Исус и Данаил от по-новия завет (интервю)
Публикувано на: 21 Ное 2006, 15:43
.
Останалите снимки и публикации за Казанлък можете да видите в http://nabludatel.info
След малко ще се убедите, че едно циганче може да знае повече неща за социалната политика от вас самите. Няма да четем библията, обаче ще разкажем част от най-новия завет. В него две циганчета са главните герои, които дори ходят на църква. Исус все още няма три годинки и не може да говори. Обаче батко му Данаил го е взел да просят заедно. Изглежда, когато има малко дете, хората са по-добродушни и дават.
Срещнах ги в центъра на Казанлък. Разприказваха се. Проследих ги, понеже съм убеден, че този, който ги кара да просят, ги причаква и им взима парите. Не успях обаче да запечатам това, защото автобусът ми тръгна и трябваше да го гоня.
Обикновено интервюто започвам с въпрос, но тук първият въпрос беше към мен.
- Бате, дай малко парички?
Какво ще ги правиш тези парички, бе?
- Купувам хляб за вкъщи, за всички.
Как се казваш?
- Данаил.
А малкия?
- Исус.
На училище ходиш ли?
- Да и след това излизам да прося.
А защо ходиш на училище?
- Защото ако не ходя мама няма да получава пари.
Ти знаеш ли колко пари дава за теб държавата?
- Мммм, да, 16 лв. помощ на месец.
А други помощи взима ли майка ти?
- Детски взема.
Работят ли майка ти и баща ти нещо?
- Мм, не, не работят и двамата. Ама кат' напрай малкия три годинки ще я вземат на работа мама.
По колко изкарваш на ден?
По 4-5 лв.
Лъжеш. Кажи ми по колко и ще ти дам пари?
- Не лъжа, бе, бате.
Кой те кара да просиш?
- Никой. Самичък.
Майка ти ли ти ги взема после тези пари?
- Не, аз й ги давам, да взима храна. Един лев 'зимам аз да ходя да ям и после свършват парите.
Колко деца сте?
- Три. Има още една на 6 годинки.
Всички ли просите?
- Да.
А хубаво ли е да се проси?
- Не, ама като глад, ко да праим? Секи ден сме гладни, ако не дойда да изкараме за хляб, няма да ядем нищо.
Майка ти бие ли те?
- (мълчание) Не.
Лъжеш ме!
- Честно ти казвам, бе. Като прая много бели, нали, ми удря по един шамар.
Само със шамари ли, бе, лъжеш ме много!
- Честно ти казвам, бе, бате. Аз ходя на църква.
На църква ходиш?! Вярваш ли в Бог?
- Да.
Какво е Господ?
- Господ прай чудеса.
Да, ама според Господ, да просиш е грешно.
- Да, ама кат няма ко да ядем бате, откъде да намерим.
Крадеш ли?
- Не.
Е, пак ме лъжеш!
- Честно ти казвам, бе, бате. Исками се да крадам, ама не крада. Затова искам от хората.
Бият ли те тука на улицата като просиш?
- Два брата големи ни бияха и ни вземаха парите.
Защо? Колко пари ти взеха?
- Четири лева. Таман изкарах за ядене и ги взеха.
Малкия може ли да говори?
- Малко, ама само на нашия език знае.
Я го питай студено ли му е?
- Не може да каже (усмивка)
-------------------------------------------------------------------------
*въпросите зададохме с Александър Миланов от "Инфо радио"
Останалите снимки и публикации за Казанлък можете да видите в http://nabludatel.info
След малко ще се убедите, че едно циганче може да знае повече неща за социалната политика от вас самите. Няма да четем библията, обаче ще разкажем част от най-новия завет. В него две циганчета са главните герои, които дори ходят на църква. Исус все още няма три годинки и не може да говори. Обаче батко му Данаил го е взел да просят заедно. Изглежда, когато има малко дете, хората са по-добродушни и дават.
Срещнах ги в центъра на Казанлък. Разприказваха се. Проследих ги, понеже съм убеден, че този, който ги кара да просят, ги причаква и им взима парите. Не успях обаче да запечатам това, защото автобусът ми тръгна и трябваше да го гоня.
Обикновено интервюто започвам с въпрос, но тук първият въпрос беше към мен.
- Бате, дай малко парички?
Какво ще ги правиш тези парички, бе?
- Купувам хляб за вкъщи, за всички.
Как се казваш?
- Данаил.
А малкия?
- Исус.
На училище ходиш ли?
- Да и след това излизам да прося.
А защо ходиш на училище?
- Защото ако не ходя мама няма да получава пари.
Ти знаеш ли колко пари дава за теб държавата?
- Мммм, да, 16 лв. помощ на месец.
А други помощи взима ли майка ти?
- Детски взема.
Работят ли майка ти и баща ти нещо?
- Мм, не, не работят и двамата. Ама кат' напрай малкия три годинки ще я вземат на работа мама.
По колко изкарваш на ден?
По 4-5 лв.
Лъжеш. Кажи ми по колко и ще ти дам пари?
- Не лъжа, бе, бате.
Кой те кара да просиш?
- Никой. Самичък.
Майка ти ли ти ги взема после тези пари?
- Не, аз й ги давам, да взима храна. Един лев 'зимам аз да ходя да ям и после свършват парите.
Колко деца сте?
- Три. Има още една на 6 годинки.
Всички ли просите?
- Да.
А хубаво ли е да се проси?
- Не, ама като глад, ко да праим? Секи ден сме гладни, ако не дойда да изкараме за хляб, няма да ядем нищо.
Майка ти бие ли те?
- (мълчание) Не.
Лъжеш ме!
- Честно ти казвам, бе. Като прая много бели, нали, ми удря по един шамар.
Само със шамари ли, бе, лъжеш ме много!
- Честно ти казвам, бе, бате. Аз ходя на църква.
На църква ходиш?! Вярваш ли в Бог?
- Да.
Какво е Господ?
- Господ прай чудеса.
Да, ама според Господ, да просиш е грешно.
- Да, ама кат няма ко да ядем бате, откъде да намерим.
Крадеш ли?
- Не.
Е, пак ме лъжеш!
- Честно ти казвам, бе, бате. Исками се да крадам, ама не крада. Затова искам от хората.
Бият ли те тука на улицата като просиш?
- Два брата големи ни бияха и ни вземаха парите.
Защо? Колко пари ти взеха?
- Четири лева. Таман изкарах за ядене и ги взеха.
Малкия може ли да говори?
- Малко, ама само на нашия език знае.
Я го питай студено ли му е?
- Не може да каже (усмивка)
-------------------------------------------------------------------------
*въпросите зададохме с Александър Миланов от "Инфо радио"