Отново осъдени!
Публикувано на: 19 Дек 2006, 12:22
П: Либийският съд осъди на смърт българките и палестинеца, обвинени в заразяването със СПИН на либийски деца
19 декември 2006 | 11:26 | Агенция "Фокус"
Триполи. Либийският съд осъди на смърт петте български медицински сестри и палестинския лекар, обвинени в заразяването със СПИН на над 400 либийски деца, съобщава АП.
Съдията по делото Махмуд ал Хуейса прочете присъдата по време на днешното заседание на процеса, продължило седем минути. Присъдата може да бъде обжалвана в 30-дневен срок.
О_О...Сериозно. Много ми е трудно да повярвам, че има държава, в която международните закони не важат. В която всичко зависи от жажда за отмъщение и търсене на изкупителни жертви за собствената вина. В която вярват не на световни изследвания, разследвания и доказателства, а на изтръгнати с мъчения признания. Държава, в която явно се потъпкват човешки права и живот на деца и чуждестранни граждани се ползва за разменна монета и облаги.
От друга страна на въпроса - те защо останаха?! Когато всички други успяха да си тръгнат, те останаха - за пари! Имали да изчакват неполучени заплати. Защо майката на мой познат - мед. сестра по същото време с тях в Либия, познават се - защо тя си дойде, а те не? Животът ти, психическото ти здраве - парите по-важни ли са от тях? Съсипването на семейството...А те са знаели, че нещо се мъти и пак не са тръгнали...
От трета страна - нашата държава какво направи по въпроса?Защо другите задължиха медиците си да напуснат държавата, а ние им дадохме право на избор - посъветвахме ги? Кога ще научим да пазим гражданите си в чужбина? Особено в една дива чужбина, където заслепението и фанатизма достигат своя връх под диктаторско управление?!
И накрая - всъщност, разбирам ги либийците. Не знам какво е и не искам да узнавам какво е изведнъж да се окаже, че детето ти е болно или че е заразено със смъртоносна болест. Разбирам и държавата им, която се чувства права и силна, за да не признае своите грешки - ниска хигиена, необразованост...И аз бих била гневна, яростна, ако това се бе случило тук. Но бих признала световните изследвания и бих се обърнала срещу собствената си държава, която е позволила да се случи това в замърсена болница.
В заключение - мнението ми най-вероятно е продиктувано от всичко, което съм чела и слушала по медиите по въпроса - не ангажирам никого с него. Най-вероятно мозъкът ми е медийно промит и не виждам истината. Либийската истина.
19 декември 2006 | 11:26 | Агенция "Фокус"
Триполи. Либийският съд осъди на смърт петте български медицински сестри и палестинския лекар, обвинени в заразяването със СПИН на над 400 либийски деца, съобщава АП.
Съдията по делото Махмуд ал Хуейса прочете присъдата по време на днешното заседание на процеса, продължило седем минути. Присъдата може да бъде обжалвана в 30-дневен срок.
О_О...Сериозно. Много ми е трудно да повярвам, че има държава, в която международните закони не важат. В която всичко зависи от жажда за отмъщение и търсене на изкупителни жертви за собствената вина. В която вярват не на световни изследвания, разследвания и доказателства, а на изтръгнати с мъчения признания. Държава, в която явно се потъпкват човешки права и живот на деца и чуждестранни граждани се ползва за разменна монета и облаги.
От друга страна на въпроса - те защо останаха?! Когато всички други успяха да си тръгнат, те останаха - за пари! Имали да изчакват неполучени заплати. Защо майката на мой познат - мед. сестра по същото време с тях в Либия, познават се - защо тя си дойде, а те не? Животът ти, психическото ти здраве - парите по-важни ли са от тях? Съсипването на семейството...А те са знаели, че нещо се мъти и пак не са тръгнали...
От трета страна - нашата държава какво направи по въпроса?Защо другите задължиха медиците си да напуснат държавата, а ние им дадохме право на избор - посъветвахме ги? Кога ще научим да пазим гражданите си в чужбина? Особено в една дива чужбина, където заслепението и фанатизма достигат своя връх под диктаторско управление?!
И накрая - всъщност, разбирам ги либийците. Не знам какво е и не искам да узнавам какво е изведнъж да се окаже, че детето ти е болно или че е заразено със смъртоносна болест. Разбирам и държавата им, която се чувства права и силна, за да не признае своите грешки - ниска хигиена, необразованост...И аз бих била гневна, яростна, ако това се бе случило тук. Но бих признала световните изследвания и бих се обърнала срещу собствената си държава, която е позволила да се случи това в замърсена болница.
В заключение - мнението ми най-вероятно е продиктувано от всичко, което съм чела и слушала по медиите по въпроса - не ангажирам никого с него. Най-вероятно мозъкът ми е медийно промит и не виждам истината. Либийската истина.
