Как да закрием факултет?
Публикувано на: 29 Яну 2007, 11:30
Една много яка статия от днешния вестник "Сега" - http://www.segabg.com/online/article.as ... id=0001601
ОТКРОВЕНИЕ
Защо закрих факултета по математика?
Затварянето на една структура означава възможност за откриване на нова
Питър Найт, бивш зам.-ректор на университета в Бирмингам
Признавам, имам грях - закрих факултета по математика. На фона на настоящата истерия около т.нар. стратегически дисциплини като физика, химия, математика и слабо популярните езици, затварянето на подобно звено би предизвикало публично бичуване. Така че е добре да избързам със смекчаващите вината обстоятелства. В крайна сметка престъплението не е прясно. Закрих факултета през 1986 г. със солидния аргумент, че нито едно звено не би следвало да работи при съотношение студент към преподавател 1:1. За щастие има съвсем официални правила за подобни академични "нарушения".
Закриването на факултет винаги върви ръка за ръка с терзанията на много хора. Не е никак лесно, пък и не би следвало да бъде. За академичния състав това е равносилно на срив в кариерата. Студентите пък имат пълно право да се притесняват за качеството на образование и стойността на получените дипломи, докато факултетът изживява последните си дни. Но защо университетите продължават да режат звена, след като очевидно това е трудно, болезнено и спорно?
Нека за момент оставим настрана въпроса за стратегическите дисциплини. Да предположим, че факултетът по "хикс"-ология в даден университет е изпаднал в затруднения. Изпитва недостиг на интерес от страна на добре подготвени кандидат-студенти, а изследователският му профил може снизходително да бъде определен като "изморен". Финансистите му страдат от хронична навъсеност и не престават да повтарят, че звеното губи пари.
Ако трябва да съм честен, никога не съм бил ентусиазиран привърженик на чисто математическите калкулации за ползи и загуби. Причината университетите да получават субсидия от държавата, без за целта да е необходима ипотека, е именно в правото им автономно да преценяват как да разпределят парите. Това решение безспорно би следвало да включва повишена грижа към отделни факултети във времена на криза. Но именно в това е дилемата. Ако"хикс"-ологията получава извънреден дял от баницата, други факултети ще вземат по-малко. Казано грубо, студентите по английска литература да речем ще разполагат с по-малко книги, залите във факултета по философия ще са препълнени само и само "хикс"-ологията да задържи главата си над водата. Жертви в името на справедливостта, но за колко дълго?
Университетската общност обикновено подкрепя колегиално опитите на отделни звена да преодолеят краткосрочни или средносрочни проблеми, но тази щедрост не е безкрайна. В момента, в който се очертае траен упадък, нещо трябва да се направи.
Малка уговорка - колегиалната подкрепа с лекота се изражда в лицемерие още с първото споменаване на думата "закриване". Винаги ме е зашеметявало как противници на такива решения, сантиментално-солидарни с бедите на колегите, внезапно прегръщат идеята, че именно техният факултет следва да наследи освободените от напусналия стаи. Да се сравнява това поведение с кръжене на академични лешояди не би било точно - лешоядите имат поне благоприличието да изчакат трупа. Но да се върнем на въпроса.
Един ключов аспект рядко привлича внимание в оспорваните дебати около закриване на университетски структури. За университета затварянето на звено би следвало да върви ръка за ръка с идеите за предлагане на нови, по-перспективни дисциплини. Нито една учебна програма не може да бъде замразена като месо в желе. Университетите са длъжни да бъдат чувствителни към промените с появата на нови и нови научни сфери.
За щастие трудните решения за закриване на звена са вече в миналото ми и аз мога да търся изкупление, наслаждавайки се на свободата си на пенсионер. Заех се отново да карам колело и целта ми е да увелича Едингтъновото си число от 35 на 36. Както всеки велосипедист би следвало да знае личното Едингтъново число е равно на броя на дните "Е", в които си карал повече от "Е" мили. Простичко, нали? Но ако не можете да го обозрете, допитайте се до приятелски настроен математик. Но къде ли изчезнаха напоследък те?
ПП Дано повече хора прочетат тази статия и дано поне няколко ректори, отидат на "обмен на опит" в Англия, Шотландия или Ирландия, за да видят как за 20 години се променя с краката нагоре една силно неефективна система.
