Едно дете загина
Публикувано на: 26 Яну 2007, 16:27
Едно от многото ,които загиват на ден поради различни причини или едно-специално ? Няма никакво значение- важното е , че едно дете загина без да има никаква вина.
Към 15 и 30 на бул.Константин Величков на зелен за пешеходците светофар сив мерцедес явно или не знаеше правилникът по пътищата , или не му се спираше , но премина през зебрата с висока за градско каране скорост . Бях се залепила на стъклото на рейса, в който се прибирах и това нарушение не ми направи впе4атление, докато малко моми4енце на около 5 не успя да спре пред преминаващия ( смотан шибан кретен нещастен) за зелено и малкото й телце в 4ервено якенце беше жестоко ударено , полетя безтегловно нагоре , коси4ката му се разпиля и се срина между моя рейс и мерцедеса.дори и да не носех дете, пак щеше да ми се свие сърцето точно по същия ужасяващ начин...
в света , в който живеем има едно желязно правило, железен животински инстинкт- детето е свещено. живтоните пазят малките на чуждите животни, чуждите майки плачат за чуждите деца ,както аз плаках за това дете. видях тоя инстинкт сега, когато веднага около малкото труп4е с разпиляна косица се струпаха дестки хора. не геладаха сеира. те пла4еха. те викаха. те бяха родители и някои от тях може би също бяха загубили дете по тоя нелеп начин. те обвиняваха онзи , който бе отнел живота , за него нямаше прошка в техните очи.
нека да си у4им правилника , нека да спираме поне на зелено.или поне да гледаме малко по-дале4е от носа си , нека да бъдем малко пове4е хора не само когато ни изнася, а дори и на улицата. защото утре може да са нашите деца .
Към 15 и 30 на бул.Константин Величков на зелен за пешеходците светофар сив мерцедес явно или не знаеше правилникът по пътищата , или не му се спираше , но премина през зебрата с висока за градско каране скорост . Бях се залепила на стъклото на рейса, в който се прибирах и това нарушение не ми направи впе4атление, докато малко моми4енце на около 5 не успя да спре пред преминаващия ( смотан шибан кретен нещастен) за зелено и малкото й телце в 4ервено якенце беше жестоко ударено , полетя безтегловно нагоре , коси4ката му се разпиля и се срина между моя рейс и мерцедеса.дори и да не носех дете, пак щеше да ми се свие сърцето точно по същия ужасяващ начин...
в света , в който живеем има едно желязно правило, железен животински инстинкт- детето е свещено. живтоните пазят малките на чуждите животни, чуждите майки плачат за чуждите деца ,както аз плаках за това дете. видях тоя инстинкт сега, когато веднага около малкото труп4е с разпиляна косица се струпаха дестки хора. не геладаха сеира. те пла4еха. те викаха. те бяха родители и някои от тях може би също бяха загубили дете по тоя нелеп начин. те обвиняваха онзи , който бе отнел живота , за него нямаше прошка в техните очи.
нека да си у4им правилника , нека да спираме поне на зелено.или поне да гледаме малко по-дале4е от носа си , нека да бъдем малко пове4е хора не само когато ни изнася, а дори и на улицата. защото утре може да са нашите деца .
