Чук-чук, кой живее тук
Публикувано на: 14 Дек 2006, 16:19
Чук-чук, кой живее тук
Наричат Студентски град хибрид между затвор, лудница и публичен дом
вестник "Дневник" >>
Симион ПАТЕЕВ
"Да ви е честит 8 март, скъпи български студенти! Пардон, 8 декември." Мразим Тодор Живков за много неща, обаче с усмивка си спомняме това прословуто поздравление към младежите по случай студентския празник. Живков и компания, без да искат, положиха основите на нещо като българския Лас Вегас. Строителите на комунизма издигнаха 60 панелни общежития за младата интелигенция, а след тях демокрацията надгради още стотици клубове, ресторанти, дискотеки, казина и една дузина четири-петзвездни хотели. Така с колективни усилия на бял свят се роди градче, в което живеят около 50 хил. души, а развлекателният бизнес процъфтява. Вероятно въпрос на време е да се появи мол или триизмерно кино.
"Строежа"
Забавленията обаче не са предназначени само за студенти. Паркингите са препълнени с коли със софийска регистрация. Единствената разлика с истинския Лас Вегас остават дупките по улиците, глутниците бездомни кучета, хлебарките и мизерията. Но това са все поправими неща.
В Студентски град може да не научиш това, за което държавата, твоите родители, ти самият или някой друг плаща, но със сигурност ще се светнеш на важни неща, обяснява някакъв тип, с когото се заговаряме в дискотека "Строежа". За клуба се говори лошо, обаче всички го обичат и се връщат тук. "Каквото и да ви говорят, това е мястото", убеждава ме той. По думите му понякога от социалните контакти и живота научаваш повече, отколкото в самия университет.
Преди поредното петъчно парти в стола срещам Петър. Той е магистър в Софийския университет и обяснява как един ден ще стане професор, защото смята, че е великолепно да споделяш натрупания опит. Носи очила, впечатляващо интелигентен е, с приятна външност и ти е кеф да общуваш с него. Въпреки че е петък вечер, оптимизмът го е напуснал. Разказва как самата система на висшето образование го спира, тъй като развитието на креативните и интелигентните не се толерира за сметка на
опортюнистите и некадърниците
Сякаш сме в социализма, а не в XXI век, възмущава се той. Усещам как и двамата сме изтрещели след напрегнатата седмица, затова забавяме темпото и започваме да говорим за по-весели неща. Въпреки негативите Петър е доволен от студентския живот. Съвсем неочаквано за човек като него изтърсва клишето, че това са най-хубавите години на човека. Казва да му се обадя, за да ми даде някаква страхотна политическа книга, която му попаднала наскоро.
Разделяме се. Отивам на поредното "стайно парти". Интересно е как в тези малки стаички, едва 20 квадрата, живеят по трима души. Още по-любопитно е как в тях се събират по 15-20 човека за поредното парти с много пиене, яка музика и танци. Няма значение, че в съседната стая някой може би спи. Обикновено съседите не си правят проблеми заради шума, защото след дни нещата се обръщат и на тях се налага да увеличат децибелите. Проблемът е обаче, ако в една стая живеят твърде различни характери. Приятна девойка се оплака, че работи до късно, а като се прибере, съквартирантките й винаги купонясват: "Е, как се учи в подобна обстановка?" Въпреки негативите това е място за много и различни социални контакти, казва ми тя. Тук постоянно срещаш напълно непознати хора, а понякога тяхната история става твоя история.
На партито научих историята на
личния психотерапевт на половината свят
Така се описва самата тя. Златина е ниско и жизнерадостно момиче с големи и красиви очи, прекрасно лице, силна аура и 20-годишен житейски опит. "Не знам какво им правя на хората, ама постоянно идват да ми се изповядват. И без това в днешно време всички само говорят. Слушателите са изключително малко. Изглежда съм добър слушател, затова ме обичат." Тя е най-прекрасният човек, когото съм срещал напоследък. Пада си по жени. Казва, че това й е заложено в природата. Малко хора знаят за ориентацията й. Когато казала на майка си, тя й отвърнала "Аха, знаех си" и се усмихнала. Въпреки скромните си 20 години Злати преподава английски език на възрастни в една от най-добрите частни школи. Гордее се и казва, че е влюбена в преподаването. Умее да кара хората да се чувстват добре дори след тежък работен ден. "Те затова ме обичат", смее се тя. Иска да играе на сцена и да стане известна. Мечтата й е хората просто да бъдат щастливи. Въпреки всичко все още не се чувства уверена в себе си и не знае какво иска да даде на света и какво иска да вземе от него.
