на пътя и той не може да продължи по-натам, се дължи на някакво друго явление, но не и на металургичния завод.
Пък и ситуацията беше малко конфузна. Костюмиран и излъскан шеф на отдел в най-големия металургичен завод ни говореше за това колко безвредно е производството му. В същото време, както ще разкажа малко по-надолу, на работниците в цеховете им се виждаха само очите от чернилките по лицето.
В ‘’Кремиковци” има изрична, негласна забрана, служителите, независимо от ранга си, да не говорят пред външни лица, най-вече пред журналисти, за нищо от случващотото се зад оградите. Опитайте, потърсете някои от шефовете за коментар по някаква тема и веднага ще бъдете пренасочени към пресаташето Тошко Христов. От него пък информация се получава само в извънредни ситуации (а такива няма). Самият Тошко Христов е интересна натура. Той е нещо средно между заглушител и мегафон, но повече клонящ към първото. Докато ни развеждаше из завода господинът като овчарче бягаше след журналистите и надзираваше да не би случайно репортерите да заговорят някого от работниците.
Например ми направи впечатление, че докато един от служителите даваше интервю пред камерите, Тошко бе застанал зад камарата от репортери и му даваше наставления с ръце и мимики кога да спре да говори или пък го подсещаше кога прекалява с говоренето. Това, разбира се, не беше забжелязано от много от колегите, а Тошко продължи необезпокояван с диригенстките си умения, все пак беше на своя територия.
Групата ни обаче беше твърде голяма и Тошко не можа да обуздае всички в любопитството им. Беше много смешен
Бягаше из лепкавата кал със скъпия си костюм и обувки наляво-надясно и се опитваше по всякакъв начин да ни предпази от каквато и да било информация. Разбирам го. Това му е работата. И друг път съм го търсил за коментар по телефона. Трудно можеш да изкопчиш каквато и да била информация от него. Такава е просто политиката на предприятието – "Колкото по-малко информация излиза зад оградата, толкова по-малко неприятности ще има завода". Хубаво мото, което гарантирано не носи неприятности. А ако някой се разговори, вероятно мястото му ще изстине твърде бързо. Така е. Да сте чули някога някой служител на ‘’Кремиковци’’ да се оплаква? С такива информационни заглушители, като Тошко, и пиле не може да прехвръкне, дето се вика.
Но да се върна в завода. Групата журналисти беше твърде голяма, навярно над 30 души, затова Тошко не успя да удържи всички ни. От далеч ми махаше някакъв работник. Беше видял камерите и изглежда му се прииска да се изприкаже. На другите работяги изглежда им бе подшушнато да не се доближават до журналисти, но този бе прекалено далеч и изглеждаше прекалено смел, затова трябваше аз да се доближа до него. Беше адски кално, мизерно и с гъста пушилка на работното му място, но реших да се поизкалям.
Той работеше с маска на лицето, поради прекалено големите пушеци. Изобщо, пушилката, въпреки че бяха спрени комините, си беше налице и то в големи количества. "Все пак това е металургичен комбинат, а не текстилна фабрика", успокояваше ни нашият гид Тошко.
Доближих се до работника с надеждата, че ще получа коментар и от някой от простолюдието, а не само от висшите етажи на "Кремиковци". Тъкмо се заговорихме и гледам Тошко спринтира, в букалния смисъл на думата, през калта към нас. Човекът обаче успя да ми каже – "Момче, вземи камерите и елате да снимате ужасните условия на труд. Затова не ни дават да говорим пред никого и нищо чудно да ме уволнят. А за тая мизерна работа взимам 470 лв".
Та така, Тошко ни дръпна настрана, а мъжът се завърна към работата си. След малко обаче казах на колегите с камерите, че има един работник дето му се приказва и могат да направят добри репортажи. Успяхме някак да се изскубнем по случайност от Тошко и се озовахме при нашия човек. Не след дълго Тошко обаче пак дойде. Лелеее, Тошко е навсякъде. Не ни позволи да говорим и с този работник. Обаче точно преди тръгване колежката от "Седем дни ТВ" се изскубна от лапите на Тошко и успя да запише думите на човека. Останалите не можаха, защото Тошко ги качи набързо в автобуса. Та така, прецакахме Тошко и си направихме репортажите. Ама лошото е, че само двамата с нея ги направихме, а националните телевизии не бяха упорити и не успяха, което ще рече, че с нея ще бъдем нещо като глас в пустиня.
