Ректорът на СУ (интервю без провокации в Стандарт)
Публикувано на: 22 Ное 2006, 22:07
интервю в "Стандарт" от днес:
Платеното висше трябва да се върне, отличниците да не дават нито стотинка
От януари губим студенти и пари
Асистенти бягат на Запад веднага щом ги назначим, казва ректорът на СУ проф. Боян Биолчев
фото Виктор Леви
- Проф. Биолчев, от петък СУ "Св. Климент Охридски" ще бъде домакин на международната ректорска среща. Какви очаквания имате, като се има предвид, че този път тя се провежда месец преди да влезем в ЕС?
- СУ започна да организира този форум преди 7 години, като в началото ректорите бяха от Централна Европа. С течение на времето той се разшири и сега очакваме присъствие от Франция до Китай и Япония. През всичките години по време на разговорите ми е правило много силно впечатление, че проблемите на големите държавни университети си приличат много. Независимо от каква страна и с какъв стандарт са. Различни са само "етажите", на които усещаме трудностите.
Въпросът за висшето образование тепърва ще натежава и в ЕС. И там има известно недооценяване на фундаменталната наука, на
значението й за общата култура
и високото равнище на мислене на завършващите за сметка на някои прагматични умения. В скоро време може би ще има тежки разговори по тези въпроси. И противоречието между политици, бизнес елит и университети ще започне да се усеща в ущърб на общите интереси.
- У нас ще има ли тежки разговори с бизнеса?
- Досега разговорите ни не са били тежки. Бизнесът трябва да иска и да предизвиква насоките на образователна продукция, а университетът да разгръща дейността си така, че да отговори на изискванията. Ние сме скачени съдове. Аз се старая да не обръщам внимание на приказките, че висшето ни образование не произвеждало каквото трябва, че сме щели да внасяме от чужбина специалисти. Това са безпаметно неадекватни приказки на фона на реалното положение на нещата в България.
- Твърдите, че се подценява науката, но напоследък и МОН лансира идеята да се намалят парите за нея, за да се върже бюджетът за заплати и парно.
- Едно е сигурно - без висока наука няма силно образование. Нещата не би трябвало да се разделят. Висока наука не означава непременно много пари, но те трябва да бъдат достатъчно, за да не се получи интелектуален срив в образователните процеси.
- Най-големият проблем във висшето ни образование след 1 януари?
- Първият и най-важен проблем ще бъде уеднаквяването на таксите. От една страна, българите ще могат с много по-малки такси да се обучават на Запад, а, от друга - ние тук не можем да вземаме високи суми от чуждестранни студенти. Нашата загуба ще бъде в две посоки - ще губим студенти, които са носителите на субсидия за университета, тъй като тя се определя според броя им. А същевременно паричните средства, които досега са постъпвали от чуждестранни студенти, ще намалеят. В момента чужденците
плащат 3500 евро годишно което е относително добра такса. Все още можем да разчитаме на нея от студентите, които идват извън Европейската общност. Но това означава, че ще загубим пари най-вече от гръцките студенти. Затова според мен е важно да има известен процент платено обучение. Добре, студентът от ЕС ще има претенции да плаща, колкото българския си колега. Но пък ние ще имаме претенция да издържи приемния изпит. И когато не го издържи, да може да бъде записан платено обучение. Таксата е ниска спрямо неговите възможности, а на нас това междинно състояние ще позволи глътка въздух.
- МОН предлага отличниците в университета да бъдат освободени от такси.
- Подобна идея се зароди в СУ, дори има решение на Академичния съвет. Смятам, че отличните студенти не трябва да плащат нищо. Това е форма на уважение към младия интелект. Но за да може да се осъществи, трябва да има хора, които да плащат издръжката на обучението си.
- Влизаме в Европа с прекалено много училища, носещи името "университет". Колко ВУЗ-а ще останат в крайна сметка?
- Това бе заложено в закон преди години и бе израз на пълзяща нискоръстова грандомания на малките ВУЗ-ове. Те решиха, че като се смени наименованието, се сменят същността и ценностната система на обществото и то ще ги приеме по друг начин. Няма такова нещо. Университети са само тези, които развиват образователна дейност във всички клонове на науката Но все още е трудно да се каже колко ВУЗ-а ще останат. Важното е, че пазарният механизъм в образованието вече започва да се формира. Виждал съм обяви за работа, които звучат така: "Търсим юрист, завършил право в СУ". А има още 12 факултета по право. Очевидно търсенето ще определи дали да съществуват образователни институции, които нямат пазар за своите абсолвенти.
- Някои висши училища вече превърнаха приемния изпит в тест. СУ замисля ли подобни промени поне в някои факултети?
