Соц уравнивиловката е тук, пазете се!

[alhimikat]

Соц уравнивиловката е тук, пазете се!

http://nabludatel.info
Симион ПАТЕЕВ

(под статията в "наблюдател" са изразили мнения и компетентни преподаватели от СУ, можете да ги прочетете в блога >> Темата е заключена, но коментари можете да пускате в идентичната такава, в раздел КСК, т.е. ТУК >> )


Дискриминация срещу липсата на амбиция

Вместо увод ще си припомним следния текст, написан от писателя Георги Марков през шейсетте години на миналия век. Той показва, че дискриминацията при приема във висшите училища не е проблем от вчера.

"Що се отнася до правото на жените да заемат всякакви длъжности и да работят във всяка област наравно с мъжете, действителността не беше в пълна хармония със закона. С вдигането на бариерата жените започнаха да напират във всички посоки, особено в университетите и политехниките. Бивайки по-амбициозни и може би по-добри ученички от мъжката половина, те печелеха голяма част от кандидатстудентските изпити. В най-желаните специалности, като архитектура и медицина, се стигна до пълно женско господство. Но онова, което предизвика въвевждането на дискриминация и възпирането на жените, беше обстоятелството, че те запълниха студентските аудитории и в чисто мъжки специалности, като минно инженерство, електроинженерство, металургична химия... Възможната бременност, майчинство и чести здравословни причини лишаваха производството от необходими и чакани кадри. Затова тихомълком бе ограничен броят на жените в много специалности. Ала никога не бе проявена ни най-малка грижа към жените, които вършеха тежка физическа работа по строежите и мините."

Убедихме се, че проблемът с дискриминацията при приема във висшите училища не е от вчера. Странно е обаче, че толкова години не е направено нищо за решаването му. За разлика от днес, тоталитарният режим не е криел, че прибягва до дискриминационни мерки, като половите квоти.

Обосновавал ги е с аргумента, че жените са по-добри ученички от мъжете. Този аргумент обаче, е характерен за обществен строй, където уравнивиловката на индивидите е водещ принцип. Днес имаме закон за дискриминацията, но квотите се оказа, че попадат извън обсега му.

Години след като загърбихме социализма, ние се връщаме обратно към уравнивиловката

Несъмнено у всеки трезво мислещ човек възниква въпросът "Откъде-накъде, в общество на свободна конкуренция, образователното министерство или академичните ръководства на висшите училища ще решават на базата на пола на кандидатите кой е по-достоен да заеме мястото зад студентските катедри?".

Това възмути Асоциацията за Европейска интеграция и права на човека, която подаде няколко жалби срещу половите квоти при приема в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Правозащитната организация смята, че квотите ощетяват и двата пола. Мъжете са дискриминирани с това, че за тях са отредени по-малко места на входа на университетите, а жените с това, че изкарват по-високи оценки от мъжете, но поради половите квоти остават извън класирането, за сметка на мъже с по-нисък приемен бал от техния.

Защо да спираме развитието на едни индивиди, за сметка на други, само заради техния пол?

Този въпрос не може да не възникне в съзнанието на мислещия човек. Отговорът на СУ и на МОН е, че жените са по-амбицирани от мъжете в годините за кандидатстване, затова оценките им са по-високи. Нима амбицията е лошо нещо, уважаеми дами и господа? И ако у едни тя е по-голяма, без значение на техния пол, то защо трябва да я потъпкваме с порочната практика на половите квоти?

За трезво мислещия човек е видно, че игнорираме свободната конкуренция, защото не можем да се справим с един належащ проблем - амбицията на мъжете. Несъмнено, ако на мъжката част от населението и липсва амбиция, е по-добре да се работи в посока повишаването на мъжката конкурентноспособност, отколкото да се ограничава свободата на жените? С това е съгласна и доц. Ирина Мулешкова от Комисията за защита от дискриминация, която заседаваше по жалбата срещу квотите в СУ.

По пътя на логиката тя се съгласи с моята теза, че щом проблемът е амбицията, то по-добре да се работи в посока повишаването й у мъжете, отколкото загърбването на проблема. Обаче, странно защо, скоро Комисията излезе с противоположното решение. Според нея използването на полови квоти за прием в специалност "Българска филология" от СУ "Св. Климент Охридски" е необходима мярка в областта на образованието, която осигурява балансирано участие на мъжете и жените.

Комисията смята, че квотният принцип е диференцирано отношение, основано на различното биологично развитие на двата пола, и чрез осигурения баланс способства за осъществяване на целите на Закона за защита от дискриминация. Виждаме, че Комисията се стреми да се придържа стриктно към разпоредбите на закона, но

нима законът дава доказателства за различното биологично развитие на двата пола?

Тук отново намирисва на уравнивиловка. Нима поставяме всички мъже и всички жени под един общ знаменател за тяхното биологично развитие?