Точно докато записвахме работника Тошко дотича при нас, а на човечеца му замръзна физиономията. Каза, че се притеснява за работата си, смотолеви нещо, нахлупи маската си и при ядосания вид на Тошко се прибра обратно на работа в цеха. Колежката обеща да провери дали ще го уволнят заради своеволието, което си бе позволил. Ще разберем скоро...
Човечецът, както и друг, когото бях видял преди това, имаше някакъв обрив по шията. Така е, цял ден в тази пушилка не обрив, ами незнам какво ще имаш. Странното е, че работата, която той вършеше може да бъде механизирана и да се избегне човешкият фактор, но изглежда за такива инвестиции в "Кремиковци" все още не мислят.
Заводът е като един голям призрачен град. Огромен е! Прави ужасно впечатление, че всичко е адски остаряло. Както техниката, така и сградите. Абе, мизерията е ужасна. Обществото обаче не знае за какво иде реч, защото достъпът е ограничен, а информация, както казахме, трудно прелита над оградата.
В предприятието обаче, по данни на ръководството, работят около 7 хил. души. За политическата протекция над завода всеки знае, но никой не говори. За информационното затъмнение също всеки знае, но никой не се осмелява да го разкритикува.
За това, че "Кремиковци" не отговаря на еконормите и е сред най-големите замърсители и всеки месец плаща по 89 хил. лв., малцина знаят и малко се говори. Представяте си го, нали? Къде, къде по-изгодно е да плащаш на месец по 90 бона и никой да не те закача, отколкото да инвестираш в екологични решения. Пирлов, от екоотдела, твърди, че е разработена 5-годишна програма на стойност 320 млн. лв, която ще реши екопроблемите на предприятието. Аз не му вярвам, но това не е важно в случая, защото аз не съм фактор. Правителството е факторът - вярва му и затова е дало гратисен период на завода до 2012 г. А месечните глоби – муха ги ухапала.
Нещото, чрез което се изразява правителствената протекция над "Кремиковци" е удължаването на гратисния период, в който заводът трябва да приведе производството си към екостандартите. За останалите компании от бранша този срок беше 2007 г. Комбинатът обаче получи още 5 години, под предтекст, че програмата, която е разработил ще му реши проблемите. Пък и какво може да направи кабинетът, на който едва ли му пука много за екология? Да затвори завода? Нечувано! Къде ще идат тези 7 хил. души - работници? И така, въпреки, че официално "Кремиковци" работи на огромна загуба, продължава да съществува и вероятно ще продължава още дълги години. Ако продължава в същия дух, вероятно ще надживее всички ни...
"Основания за тревога от металургичен гигант като ''Кремиковци'' има, защото техниката е остаряла", заяви и Веска Георгиева, началник отдел "Качество на атмосферния въздух" в екоинспектората. Това обаче е по-скоро пясък в очите на публиката, защото основанията са си основания, а замърсяването си е замърсяване. Плаща си заводът месечната глоба и продължава да работи. Това е! И докато се ползва с протекцията на политиците няма да бъде иначе!
Не ми е приятно да се събуждам сутрин и на фона на прекрасната гледка на Витоша да виждам гъстия червен дим, който се стеле над западната част на София – между "Кремиковци" и Княжево, но не мога нищо да сторя, за момента, уви...