Купоните и танците
в българския Лас Вегас никога не свършват. Те допринасят много за културния обмен. Ако имаш представа какви хора искаш да срещнеш, можеш да посетиш съответното заведение. Ако пък нямаш представа, се доверяваш на течението.
Това е Геновева. Тя също не знае дали получава точно това, което иска от живота. С нея се запознаваме отново в "Строежа". Тук хората винаги са общителни и едва ли ще те изгледат странно, ако ги заговориш. Напоследък Геновева е в депресия. Привлекателна, с дълга черна коса и ослепителна усмивка, която не слиза от лицето й въпреки депресията. Няма оплаквания от живота в Студентски град, но си личи, че премълчава нещо, което я мъчи. Отдала се е на алкохола от известно време. Казваме си "наздраве" и тя обещава, че на другия ден ще спре да пие. Да й вярва ли човек? Тръгва си прилично пийнала. Сама. Не се знае дали ще я видя пак.
Разменяме си телефоните
с уговорката да проверя как се чувства след ден-два. Геновева е поредният свободен електрон в морето от души със своя интерпретация за живота и свободата.
Злати също има интересна концепция за битието в българския Лас Вегас. Тя казва, че е по-добре децата да не бъдат ограничавани, за да усетят истинските красоти още от малки. В противен случай смята, че ставаш като много от типовете, които идват от цялата страна в Студентски град, за да пият на воля... от забранената чаша на удоволствието. "Като деца правехме почти всичко, което си поискаме, но ни беше обяснено какви отговорности ни вменява тази свобода", казва Злати. В 7 клас била много вдъхновена от Мадона. Единствено тя в целия град носела клин и тюлени ръкавици. След това минала на червена кожена пола, червен сутиен и прозрачна блузка. Майка й помагала да си подбира гардероба.
Наясно с отговорностите се оказва и Звезди. Учи социология. През по-голямата част от времето е на работа, животът й е супердинамичен. Умее да съчетава ученето, работата и купоните. Може би за сметка на кондицията - единственото й свободно време за четене е
в малките часове на нощта
Останалото време е за работа.
Обяснението на студентите, че работят, за да се издържат и затова изпускат лекции, обикновено не минава пред преподавателите.
Освен гореописаните типажи в Студентски град има и едни неописуеми. Пред съседния блок често спира черен мерцедес "S класа". Веднъж двама ръбести мъже ме изгледаха страховито отвътре, защото се бях втренчил в тях най-нахално. Около 40-годишни, леко брадясали, със смразяващо изражение. Колата потегли, след като качи излязлата от общежитието великолепна девойка.
Не е напълно вярно, че студентите нямат пари и че само бедните живеят в Студентски град. Шефът на общежитията на Софийския университет сам разсея този мит. Той разказа как пред офиса му спрял голям черен джип. От него слязла хубавица, от онези, за които се пее, че карат "Миникупъри". Тя подала изрядни документи с приличен успех и заживяла на общежитие. Изглежда логично - хората идват в Студентски град, защото начинът на живот тук ги привлича. Не всички пестят пари.
Не случайно в интернет форумите има текстове, които наричат Студентски град "уродлив хибрид между казарма, затвор, лудница и публичен дом". Популярен разказ в интернет завършва така: "Студентски град е страхотна гадост. Ненавиждат го, но не могат да се лишат от него. Винаги се завръщат. И продължават да го мразят." Така е. Въпрос на гледна точка.
