Защо отмениха празниците?
Публикувано на: 23 Дек 2006, 19:41
Защо отмениха празниците или малко цинични размисли...
от
http://nabludatel.info
Нека да изперем съвестта си
Внимание! Внимание! Централният комитет, пардон... неговите наследници, забраниха празниците! Никой няма да празнува или, ако го прави, то ще е с ограничения, защото от горе неформално наредиха народът да е съпричастен към чуждото страдание!?
Бившият телохранител на Тодор Живков наредил светлините в столицата да се изгасят за пет минути на Бъдни вечер, ще последват примера му и други състрадателни управляващи и редови другари, а една камара "видни общественици" пък отменили празничните си мероприятия - коледни банкети, рожденни дни, мачове и прочие, заради СПИН-делото в Либия.
Народът (забележете, не обществото, а народът) вече свикна да му нареждат отгоре, всъщност той не е отвиквал, така че на него му се струва в реда на нещата да му заповядат кога да се весели и кога да се чувства съпричастен. Тук някъде нормалният човек би се запитал "не беше ли съпричастността чувство, което се ражда във всеки един човечец, когато изпита състрадание към неволите на някого?"
Това е проблемът - хората ежедневно са безчувствени към заобикалящите ги несправедливости и на моменти се опитват да изперат съвестта си с подобни кампанийни солидарности
Да се надяваме, че съвсем скоро ще бъде приета наредба, която да регламентира кога да се смеем, кога да плачем и кога да сме съпричастни, за да не се чувстват идиотите като мен не- на мястото си, когато някой им нареди да бъдат съпричастни на чуждото страдание или да се радват на поредното членство някъде.
Струва ми се, че малцина долавят абсурдността и циничността на ситуацията, която обхвана страната покрай делото в Либия. Някога един от учителите на нашите другари (да, все още са другари) беше казал, че "Смъртта на един човек е трагедия, а смъртта на милиони е статистика".
Ето че след около век Сталинистката "максима" е толкова близо до истината, все едно е било вчера. Сякаш по нечие нареждане масите са единни, когато става дума за съшитото с бели конци състрадание към няколко сънародници зад граница, но са заспали, когато ежедневно подминават същото това страдание на път за работа.
Нима за сетивата ни има праг на състрадателността?
Нима трагедията на изоставените деца в домовете, които почти никога няма да прокопсат и да изградят кариера до шеф на мултинационална компания, е по-малка от страданието на медиците? (Достоевски: "Нищо на този свят не струва колкото една детска сълза") Нима трагедията на природно ощетените, така наречените инвалиди, които даже не забелязваме, когато се движим по улицата, а няма и как да забележим , защото те не могат да се покажат на скапаната улица, е по-малка от треагедията на чичо и леля доктор?
Нима трагедията на стотиците български жени, които са вербувани за проститутки по света е по-малка от СПИН-трагедията? Или трагедията на дечицата, които просят, за да се прехранват е по-малка? Нима трагедията на милионите деца умиращи от глад, от СПИН и от какви ли не мизерни абсурдности, сред които недостиг на питейна вода и нормална тоалетна (!!!) е по-малка от трагедията на пет-шест души, в които са се вторачили десетки камери и милиарди погледи пред малкия екран? (сега си хапвате и сте на топло, нали? е, има такива, които не са!)
Трагедията на доктор незнам си кой, осъден на смърт, по-голяма ли е от трагедията на 2000 души, които загиват всяка година при катастрофи по пътищата? Едва ли, но за нас катастрофите са статистика, а не трагедия? Нима медиците страдат повече от слепеца, който свири на акордеон на "Славейков" или до метрото, дори когато вали, за да припечели някой лев?
Има ли поне малка веоятност трагедиите да не се различават една от друга, а да се различава нашето "безкористно" съпричастие към тях? Нима политическият контекст е това, което подсилва състраданието? Ако е така, то трябва да се замислим, не бъркаме ли думата съпричастие с нещо друго?