- Тестът облекчава проверяващия, но вреди на начина на мислене на кандидата. В хуманитарните специалности например темата трудно може да бъде заменена. От доста време работим върху идейни проекти за тестове, някои напълно завършени, но още не сме ги въвели в практиката. От дългогодишния си опит обаче твърдя, че, от една страна, няма съвършена система за проверка на знанията, а, от друга - който има желание и възможности да учи, не може да бъде спрян от какъвто и да е приемен изпит.
Колкото и ситото понякога да е несъвършено, в крайна сметка умът си пробива път.
- В началото на годината министър Вълчев въведе регистър, за да се пресече преподаването в няколко университета от т. нар. хвърковати преподавателски чети.
- Министър Вълчев е абсолютно прав, но според мен това е идеалистичен ентусиазъм. Поздравявам го за това, че поставя въпроса и се опитва да го реши, но при тези заплати, които получават преподавателите във ВУЗ, е трудно да бъдат спрени да доработят още нещо. Единственото решение е висока заплата в реномираните университети. Тогава преподавателското чергарство ще изчезне. А от това зависи и качеството на преподаването. Ако един преподавател работи само в един ВУЗ, ще има много време за собствено усъвършенстване, ще може да седне пред компютъра и да влезе в глобалния свят на научния интернет. И да имаш лаптоп, това не става във влака, докато пътуваш към поредния университет. Асистентът получава няма и триста лева, професорът - 480 лв. Не знам как не се обливат в червено много хора, които са разписали това. В България има едно неуважение към интелекта, залегнало и в народните поговорки - "Светът ще загине от учени", и т. н. А в крайна сметка единственото, което можем да развием без суровини, е богатият български мозък.
- Периодично се надигат гласове срещу начина, по който става сега хабилитацията на преподавателите. Твърди се, че заради мудните процедури застарява академичният състав.
- Не е от това остарял научният състав, а от заплатата на асистента. Ние периодично, особено в информатиката, провеждаме конкурси за асистенти. В мига, в който някой спечели конкурса, веднага си намира добре платена работа на Запад. Защото самият факт, че си асистент в СУ, вече е атестат за теб в Европа. А мястото в университета отново остава празно. Това е много опасният процес, който за съжаление не е пред очите на онези, които би трябвало да се опитват да го насочват или компенсират.
интервю на Стела СТОЯНОВА
Платеното висше трябва да се върне, отличниците да не дават нито стотинка
От януари губим студенти и пари
Асистенти бягат на Запад веднага щом ги назначим, казва ректорът на СУ проф. Боян Биолчев
фото Виктор Леви
- Проф. Биолчев, от петък СУ "Св. Климент Охридски" ще бъде домакин на международната ректорска среща. Какви очаквания имате, като се има предвид, че този път тя се провежда месец преди да влезем в ЕС?
- СУ започна да организира този форум преди 7 години, като в началото ректорите бяха от Централна Европа. С течение на времето той се разшири и сега очакваме присъствие от Франция до Китай и Япония. През всичките години по време на разговорите ми е правило много силно впечатление, че проблемите на големите държавни университети си приличат много. Независимо от каква страна и с какъв стандарт са. Различни са само "етажите", на които усещаме трудностите.
Въпросът за висшето образование тепърва ще натежава и в ЕС. И там има известно недооценяване на фундаменталната наука, на
значението й за общата култура
и високото равнище на мислене на завършващите за сметка на някои прагматични умения. В скоро време може би ще има тежки разговори по тези въпроси. И противоречието между политици, бизнес елит и университети ще започне да се усеща в ущърб на общите интереси.
- У нас ще има ли тежки разговори с бизнеса?
- Досега разговорите ни не са били тежки. Бизнесът трябва да иска и да предизвиква насоките на образователна продукция, а университетът да разгръща дейността си така, че да отговори на изискванията. Ние сме скачени съдове. Аз се старая да не обръщам внимание на приказките, че висшето ни образование не произвеждало каквото трябва, че сме щели да внасяме от чужбина специалисти. Това са безпаметно неадекватни приказки на фона на реалното положение на нещата в България.
- Твърдите, че се подценява науката, но напоследък и МОН лансира идеята да се намалят парите за нея, за да се върже бюджетът за заплати и парно.
- Едно е сигурно - без висока наука няма силно образование. Нещата не би трябвало да се разделят. Висока наука не означава непременно много пари, но те трябва да бъдат достатъчно, за да не се получи интелектуален срив в образователните процеси.
- Най-големият проблем във висшето ни образование след 1 януари?
