Защо младежите са политически пасивни
Публикувано на: 10 Окт 2006, 11:12
Защо младежите са политически пасивни
http://nabludatel.info
/Симион Патеев/
Г-жа Юлияна Николова, кандидат за вицепрезидент на г-н Неделчо Беронов, разказа преди няколко дни за срещата си със студенти от Висшето училище “Земеделски колеж". Тя е забелязала, че "децата ни не вярват в себе си". Също така е забелязала, че младежите са "толкова свободни и необременени с нещата, които на нас ни тежат".
И понеже и аз съм част от младежите, ще си позволя коментар.
Именно защото на тях не им тежат нещата, които тежат на вас*, поколенията, които растат пред очите ви, са поколения готованци. На тях не им пука кой дърпа конците, но искат да живеят хубаво. Малка част от младежите си мърдат пръста за обществени дейности, но искат да живеят в развито гражданско общество.
Децата, както ги наричате, са неактивни в обществото, но искат обществото да е активно и да действа в тяхна полза.
Време е децата да пораснат! За да ти е добре, обикновено трябва да положиш някакви усилия. Ние, младите, не го правим. Или по-точно, не всички го правим. Тези, които го правим, изглежда не го правим достатъчно.
Показателен е фактът, че в момента няма нито една студентска/младежка организация**, лидерите на която да обединяват около себе си този потенциал и да го активизират в полза на обществото и на тях самите.
Може да звучи пресилено, но младите остават длъжници на обществото. Получава се така, че обществото в момента работи за тях, без те да си мърдат пръста за него.
В момента студентските организации са в негласна борба за надмощие помеду си, вместо да работят заедно за различни каузи. Получава се така, че група младежи (по-малко от 5%) си присвояват титлата СТУДЕНТСКИ ЛИДЕРИ, т.е. избрани от младежите, а в действителност за тяхното съществуване знаят много малка част от студентите.
Има една част от младежите, които се включват активно в обществено-политическия живот. Те обаче, след кратко време биват потиснати и обезоръжени от онези пет процента, за които стана дума по-горе. Това го споделям от личния си опит.
Равносметката е следната - отвратени от политическия живот в страната през последните дузина години, част от младежите се дистанцират напълно от него, а друга част, много по-малка, се приспособяват към него.
Онази малката част, така наречените лидери, започва да си приписва права, качества и заслуги, които са нетипични за дейността която върши и за числеността на състава й. Другата част пък е неутрализирана от първите.
Оказва се обаче, че именно сред неутрализираните попадат така наречените идеалисти и онези, които в дейстителност могат да са полезни на обществото. Първите пет процента пък работят, единствено и само, в своя полза. Т.е. въпреки участието им в обществено-политическия живот, по-скоро би следвало да не ги броим.
За всичко това на пръв поглед ще обвиним родителите, самите младежи и образователната ни система. На всички ни обаче е ясно, че косвено (а защо не и пряко) вина за това носят няколко стотин души, добре познати от последните две десетилетия.
Вина носят и всички онези, които с участието си в политическия живот на страната направиха така, че младото поколение да стане аполитично или казано на обикновен език - да се отврати от обществено-политическия живот.
А какво по-хубаво за самите политици от това, да имат насреща си едно пасивно младо поколение, което да не им създава никакви пречки, в и без това безгрижното им ежедневие,
но при нужда винаги да разполагат с казионни организации, които да употребяват за собствени цели, като например предизборна кампания - за разнасяне на шалчета и знаменца или поръчково протестче тук-таме из страната или демонстрация в някой университет?***
-----------------------------------------------------------------------------------
*вас = да се разбира политиците ни, а не г-жа Николова
** става дума за официалните студентски организации в университетите
***процесът е разгледан повърхностно, но в разсъжденията си съм се постарал да отбележа най-важното. Делението, разбира се, е условно. Има и други групи, които съм пропуснал, за което моля да ме прощават
http://nabludatel.info
/Симион Патеев/
Г-жа Юлияна Николова, кандидат за вицепрезидент на г-н Неделчо Беронов, разказа преди няколко дни за срещата си със студенти от Висшето училище “Земеделски колеж". Тя е забелязала, че "децата ни не вярват в себе си". Също така е забелязала, че младежите са "толкова свободни и необременени с нещата, които на нас ни тежат".
И понеже и аз съм част от младежите, ще си позволя коментар.
Именно защото на тях не им тежат нещата, които тежат на вас*, поколенията, които растат пред очите ви, са поколения готованци. На тях не им пука кой дърпа конците, но искат да живеят хубаво. Малка част от младежите си мърдат пръста за обществени дейности, но искат да живеят в развито гражданско общество.
Децата, както ги наричате, са неактивни в обществото, но искат обществото да е активно и да действа в тяхна полза.
Време е децата да пораснат! За да ти е добре, обикновено трябва да положиш някакви усилия. Ние, младите, не го правим. Или по-точно, не всички го правим. Тези, които го правим, изглежда не го правим достатъчно.
Показателен е фактът, че в момента няма нито една студентска/младежка организация**, лидерите на която да обединяват около себе си този потенциал и да го активизират в полза на обществото и на тях самите.
Може да звучи пресилено, но младите остават длъжници на обществото. Получава се така, че обществото в момента работи за тях, без те да си мърдат пръста за него.
В момента студентските организации са в негласна борба за надмощие помеду си, вместо да работят заедно за различни каузи. Получава се така, че група младежи (по-малко от 5%) си присвояват титлата СТУДЕНТСКИ ЛИДЕРИ, т.е. избрани от младежите, а в действителност за тяхното съществуване знаят много малка част от студентите.
Има една част от младежите, които се включват активно в обществено-политическия живот. Те обаче, след кратко време биват потиснати и обезоръжени от онези пет процента, за които стана дума по-горе. Това го споделям от личния си опит.
Равносметката е следната - отвратени от политическия живот в страната през последните дузина години, част от младежите се дистанцират напълно от него, а друга част, много по-малка, се приспособяват към него.
Онази малката част, така наречените лидери, започва да си приписва права, качества и заслуги, които са нетипични за дейността която върши и за числеността на състава й. Другата част пък е неутрализирана от първите.
Оказва се обаче, че именно сред неутрализираните попадат така наречените идеалисти и онези, които в дейстителност могат да са полезни на обществото. Първите пет процента пък работят, единствено и само, в своя полза. Т.е. въпреки участието им в обществено-политическия живот, по-скоро би следвало да не ги броим.
За всичко това на пръв поглед ще обвиним родителите, самите младежи и образователната ни система. На всички ни обаче е ясно, че косвено (а защо не и пряко) вина за това носят няколко стотин души, добре познати от последните две десетилетия.
Вина носят и всички онези, които с участието си в политическия живот на страната направиха така, че младото поколение да стане аполитично или казано на обикновен език - да се отврати от обществено-политическия живот.
А какво по-хубаво за самите политици от това, да имат насреща си едно пасивно младо поколение, което да не им създава никакви пречки, в и без това безгрижното им ежедневие,
но при нужда винаги да разполагат с казионни организации, които да употребяват за собствени цели, като например предизборна кампания - за разнасяне на шалчета и знаменца или поръчково протестче тук-таме из страната или демонстрация в някой университет?***
-----------------------------------------------------------------------------------
*вас = да се разбира политиците ни, а не г-жа Николова
** става дума за официалните студентски организации в университетите
***процесът е разгледан повърхностно, но в разсъжденията си съм се постарал да отбележа най-важното. Делението, разбира се, е условно. Има и други групи, които съм пропуснал, за което моля да ме прощават