Четем по-надолу и забелязваме, че Комисията не попруска да си измие ръцете, за да не поеме пълната отговорност: "При съществуващата система на прием квотният принцип е единствената възможна мярка, която автономното висше учебно заведение може да приеме с цел осигуряване на пропорционално участие на двата пола в академичното образование."

Какво значи това, уважаеми дами и господа? Нима осъзнаваме проблема, но прехвърляме вината на съществуващата система за прием на студенти. Нима системата е проблема за по-ниската амбиция на мъжете?

Работата е там, че ако нямаш амбицията да си конкурентноспособен на един кандидатстудентски изпит, значи нямаш право да търкаш банките на който и да е университет! Това осъзнават много добре и ректорите и образователното министерство, и самите студенти, и комисията за защита от дискриминация.

Обаче пак ще премълчим проблема с аргумента, че имаме много по-важни дела за вършене. Текстът на Георги Марков в началото има за цел да покаже на читателите, че този проблем не е от вчера и, че

историята е научила мъжете, че квоти ще им гарантират участие в образователния процес

Един подобен проблем се решава когато се изптравиш срещу него, а не когато го изолираш с ограничителни мерки, каквито са половите квоти.

Уравнивиловката да поставяш под един знаменател всички индивиди от един пол е присъща на едно минало време, което надявам се е отминало и ще направим всичко необходимо то да не се завръща.

Една колежка често ми припомня, че ако това време и неговите методи се забравят, то всичко неминуемо ще се повтори. Затова вместо да забравяме и изолираме проблемите, трябва да помислим за тяхното решаване. Решението е да се работи в посока повишаването мотивацията у мъжете, за да станат конкурентноспособни на нежния пол и да заслужат правото си да получат висше образование, а не то да им се гарантира от някого.

Мога да ви посоча конкретен пример от моята житейска практика. При първия си опит да кандидатствам в СУ не успях да издържа изпитите, но противно на очакванията това ме мотивира и амбицира повече, за да успея на следващата година да прекрача прага на университета. Втората година успехът ми беше отново по-слаб от успеха на много жени. Мен обаче ме приеха, а жени с по-висок бал останаха да чакат шанса си следващата година.

Откъде-накъде, питам отново, ще спираме развитието на едни, а ще въвеждаме облекчаващи мерки за други?

Квотите трябва да паднат и всеки сам да заслужи мястото си зад катедрите. Ако не от първия опит, то от втория или третия и така докато мъжете не се научат, че не може да се ползват с привилегията да учат във висше училище, само заради пола си.

И ако всички са спокойни след решението на Комисията за защита от дискриминация, то е защото младежите и девойките не са започнали да отстояват масово правата си. Сигурен съм, че ако се надигне колективно недоволство срещу тази практика, като например групова жалба срещу квотите, институциите ще погледнат с друго око на проблема.

В момента те се усмихват иронично на пасивността и апатията на ощетените. Истината е, че все още младежите не са научени да търсят правата си по съдебен път. Винаги чакаме последния момент, а не предприемаме мерки за решаване на проблема в зародиш.

И в заключение ще кажа, че при това положение не трябва да ни учудва дефицитът на млади лидери. Такива не се създават с политика на уравнивиловка. Под лидери обикновено разбираме компетентен мъжки индивид, който да води след себе си останлите за благото на обществото. Ако мъжете нямат амбицията да се преборят за място в университета, то откъде да дойде амбицията им да се превръщат в лидери на едно общество?

Парадоксално е и становището на МОН в подкрепа на половите квоти.

Според МОН мъжете се развиват по-бавно от жените!

Не знам за вас, но това ме смая. Ето го поредният пример за уравнивиловка от страна на държавните институции. Уравнивиловка, която произтича не от аргументи и доказателства за тази констатация, а както обикновено от невъзможността за справяне с проблема. Типично за нашата реалност - загърбваме проблема или прибягваме до ограничителни мерки, които имат ролята на временно решение.

Докато се уповаваме на тази практика и дефицит на лидери ще имаме и просперитета на обществото ни ще е с бавни темпове. Пиша тези редове не за друго, а защото се притеснявам, че

уравнивиловката, за която мислехме, че е умряла със социализма, е все още тук

Отново институциите излизат с неаргументирани становища - МОН, Комисията за дискриминация и СУ.

И за да разсея опасенията ви, че жените в годините за кандидатстване в университет са повече от мъжете и затова при падането на квотите ще окупират катедрите, ще приведа данни от Националния статистически институт, които показват, че мъжете са повече:

години: мъже жени

години: 15 - 19

мъже: 261 546
жени: 249 276

години: 20 - 24

мъже: 275 379
жени: 261 109

години: 25 - 29

мъже: 294 654
жени: 280 452

*данни за 2005 г.