Понякога се чудя колко са наивни хората, когато протестират за боклука на столицата, който обикаля кварталите и не може да си намери мястото, а един от най-големите боклуци се намира на няколко километра от града и никой няма смелостта да се надигне срещу него. И това вероятно ще е поредната статия - глас в пустиня, защото и аз незнам какво да правя, а и едва ли имам смелост и сили да си сложа главата в трорбата като Цветан Цветанов... Предполагам за всички е така. Искаше ми се някак да се изприкажа след живия сблъсък отблизо с металургичния гигант, с оглед невъзможността да сторя друго. В думите ми вероятно прозира отчаяние и безнадежност...
oт www.nabludatel.info
Група журналисти посетихме металургиния комбинат ''Кремиковци'' миналата седмица. Не група, а представители на абсолютно всички столични медии, за които се сещате в момента. В ''Дневник'' написах кратка статийка за проверката на екоинспекцията, но не споделих впечатленията си, защото жанрът не позволява.
Тук мисля да кажа как шефовете на завода крият информация и как това крепи стоманената империя. Ще спомена от какво се оплакват черноработниците и какви обриви имат. И не на последно място каква мизерия всъщност цари в завода и как тази мизерия се закриля с политическата протекция на около 240 главни действащи лица, плюс-минус още стотици други...
Ъпдейт:
- две интервюта по темата от вчера - 1 и 2
- а това е от сайта на ''Кремиковци'' за екологията
----------------------------------------------------------------------
''Новинар'' се осмели преди десетина дни да повдигне въпроса дали металургичният комбинат ''Кремиковци'' вреди на природата, на София и околността, на вас и децата ви. Журналистите цитираха Цветан Цветанов от екосдружение “Кремиковци”, което обединява живущите в района срещу дейността на завода. Той твърди, че комбинатът използва отровни суровини и през последните няколко седмици е надминал многокртно критичните норми на замърсяване.
"Сложил съм си главата в торбата и няма спиране! Не съм в състояние да докажа това, пък и малки сдружения като нашето не могат да се опрат на такива компании", коментира пред мен Цветанов. Да, вероятно той е прав, а вероятно - не. Едни го наричат луд, защото постоянно ръси подобни изцепки, за други пък е единственият, който се осмелява "да си сложи главата в торбата и да надигне глас". Може да е всякакъв, но за сметка на това е единствен и малцина, като него, биха си сложили главата в торбата...
Проверката на екоинспекцията беше по-скоро (не) премерен PR ход на екоминистерството, което, за да не изглежда безучастно при сигналите на медиите, реши да инспектира предизвестено завода. На място се оказа, че действията между ръководтсвото на комбината и ековедомството не са координирани. Пресаташето на "Кремиковци" - Тошко Христов, се учуди много при вида на тълпата журналисти. Екоинспекторите пък дойдоха начело с пиарката си, докато самите инспектори бяха незнайно къде... Незнам с колко закъсняха – може би с половин час, може би с повече.
Ръководството на завода предвидливо и известено от екоминистерството бе спряло почти всички комини и слънчевите лъчи подчертаваха белите облачета в небето. И докато се събираха журналята пред административната сграда, беше загасен и последният комин. Идилия! Ако не друго, то поне в чест на проверката, София един ден бе обгазена по-малко.
На кратък брифинг шефът на екоотдела в "Кремиковци" Стоян Пирлов заяви - "Изненадани сме от статията в "Новинар". Тя може би преследва други цели, затова ще съдим вестника". По думите му всичко е наред. В производствения процес се използват традиционните суровини и няма опасност за гражданите.
"Вижте ме, аз съм от 35 години в ''Кремиковци" и съм жив и здрав. Да не би да ви мирише лошо наоколо?", заяви Пирлов. Повечето от нас се усмихнаха на думите му, защото той не вложи в тях никаква ирония, а по-скоро ги каза с неприкрита искреност. Разбира се, че лошата миризма в столицата не се дължи на "Кремиковци", казах си аз. Най-вероятно всекидневният гъст, розов, лепкав дим, който се простира всяка сутрин над София, идващ от посоката на ''Кремиковци'' и събиращ се над Княжево, където Владайската планина му се изпречва на пътя и той не може да продължи по-натам, се дължи на някакво друго явление, но не и на металургичния завод.
Пък и ситуацията беше малко конфузна. Костюмиран и излъскан шеф на отдел в най-големия металургичен завод ни говореше за това колко безвредно е производството му. В същото време, както ще разкажа малко по-надолу, на работниците в цеховете им се виждаха само очите от чернилките по лицето.