*Авторът живее в Студентски град
Наричат Студентски град хибрид между затвор, лудница и публичен дом
вестник "Дневник" >>
Симион ПАТЕЕВ
"Да ви е честит 8 март, скъпи български студенти! Пардон, 8 декември." Мразим Тодор Живков за много неща, обаче с усмивка си спомняме това прословуто поздравление към младежите по случай студентския празник. Живков и компания, без да искат, положиха основите на нещо като българския Лас Вегас. Строителите на комунизма издигнаха 60 панелни общежития за младата интелигенция, а след тях демокрацията надгради още стотици клубове, ресторанти, дискотеки, казина и една дузина четири-петзвездни хотели. Така с колективни усилия на бял свят се роди градче, в което живеят около 50 хил. души, а развлекателният бизнес процъфтява. Вероятно въпрос на време е да се появи мол или триизмерно кино.
"Строежа"
Забавленията обаче не са предназначени само за студенти. Паркингите са препълнени с коли със софийска регистрация. Единствената разлика с истинския Лас Вегас остават дупките по улиците, глутниците бездомни кучета, хлебарките и мизерията. Но това са все поправими неща.
В Студентски град може да не научиш това, за което държавата, твоите родители, ти самият или някой друг плаща, но със сигурност ще се светнеш на важни неща, обяснява някакъв тип, с когото се заговаряме в дискотека "Строежа". За клуба се говори лошо, обаче всички го обичат и се връщат тук. "Каквото и да ви говорят, това е мястото", убеждава ме той. По думите му понякога от социалните контакти и живота научаваш повече, отколкото в самия университет.
Преди поредното петъчно парти в стола срещам Петър. Той е магистър в Софийския университет и обяснява как един ден ще стане професор, защото смята, че е великолепно да споделяш натрупания опит. Носи очила, впечатляващо интелигентен е, с приятна външност и ти е кеф да общуваш с него. Въпреки че е петък вечер, оптимизмът го е напуснал. Разказва как самата система на висшето образование го спира, тъй като развитието на креативните и интелигентните не се толерира за сметка на
опортюнистите и некадърниците
Сякаш сме в социализма, а не в XXI век, възмущава се той. Усещам как и двамата сме изтрещели след напрегнатата седмица, затова забавяме темпото и започваме да говорим за по-весели неща. Въпреки негативите Петър е доволен от студентския живот. Съвсем неочаквано за човек като него изтърсва клишето, че това са най-хубавите години на човека. Казва да му се обадя, за да ми даде някаква страхотна политическа книга, която му попаднала наскоро.
Разделяме се. Отивам на поредното "стайно парти". Интересно е как в тези малки стаички, едва 20 квадрата, живеят по трима души. Още по-любопитно е как в тях се събират по 15-20 човека за поредното парти с много пиене, яка музика и танци. Няма значение, че в съседната стая някой може би спи. Обикновено съседите не си правят проблеми заради шума, защото след дни нещата се обръщат и на тях се налага да увеличат децибелите. Проблемът е обаче, ако в една стая живеят твърде различни характери. Приятна девойка се оплака, че работи до късно, а като се прибере, съквартирантките й винаги купонясват: "Е, как се учи в подобна обстановка?" Въпреки негативите това е място за много и различни социални контакти, казва ми тя. Тук постоянно срещаш напълно непознати хора, а понякога тяхната история става твоя история.
На партито научих историята на
личния психотерапевт на половината свят
Така се описва самата тя. Златина е ниско и жизнерадостно момиче с големи и красиви очи, прекрасно лице, силна аура и 20-годишен житейски опит. "Не знам какво им правя на хората, ама постоянно идват да ми се изповядват. И без това в днешно време всички само говорят. Слушателите са изключително малко. Изглежда съм добър слушател, затова ме обичат." Тя е най-прекрасният човек, когото съм срещал напоследък. Пада си по жени. Казва, че това й е заложено в природата. Малко хора знаят за ориентацията й. Когато казала на майка си, тя й отвърнала "Аха, знаех си" и се усмихнала. Въпреки скромните си 20 години Злати преподава английски език на възрастни в една от най-добрите частни школи. Гордее се и казва, че е влюбена в преподаването. Умее да кара хората да се чувстват добре дори след тежък работен ден. "Те затова ме обичат", смее се тя. Иска да играе на сцена и да стане известна. Мечтата й е хората просто да бъдат щастливи. Въпреки всичко все още не се чувства уверена в себе си и не знае какво иска да даде на света и какво иска да вземе от него.
