forum.uni-sofia.bg

Стах ме е не само да не разочаровам близките си... Страх ме е, че ще дам всичко от себе си, а накрая това всичко няма да се окаже достатъчно за проверяващите в СУ Страх ме е, че всичките ми приятели ще влязат, а само аз няма Страх ме е!!!

Ето на, хората с опит, като мен, пак да се изкажат.

Вие мислите ли си какво ще си кажат хората, ако недай си боже не ви приемат там, където искате

общо взето те ще приемат нещата така, както ти им ги представиш. Ако си особено "съкрушена" и "съсипана", ще ти съчувстват, утешават и т.н.. Ако си даваш вид, че не ти пука, ще направят една бърза критика как не си вложил достатъчно старание. И в двата случая бързо ще забравят. Все пак всеки си има свой живот и грижи, за да те мисли теб.
Най-гадното е собственото разочарование лично от самия теб.То малко трудно се преодолява.
Общо взето тези състояния на духа, които са те обхванали са полезни, защото се активизираш в ученето.

Споко Алекс,там сме!А и да не сме -няма да ни обесят я?Пък все още не сме пред пенсия,та си мисля,че имаме доста възможности.Ако не си вярваме,май по-добре да не пробваме ли? И я се огледай - всички ли от първия път са влязли?Не излагай Бургас - вие винаги успявате!

Само да ви кажа един пример за спокойствие.
Голямата ми сестра е на 38г. и има 18 годишна дъщеря. Завършила е преди 20 години и е научила всичко за изпита по БЕЛ, с изключение на Гео Милев. Точно той се е паднал тогава. 2.00.
После животът я завърта, започва работа, ражда племенничката ми и така отлага ученето си с много години. Преди 4 месеца беше приета Икономика в НБУ, дистанционна форма, защото работи. Не беше учила въобще, яви се на изпитите, за да провери какво не е забравила от гимназията. На първия изкара 65 т., на втория - 63т. И така, 2 сестри с почти 20 години разлика са студентки, дай Боже тази година и племенничката ми да се присъедини към нас
Не губете вяра. Дори тази година нещо да не ви достигне, винаги имате шанс да учите Успех!

Raya_Alexandra написа:Страх ме е, че всичките ми приятели ще влязат, а само аз няма Страх ме е!!!

И аз от това най-много се страхувам...
Иначе общо взето не ме интересува какво ще си мислят другите, по се притеснявам, че ако се издъня ще падна мнооого от високо, защото за 12 години училище съм си създала някаква представа за възможностите си... Себе си ме е страх да не разочаровам...

Обаче maxi най-хубаво го каза - и да не ни приемат - няма да ни обесят я! Но в крайна сметка... дано се окаже права за бургазлии и да си продължим традицията

maxi написа:Споко Алекс,там сме!А и да не сме -няма да ни обесят я?Пък все още не сме пред пенсия,та си мисля,че имаме доста възможности.Ако не си вярваме,май по-добре да не пробваме ли? И я се огледай - всички ли от първия път са влязли?Не излагай Бургас - вие винаги успявате!

Дано!

Спокойно
Най-малкото имайте предвид,че човек невинаги знае какво иска
Пък и никога не знаеш накъде ще те завърти живота С 2 думи зависи от какъв ъгъл гледаш на живота

Детенца, хич да не ви пука! Навремето от моя клас не влязохме само двама, но другият въобще не кандидатства! Влязох от втория път и какво то това!

От позицията на вече учещ, е лесно да го кажеш, но питай ме мен сега "какво от това"....

/ако аз не се повайкам, то кой...../

Не беше много лесно, щото бях в казармата през тази изгубена година, но нали мина и приключи най-добре! Пожелавам и на вас, но без хиатус...

Ето така трябва,оптимизъм до дупка и позитивност в мисленето,много ме кефите !

Ena`` написа:Най-гадното е собственото разочарование лично от самия теб.То малко трудно се преодолява.
.

Напълно съм съгласна! Мен по-скоро от това ме е страх. Защото да отделиш една година за учене и толкова много мечти и надежди и в крайна сметка всичко да рухне,е меко казано кофти

бе не трябва много да ни пука честно казано!

колкото по-голям страхът, толкова по-зле

Здравейте и от мен Аз също 2 години кандидатствах и все още съм вън от системата Бях меко казано съкрушена в края на месец август 2006,но се преживява... Винаги трябва да мислиш,че има и по-лошо:)И разбира се по-важното е да бъдеш оптимист,независимо от всичко!Ще кандидатствам и тази година за пореден път.Мисля,че съм по-амбицирана от преди.Амбицията е много важна и трябва да я има винаги!Упоритостта също много помага,но най-важното е в деня на изпита да си кажем, че няма какво да се губи...да дадем всичко от себе си,да покажем ,че знаем и да вярваме в себе си и успеха...Както каза някой по-горе...в живота се случва всичко,никой не знае на къде ще ни повее вятъра...Понякога си мисля,че вече не вярвам в успеха.Винаги съм искала да усетя тръпката на онези кандидатстващи,които отваряйки сайта на СУ с персоналната си информация явгуст месец виждат,че са приети...просто не си представям каква радост изпитват Винаги до сега съм плакала,защото не съм имала шанса да видя и аз това НО се надявам тази година да е различно и да сбъдна мечтата си! Няма нищо по-хубаво от мечтите,особено тези които се сбъдват!Желая ви много успех!И дори и да не стане, изходи и пътища винаги има!