В ‘’Кремиковци” има изрична, негласна забрана, служителите, независимо от ранга си, да не говорят пред външни лица, най-вече пред журналисти, за нищо от случващотото се зад оградите. Опитайте, потърсете някои от шефовете за коментар по някаква тема и веднага ще бъдете пренасочени към пресаташето Тошко Христов. От него пък информация се получава само в извънредни ситуации (а такива няма). Самият Тошко Христов е интересна натура. Той е нещо средно между заглушител и мегафон, но повече клонящ към първото. Докато ни развеждаше из завода господинът като овчарче бягаше след журналистите и надзираваше да не би случайно репортерите да заговорят някого от работниците.
Например ми направи впечатление, че докато един от служителите даваше интервю пред камерите, Тошко бе застанал зад камарата от репортери и му даваше наставления с ръце и мимики кога да спре да говори или пък го подсещаше кога прекалява с говоренето. Това, разбира се, не беше забжелязано от много от колегите, а Тошко продължи необезпокояван с диригенстките си умения, все пак беше на своя територия.
Групата ни обаче беше твърде голяма и Тошко не можа да обуздае всички в любопитството им. Беше много смешен
Бягаше из лепкавата кал със скъпия си костюм и обувки наляво-надясно и се опитваше по всякакъв начин да ни предпази от каквато и да било информация. Разбирам го. Това му е работата. И друг път съм го търсил за коментар по телефона. Трудно можеш да изкопчиш каквато и да била информация от него. Такава е просто политиката на предприятието – "Колкото по-малко информация излиза зад оградата, толкова по-малко неприятности ще има завода". Хубаво мото, което гарантирано не носи неприятности. А ако някой се разговори, вероятно мястото му ще изстине твърде бързо. Така е. Да сте чули някога някой служител на ‘’Кремиковци’’ да се оплаква? С такива информационни заглушители, като Тошко, и пиле не може да прехвръкне, дето се вика.Но да се върна в завода. Групата журналисти беше твърде голяма, навярно над 30 души, затова Тошко не успя да удържи всички ни. От далеч ми махаше някакъв работник. Беше видял камерите и изглежда му се прииска да се изприкаже. На другите работяги изглежда им бе подшушнато да не се доближават до журналисти, но този бе прекалено далеч и изглеждаше прекалено смел, затова трябваше аз да се доближа до него. Беше адски кално, мизерно и с гъста пушилка на работното му място, но реших да се поизкалям.
Той работеше с маска на лицето, поради прекалено големите пушеци. Изобщо, пушилката, въпреки че бяха спрени комините, си беше налице и то в големи количества. "Все пак това е металургичен комбинат, а не текстилна фабрика", успокояваше ни нашият гид Тошко.
Доближих се до работника с надеждата, че ще получа коментар и от някой от простолюдието, а не само от висшите етажи на "Кремиковци". Тъкмо се заговорихме и гледам Тошко спринтира, в букалния смисъл на думата, през калта към нас. Човекът обаче успя да ми каже – "Момче, вземи камерите и елате да снимате ужасните условия на труд. Затова не ни дават да говорим пред никого и нищо чудно да ме уволнят. А за тая мизерна работа взимам 470 лв".
Та така, Тошко ни дръпна настрана, а мъжът се завърна към работата си. След малко обаче казах на колегите с камерите, че има един работник дето му се приказва и могат да направят добри репортажи. Успяхме някак да се изскубнем по случайност от Тошко и се озовахме при нашия човек. Не след дълго Тошко обаче пак дойде. Лелеее, Тошко е навсякъде. Не ни позволи да говорим и с този работник. Обаче точно преди тръгване колежката от "Седем дни ТВ" се изскубна от лапите на Тошко и успя да запише думите на човека. Останалите не можаха, защото Тошко ги качи набързо в автобуса. Та така, прецакахме Тошко и си направихме репортажите. Ама лошото е, че само двамата с нея ги направихме, а националните телевизии не бяха упорити и не успяха, което ще рече, че с нея ще бъдем нещо като глас в пустиня.