Купоните и танците
в българския Лас Вегас никога не свършват. Те допринасят много за културния обмен. Ако имаш представа какви хора искаш да срещнеш, можеш да посетиш съответното заведение. Ако пък нямаш представа, се доверяваш на течението.
Това е Геновева. Тя също не знае дали получава точно това, което иска от живота. С нея се запознаваме отново в "Строежа". Тук хората винаги са общителни и едва ли ще те изгледат странно, ако ги заговориш. Напоследък Геновева е в депресия. Привлекателна, с дълга черна коса и ослепителна усмивка, която не слиза от лицето й въпреки депресията. Няма оплаквания от живота в Студентски град, но си личи, че премълчава нещо, което я мъчи. Отдала се е на алкохола от известно време. Казваме си "наздраве" и тя обещава, че на другия ден ще спре да пие. Да й вярва ли човек? Тръгва си прилично пийнала. Сама. Не се знае дали ще я видя пак.
Разменяме си телефоните
с уговорката да проверя как се чувства след ден-два. Геновева е поредният свободен електрон в морето от души със своя интерпретация за живота и свободата.
Злати също има интересна концепция за битието в българския Лас Вегас. Тя казва, че е по-добре децата да не бъдат ограничавани, за да усетят истинските красоти още от малки. В противен случай смята, че ставаш като много от типовете, които идват от цялата страна в Студентски град, за да пият на воля... от забранената чаша на удоволствието. "Като деца правехме почти всичко, което си поискаме, но ни беше обяснено какви отговорности ни вменява тази свобода", казва Злати. В 7 клас била много вдъхновена от Мадона. Единствено тя в целия град носела клин и тюлени ръкавици. След това минала на червена кожена пола, червен сутиен и прозрачна блузка. Майка й помагала да си подбира гардероба.
Наясно с отговорностите се оказва и Звезди. Учи социология. През по-голямата част от времето е на работа, животът й е супердинамичен. Умее да съчетава ученето, работата и купоните. Може би за сметка на кондицията - единственото й свободно време за четене е
в малките часове на нощта
Останалото време е за работа.
Обяснението на студентите, че работят, за да се издържат и затова изпускат лекции, обикновено не минава пред преподавателите.
Освен гореописаните типажи в Студентски град има и едни неописуеми. Пред съседния блок често спира черен мерцедес "S класа". Веднъж двама ръбести мъже ме изгледаха страховито отвътре, защото се бях втренчил в тях най-нахално. Около 40-годишни, леко брадясали, със смразяващо изражение. Колата потегли, след като качи излязлата от общежитието великолепна девойка.
Не е напълно вярно, че студентите нямат пари и че само бедните живеят в Студентски град. Шефът на общежитията на Софийския университет сам разсея този мит. Той разказа как пред офиса му спрял голям черен джип. От него слязла хубавица, от онези, за които се пее, че карат "Миникупъри". Тя подала изрядни документи с приличен успех и заживяла на общежитие. Изглежда логично - хората идват в Студентски град, защото начинът на живот тук ги привлича. Не всички пестят пари.
Не случайно в интернет форумите има текстове, които наричат Студентски град "уродлив хибрид между казарма, затвор, лудница и публичен дом". Популярен разказ в интернет завършва така: "Студентски град е страхотна гадост. Ненавиждат го, но не могат да се лишат от него. Винаги се завръщат. И продължават да го мразят." Така е. Въпрос на гледна точка.
*Авторът живее в Студентски град
обикновено хората които правят някакви подобни изказвания за Студентски Град всъщност не живеят там.. тук обаче имаме гледната точка на "вътрешен човек". самият аз, като "пребиваващ от време на време" там, съм си изградил някои впечатления, които до голяма степен съвпадат с изложените в тази статия. отдавна е разбит митът че жителите на Студград са бедни 
не е важно какви са условията, а каква е социалната обстановка - в тази област Студентски Град няма конкуреция от гледна точка на повечето млади хора (и не само млади 