Не е ли нашето съпричастие опит да измием срама от лицето си, за това, че ежедневно подминаваме безразлично всички останали страдания?
Тези въпроси са именно към редовия гражданин, когото като безформена материя подмята насам-натам Централния комитет, който му нарежда кога да празнува и кога да тъжи, защото, навярно, акълът не му достига да прецени сам. Това донякъде обяснява защо Хегел е казал, че "един народ получава такива управляващи, каквито заслужава".
Това е! Прочетохте есето на един българомразец, както някои от вас вече го нарекоха, или пък есето на една клавиатура, която тракаше час-два, докато напише тези редове. И в двата случая пишещият, респективно четящият субект, няма сърце и душа, за да осмисли, че трагедията на един е еквивалентна на трагедията на милиони, както и обратното.
Очите му виждат трагедиите всеки ден, но както всички вас, които четете този текст, той се забавлява ежедневно и взема максимума от живота, докато други страдат! Винаги е било така и с подобни действия налагани от централния комитет и неговите сподвижници ние единствено ще изперем за момент съвестта си и ще измием за малко срама от лицето си.
Всички ще си останем дребни проститутки, които го правят не за пари, поне да изкарат някои лев, а продават себе си постоянно и безплатно, продават собствената си съвест, но отвреме-навреме се сещат да подчертаят съпричастността си към някого, което си мислят че е достатъчно да изкупи греховете на тяхното ежедневно безразличие...
Весели празници!
---------------------------------------------------------------------------------
в ICQ:
na 24:12:2006 ot 19:30 6te se provede protest v za6tita na bulgarsikite medici v libiq. To4no v 19:30 v cqla Bulgariq 6te nastane tumnina za 5 min neka vsi4ki bulgari se obedinim za edna kauza SVOBODA ZA BULGARITE V LIBIA. Molq izpratete tova suob6tenie na kolkoto mojete pove4e hora i na kolkoto mojete mesta. Neka da budem edinni
от
http://nabludatel.info
Нека да изперем съвестта си
Внимание! Внимание! Централният комитет, пардон... неговите наследници, забраниха празниците! Никой няма да празнува или, ако го прави, то ще е с ограничения, защото от горе неформално наредиха народът да е съпричастен към чуждото страдание!?
Бившият телохранител на Тодор Живков наредил светлините в столицата да се изгасят за пет минути на Бъдни вечер, ще последват примера му и други състрадателни управляващи и редови другари, а една камара "видни общественици" пък отменили празничните си мероприятия - коледни банкети, рожденни дни, мачове и прочие, заради СПИН-делото в Либия.
Народът (забележете, не обществото, а народът) вече свикна да му нареждат отгоре, всъщност той не е отвиквал, така че на него му се струва в реда на нещата да му заповядат кога да се весели и кога да се чувства съпричастен. Тук някъде нормалният човек би се запитал "не беше ли съпричастността чувство, което се ражда във всеки един човечец, когато изпита състрадание към неволите на някого?"
Това е проблемът - хората ежедневно са безчувствени към заобикалящите ги несправедливости и на моменти се опитват да изперат съвестта си с подобни кампанийни солидарности
Да се надяваме, че съвсем скоро ще бъде приета наредба, която да регламентира кога да се смеем, кога да плачем и кога да сме съпричастни, за да не се чувстват идиотите като мен не- на мястото си, когато някой им нареди да бъдат съпричастни на чуждото страдание или да се радват на поредното членство някъде.
Струва ми се, че малцина долавят абсурдността и циничността на ситуацията, която обхвана страната покрай делото в Либия. Някога един от учителите на нашите другари (да, все още са другари) беше казал, че "Смъртта на един човек е трагедия, а смъртта на милиони е статистика".