ОТКРОВЕНИЕ
Защо закрих факултета по математика?
Затварянето на една структура означава възможност за откриване на нова
Питър Найт, бивш зам.-ректор на университета в Бирмингам
Признавам, имам грях - закрих факултета по математика. На фона на настоящата истерия около т.нар. стратегически дисциплини като физика, химия, математика и слабо популярните езици, затварянето на подобно звено би предизвикало публично бичуване. Така че е добре да избързам със смекчаващите вината обстоятелства. В крайна сметка престъплението не е прясно. Закрих факултета през 1986 г. със солидния аргумент, че нито едно звено не би следвало да работи при съотношение студент към преподавател 1:1. За щастие има съвсем официални правила за подобни академични "нарушения".
Закриването на факултет винаги върви ръка за ръка с терзанията на много хора. Не е никак лесно, пък и не би следвало да бъде. За академичния състав това е равносилно на срив в кариерата. Студентите пък имат пълно право да се притесняват за качеството на образование и стойността на получените дипломи, докато факултетът изживява последните си дни. Но защо университетите продължават да режат звена, след като очевидно това е трудно, болезнено и спорно?
Нека за момент оставим настрана въпроса за стратегическите дисциплини. Да предположим, че факултетът по "хикс"-ология в даден университет е изпаднал в затруднения. Изпитва недостиг на интерес от страна на добре подготвени кандидат-студенти, а изследователският му профил може снизходително да бъде определен като "изморен". Финансистите му страдат от хронична навъсеност и не престават да повтарят, че звеното губи пари.
Ако трябва да съм честен, никога не съм бил ентусиазиран привърженик на чисто математическите калкулации за ползи и загуби. Причината университетите да получават субсидия от държавата, без за целта да е необходима ипотека, е именно в правото им автономно да преценяват как да разпределят парите. Това решение безспорно би следвало да включва повишена грижа към отделни факултети във времена на криза. Но именно в това е дилемата. Ако"хикс"-ологията получава извънреден дял от баницата, други факултети ще вземат по-малко. Казано грубо, студентите по английска литература да речем ще разполагат с по-малко книги, залите във факултета по философия ще са препълнени само и само "хикс"-ологията да задържи главата си над водата. Жертви в името на справедливостта, но за колко дълго?
Университетската общност обикновено подкрепя колегиално опитите на отделни звена да преодолеят краткосрочни или средносрочни проблеми, но тази щедрост не е безкрайна. В момента, в който се очертае траен упадък, нещо трябва да се направи.
Малка уговорка - колегиалната подкрепа с лекота се изражда в лицемерие още с първото споменаване на думата "закриване". Винаги ме е зашеметявало как противници на такива решения, сантиментално-солидарни с бедите на колегите, внезапно прегръщат идеята, че именно техният факултет следва да наследи освободените от напусналия стаи. Да се сравнява това поведение с кръжене на академични лешояди не би било точно - лешоядите имат поне благоприличието да изчакат трупа. Но да се върнем на въпроса.
Един ключов аспект рядко привлича внимание в оспорваните дебати около закриване на университетски структури. За университета затварянето на звено би следвало да върви ръка за ръка с идеите за предлагане на нови, по-перспективни дисциплини. Нито една учебна програма не може да бъде замразена като месо в желе. Университетите са длъжни да бъдат чувствителни към промените с появата на нови и нови научни сфери.
За щастие трудните решения за закриване на звена са вече в миналото ми и аз мога да търся изкупление, наслаждавайки се на свободата си на пенсионер. Заех се отново да карам колело и целта ми е да увелича Едингтъновото си число от 35 на 36. Както всеки велосипедист би следвало да знае личното Едингтъново число е равно на броя на дните "Е", в които си карал повече от "Е" мили. Простичко, нали? Но ако не можете да го обозрете, допитайте се до приятелски настроен математик. Но къде ли изчезнаха напоследък те?
ПП Дано повече хора прочетат тази статия и дано поне няколко ректори, отидат на "обмен на опит" в Англия, Шотландия или Ирландия, за да видят как за 20 години се променя с краката нагоре една силно неефективна система.