Точно докато записвахме работника Тошко дотича при нас, а на човечеца му замръзна физиономията. Каза, че се притеснява за работата си, смотолеви нещо, нахлупи маската си и при ядосания вид на Тошко се прибра обратно на работа в цеха. Колежката обеща да провери дали ще го уволнят заради своеволието, което си бе позволил. Ще разберем скоро...
Човечецът, както и друг, когото бях видял преди това, имаше някакъв обрив по шията. Така е, цял ден в тази пушилка не обрив, ами незнам какво ще имаш. Странното е, че работата, която той вършеше може да бъде механизирана и да се избегне човешкият фактор, но изглежда за такива инвестиции в "Кремиковци" все още не мислят.
Заводът е като един голям призрачен град. Огромен е! Прави ужасно впечатление, че всичко е адски остаряло. Както техниката, така и сградите. Абе, мизерията е ужасна. Обществото обаче не знае за какво иде реч, защото достъпът е ограничен, а информация, както казахме, трудно прелита над оградата.
В предприятието обаче, по данни на ръководството, работят около 7 хил. души. За политическата протекция над завода всеки знае, но никой не говори. За информационното затъмнение също всеки знае, но никой не се осмелява да го разкритикува.
За това, че "Кремиковци" не отговаря на еконормите и е сред най-големите замърсители и всеки месец плаща по 89 хил. лв., малцина знаят и малко се говори. Представяте си го, нали? Къде, къде по-изгодно е да плащаш на месец по 90 бона и никой да не те закача, отколкото да инвестираш в екологични решения. Пирлов, от екоотдела, твърди, че е разработена 5-годишна програма на стойност 320 млн. лв, която ще реши екопроблемите на предприятието. Аз не му вярвам, но това не е важно в случая, защото аз не съм фактор. Правителството е факторът - вярва му и затова е дало гратисен период на завода до 2012 г. А месечните глоби – муха ги ухапала.
Нещото, чрез което се изразява правителствената протекция над "Кремиковци" е удължаването на гратисния период, в който заводът трябва да приведе производството си към екостандартите. За останалите компании от бранша този срок беше 2007 г. Комбинатът обаче получи още 5 години, под предтекст, че програмата, която е разработил ще му реши проблемите. Пък и какво може да направи кабинетът, на който едва ли му пука много за екология? Да затвори завода? Нечувано! Къде ще идат тези 7 хил. души - работници? И така, въпреки, че официално "Кремиковци" работи на огромна загуба, продължава да съществува и вероятно ще продължава още дълги години. Ако продължава в същия дух, вероятно ще надживее всички ни...
"Основания за тревога от металургичен гигант като ''Кремиковци'' има, защото техниката е остаряла", заяви и Веска Георгиева, началник отдел "Качество на атмосферния въздух" в екоинспектората. Това обаче е по-скоро пясък в очите на публиката, защото основанията са си основания, а замърсяването си е замърсяване. Плаща си заводът месечната глоба и продължава да работи. Това е! И докато се ползва с протекцията на политиците няма да бъде иначе!
Не ми е приятно да се събуждам сутрин и на фона на прекрасната гледка на Витоша да виждам гъстия червен дим, който се стеле над западната част на София – между "Кремиковци" и Княжево, но не мога нищо да сторя, за момента, уви...
Понякога се чудя колко са наивни хората, когато протестират за боклука на столицата, който обикаля кварталите и не може да си намери мястото, а един от най-големите боклуци се намира на няколко километра от града и никой няма смелостта да се надигне срещу него. И това вероятно ще е поредната статия - глас в пустиня, защото и аз незнам какво да правя, а и едва ли имам смелост и сили да си сложа главата в трорбата като Цветан Цветанов... Предполагам за всички е така. Искаше ми се някак да се изприкажа след живия сблъсък отблизо с металургичния гигант, с оглед невъзможността да сторя друго. В думите ми вероятно прозира отчаяние и безнадежност...
Май се опитвате да се ебавате с порчето, а? 
) си е готино нещо, ама ако така разсъждаваме, то в тая страна няма да остане и едно промишлено предприятие. Щото пари за еко-обновления НЕМА (То за к'во ли има...?)