Ето че след около век Сталинистката "максима" е толкова близо до истината, все едно е било вчера. Сякаш по нечие нареждане масите са единни, когато става дума за съшитото с бели конци състрадание към няколко сънародници зад граница, но са заспали, когато ежедневно подминават същото това страдание на път за работа.
Нима за сетивата ни има праг на състрадателността?
Нима трагедията на изоставените деца в домовете, които почти никога няма да прокопсат и да изградят кариера до шеф на мултинационална компания, е по-малка от страданието на медиците? (Достоевски: "Нищо на този свят не струва колкото една детска сълза") Нима трагедията на природно ощетените, така наречените инвалиди, които даже не забелязваме, когато се движим по улицата, а няма и как да забележим , защото те не могат да се покажат на скапаната улица, е по-малка от треагедията на чичо и леля доктор?
Нима трагедията на стотиците български жени, които са вербувани за проститутки по света е по-малка от СПИН-трагедията? Или трагедията на дечицата, които просят, за да се прехранват е по-малка? Нима трагедията на милионите деца умиращи от глад, от СПИН и от какви ли не мизерни абсурдности, сред които недостиг на питейна вода и нормална тоалетна (!!!) е по-малка от трагедията на пет-шест души, в които са се вторачили десетки камери и милиарди погледи пред малкия екран? (сега си хапвате и сте на топло, нали? е, има такива, които не са!)
Трагедията на доктор незнам си кой, осъден на смърт, по-голяма ли е от трагедията на 2000 души, които загиват всяка година при катастрофи по пътищата? Едва ли, но за нас катастрофите са статистика, а не трагедия? Нима медиците страдат повече от слепеца, който свири на акордеон на "Славейков" или до метрото, дори когато вали, за да припечели някой лев?
Има ли поне малка веоятност трагедиите да не се различават една от друга, а да се различава нашето "безкористно" съпричастие към тях? Нима политическият контекст е това, което подсилва състраданието? Ако е така, то трябва да се замислим, не бъркаме ли думата съпричастие с нещо друго?
Не е ли нашето съпричастие опит да измием срама от лицето си, за това, че ежедневно подминаваме безразлично всички останали страдания?
Тези въпроси са именно към редовия гражданин, когото като безформена материя подмята насам-натам Централния комитет, който му нарежда кога да празнува и кога да тъжи, защото, навярно, акълът не му достига да прецени сам. Това донякъде обяснява защо Хегел е казал, че "един народ получава такива управляващи, каквито заслужава".
Това е! Прочетохте есето на един българомразец, както някои от вас вече го нарекоха, или пък есето на една клавиатура, която тракаше час-два, докато напише тези редове. И в двата случая пишещият, респективно четящият субект, няма сърце и душа, за да осмисли, че трагедията на един е еквивалентна на трагедията на милиони, както и обратното.
Очите му виждат трагедиите всеки ден, но както всички вас, които четете този текст, той се забавлява ежедневно и взема максимума от живота, докато други страдат! Винаги е било така и с подобни действия налагани от централния комитет и неговите сподвижници ние единствено ще изперем за момент съвестта си и ще измием за малко срама от лицето си.
Всички ще си останем дребни проститутки, които го правят не за пари, поне да изкарат някои лев, а продават себе си постоянно и безплатно, продават собствената си съвест, но отвреме-навреме се сещат да подчертаят съпричастността си към някого, което си мислят че е достатъчно да изкупи греховете на тяхното ежедневно безразличие...
Весели празници!
---------------------------------------------------------------------------------
в ICQ:
na 24:12:2006 ot 19:30 6te se provede protest v za6tita na bulgarsikite medici v libiq. To4no v 19:30 v cqla Bulgariq 6te nastane tumnina za 5 min neka vsi4ki bulgari se obedinim za edna kauza SVOBODA ZA BULGARITE V LIBIA. Molq izpratete tova suob6tenie na kolkoto mojete pove4e hora i na kolkoto mojete mesta. Neka da budem edinni