- Първият и най-важен проблем ще бъде уеднаквяването на таксите. От една страна, българите ще могат с много по-малки такси да се обучават на Запад, а, от друга - ние тук не можем да вземаме високи суми от чуждестранни студенти. Нашата загуба ще бъде в две посоки - ще губим студенти, които са носителите на субсидия за университета, тъй като тя се определя според броя им. А същевременно паричните средства, които досега са постъпвали от чуждестранни студенти, ще намалеят. В момента чужденците
плащат 3500 евро годишно което е относително добра такса. Все още можем да разчитаме на нея от студентите, които идват извън Европейската общност. Но това означава, че ще загубим пари най-вече от гръцките студенти. Затова според мен е важно да има известен процент платено обучение. Добре, студентът от ЕС ще има претенции да плаща, колкото българския си колега. Но пък ние ще имаме претенция да издържи приемния изпит. И когато не го издържи, да може да бъде записан платено обучение. Таксата е ниска спрямо неговите възможности, а на нас това междинно състояние ще позволи глътка въздух.
- МОН предлага отличниците в университета да бъдат освободени от такси.
- Подобна идея се зароди в СУ, дори има решение на Академичния съвет. Смятам, че отличните студенти не трябва да плащат нищо. Това е форма на уважение към младия интелект. Но за да може да се осъществи, трябва да има хора, които да плащат издръжката на обучението си.
- Влизаме в Европа с прекалено много училища, носещи името "университет". Колко ВУЗ-а ще останат в крайна сметка?
- Това бе заложено в закон преди години и бе израз на пълзяща нискоръстова грандомания на малките ВУЗ-ове. Те решиха, че като се смени наименованието, се сменят същността и ценностната система на обществото и то ще ги приеме по друг начин. Няма такова нещо. Университети са само тези, които развиват образователна дейност във всички клонове на науката Но все още е трудно да се каже колко ВУЗ-а ще останат. Важното е, че пазарният механизъм в образованието вече започва да се формира. Виждал съм обяви за работа, които звучат така: "Търсим юрист, завършил право в СУ". А има още 12 факултета по право. Очевидно търсенето ще определи дали да съществуват образователни институции, които нямат пазар за своите абсолвенти.
- Някои висши училища вече превърнаха приемния изпит в тест. СУ замисля ли подобни промени поне в някои факултети?
- Тестът облекчава проверяващия, но вреди на начина на мислене на кандидата. В хуманитарните специалности например темата трудно може да бъде заменена. От доста време работим върху идейни проекти за тестове, някои напълно завършени, но още не сме ги въвели в практиката. От дългогодишния си опит обаче твърдя, че, от една страна, няма съвършена система за проверка на знанията, а, от друга - който има желание и възможности да учи, не може да бъде спрян от какъвто и да е приемен изпит.
Колкото и ситото понякога да е несъвършено, в крайна сметка умът си пробива път.
- В началото на годината министър Вълчев въведе регистър, за да се пресече преподаването в няколко университета от т. нар. хвърковати преподавателски чети.
- Министър Вълчев е абсолютно прав, но според мен това е идеалистичен ентусиазъм. Поздравявам го за това, че поставя въпроса и се опитва да го реши, но при тези заплати, които получават преподавателите във ВУЗ, е трудно да бъдат спрени да доработят още нещо. Единственото решение е висока заплата в реномираните университети. Тогава преподавателското чергарство ще изчезне. А от това зависи и качеството на преподаването. Ако един преподавател работи само в един ВУЗ, ще има много време за собствено усъвършенстване, ще може да седне пред компютъра и да влезе в глобалния свят на научния интернет. И да имаш лаптоп, това не става във влака, докато пътуваш към поредния университет. Асистентът получава няма и триста лева, професорът - 480 лв. Не знам как не се обливат в червено много хора, които са разписали това. В България има едно неуважение към интелекта, залегнало и в народните поговорки - "Светът ще загине от учени", и т. н. А в крайна сметка единственото, което можем да развием без суровини, е богатият български мозък.
- Периодично се надигат гласове срещу начина, по който става сега хабилитацията на преподавателите. Твърди се, че заради мудните процедури застарява академичният състав.
- Не е от това остарял научният състав, а от заплатата на асистента. Ние периодично, особено в информатиката, провеждаме конкурси за асистенти. В мига, в който някой спечели конкурса, веднага си намира добре платена работа на Запад. Защото самият факт, че си асистент в СУ, вече е атестат за теб в Европа. А мястото в университета отново остава празно. Това е много опасният процес, който за съжаление не е пред очите на онези, които би трябвало да се опитват да го насочват или компенсират.
интервю на Стела СТОЯНОВА