forum.uni-sofia.bg

не проумявам защо хората са мазохисти, когато обичат някого силно? защо обичат да страдат? защо не си тръгват , когато ги боли ?

Добра тема!
Това е въпрос, над който съм мислила много...Въпрос на който все още отговор нямам...Аз съм човек, който като заобича силно, ако ще валяк да минава през мен, няма да си тръгна от човека...Може би хората си мислят, че ако си отидат, пропускат нещо истинско, въпреки болката. Вярвам, че рано или късно си проличава дали тази болка си е заслужавала. Ако вече не са са разнебитена нервна система.

kokteil_molotow написа:не проумявам защо хората са мазохисти, когато обичат някого силно? защо обичат да страдат? защо не си тръгват , когато ги боли ?

Нямам си ни най-малка представа

Преди си говорих с един приятел за това и как любовта променя някои ценности и черти у човека.Неговото мнение беше,че нещо,което го кара да страда няма място в живота му и че колкото и да обича даден човек повече обича себе си.Честно казано и аз бях на тоя акъл преди известно време,мислех си че няма да позволя някой да ме разиграва и прави на маймуна като ме кара да страдам,че гордостта ми е прекалено голяма за да позволя някой да ме наранява,а аз да търпя...миналата седмица обаче разбрах че съм се променила много оттогава,че понякога любовта е толкова силна,че колкото и да те нараняват ти поемаш ударите и се опитваш да ги преглътнеш...защото знаеш че ако си тръгнеш болката ще бъде много по-голяма... Може би просто съм открила човека,който да обичам повече от себе си,не знам обаче ударите ако станат по-сериозни как ще ги изтърпя,но все си мисля че най-ще ме боли ако си тръгна,вече дори не мога да си представя такъв вариант.Както му се вика-влюбено та залупено

знам ли, по различни причини...
- защото се надяват нещата да се променят;
- защото не им стиска да си тръгнат;
- защото ги е страх от раздялата и от изграждането тепърва на нова връзка и доверие;
- защото сексът си заслужава МНОГО ...

nrggirl написа: - защото не им стиска да си тръгнат;

nrggirl написа: - защото сексът си заслужава МНОГО ...

виж,в това има известна истина само че не мисля,че лично мен секса би ме задържал в една връзка,която в останалото време ми носи само неприятни емоции,колкото и хубав да е той

Защото няма нещо толкова глупаво, нелогично, погрешно, безсмислено и заслужаващо съжаление, което някой човек да НЕ може да направи

Ако бяхме разумни прасета например, нямаше да има подобни проблеми и тази тема нямаше да я има... Ама колко трудно пък щеше да се пише с копитцата

Хаха. Преди и аз бях така. But no more! Няма смисъл да се тормозя за някой си, на който не му пука за мен, а на света има още тоооооолкова много хубави мъже Много съм влюбчива, така че винаги мога да си намеря някой, ако пожелая. Разбира се, аз съм само на 17 и не ми пука толкова, предполагам, че ако бях на 23-24 нямаше да разсъждавам по този начин А колкото до мазохизма - всичко е до психологическа настройка Човек трябва да умее да открива и хубавите страни на това да не е с някой (в повечето случаи те са доста).

а как да не си тръгвам!?
Трябва да съм луда да стоя, ако някой ми причинява болка...Но това е от натрупан житейски опит...
Тогава останах...Защото успокоявах неговата болка, защото не исках него да го боли, когато си тръгна, защото го мразех, а бях привързана към него и мислех,че го обичам...И някакви подобни глупости. Слава богу, отърсих се, макар че и отърсването ми струваше много Този човек в момента обаче е човекът, на когото мога да имам абсолютното доверие и мога да разчитам за всичко на него.
След него не съм позволявала на никой да ме ранява така психически и физически. Усетя ли, че започва да боли и...изчезвам. В момента болката ми е почти нетърпима, не е причинена пряко от мъж ми, а от обстоятелствата, които ни разделят. Няма как да си тръгна, а и не искам да си тръгна, защото не той ме наранява. Просто преглъщам и се боря за по-добър живот заедно след няколко месеца. Търпението ми е станало почти будистко.

Крематори, аз на теб ти се чудя нон-стоп как издържаш аз не бих .бих си тръгнала от него и от всичко

Бе тъпо и лигаво ще прозвучи, но...Струва си...струва си чакането и болката от търпението, за 2-та дни, в които ще галя косите му, ще се любим, ще се изнервяме, ще ме гушка, ще го гледам как тренира или просто...как излиза от банята (те тогава е най-хубав), ще го гледам в очите и ще виждам бащата на децата си....За всички тези моменти си струва.
Иначе - до известна степен си права. Аз също бих си тръгнала иначе, но заради друго - много съм непостоянна и щях да реша,че такава връзка няма смисъл още в края на лятото, което се запознахме. Просто дългите връзки не са ми по вкуса, камо ли пък от разстояние. Само дето той се оказа доста проникновен за моята природа и се ожени за мен

много красиво наистина съдба

понякога любовта е толкова силна,че колкото и да те нараняват ти поемаш ударите и се опитваш да ги преглътнеш...защото знаеш че ако си тръгнеш болката ще бъде много по-голяма...и така потъпкваш гордост и достойнство

докато не ти прелее чашата .и аз си мислех, че търепението никога не свършва като обичаш, но всичко си има граница.може и след години да дойде тя , но все пак ти писва и ти иде единствено да нариташ човека до тебе.нищо друго.

намерих нещо по темата, което излглежда лигаво и си е лигаво, но все пак: "един път Луната ме попита защо не го напуснеш, след като не отговаря на чувствата ти?", аз й отговорих :"Ти били напуснала твоето Небе?!", но коктейлката е право - всчко човешко търпение и въобще всичко си има граници...колкото и да търпиш в един момент неусетно ти пада пердето подобни неща стават навик, но пак до време