Момчето си отива
Публикувано на: 01 Окт 2006, 18:05
В понеделник всички знаехме какво пише в доклада на Европейската комисия, но чакахме напрегнато оригинала да бъде прочетен на глас в европарламента, за да си отдъхнем с облечения. Във вторник Европейската комисия ни зарадва с „Добре дошли при нас на 1 януари!”. В сряда председателят на Европейската комисия Барозу и еврокомисарят по разширяването Рен пристигнаха в София, не за да ни критикуват хората, а за да попразнуват заедно с нас.
В четвъртък евронаблюдателят Димитър Стоянов атакува европрламента с дебелашки и расистки обиди по адрес на Ливия Ярока - унгарска депутатка от ромски произход, току-що номинирана за награда в областта на правосъдието и фундаменталните права от списание на Европейския парламент. Момчето от Атака реши да напише по електронната поща, че на българския пазар можело да се намерят по-красиви циганки за по 5 000 евро и че българските ромки по принцип имали по-мършава снага от тази на Ливия.
Ето така, в края на тази страстна за страната ни евроседмица на галантното „Добре дошли”, което дойде от Страсбург и Брюксел страната ни отвърна с фундаментална простотия. А на всички български евронаблюдатели, с изключение на момчето от Атака, им се наложи да обясняват, че нямат сестра. На имиджово ниво страната ни се натика в килера с парцали и почистващи препарати в някой глух коридор на европалрамента. Чудесно е, че преди два дни в София еврокомисарят Оли Рен попита: Сега въпросът вече не е какво ЕС може да даде на България, а какво България може да даде на ЕС? Е, отговорът не закъсня.
На първо място, можем да дадем на Брюксел урок по етика, в който колкото по-майсторски псуваш на майка, циганин, педераст и т.н. – толкова по-добър политик ставаш. Трябва да светнем Европа как под знамето на любовта към родината можем да сварим евреите, турците, циганите, арменците и всички малцинства на ароматен сапун. Можем също да им покажем, че изцъкления поглед, вдигната във въздуха ръка и идеите как у нас да бъде приложена национализация, като тази във Венецуела, могат да те направят депутат с 2000 лева заплата.
В тоя ред на мисли можем да научим европейците на хиляди полезни неща. Как се дава подкуп, който статистиката за борбата срещу корупцията не го лови. Как се купува хотел, запориран от Комисията за изземване на имуществото, придобито по престъпен начин. Как се източват кредитни карти от банкомати-кукли. Как се лапа от еврофондовете. Как на пешеходна пътека винаги се дава газ. Как клиентът в магазина никога не е прав. Номерата са хиляди, а европейците – твърде непросветени, горкичките. Случката с момчето от Атака, което попадна в европарламента, само доказва, че 3-те предпазни клаузи са ни малко. Трябваше ни още една, която да брани евроинституциите от дребните политици, с дребни способности и още по-дребни възможности, така добре познати ни от дългия български демократичен преход.
Надявам, че членството ни в ЕС ще повиши не само стандарта ни на живот, сигурността на банковите ни сметки и качеството на салама, който ядем, но ще повиши в пъти и нашите собствени изисквания към качеството на политиците, които ни представляват и управляват. А момчето от Атака ще си стои самотно вкъщи и ще атакува с имейли някой порно сайт, а не сайта на европейския парламент в Страсбург.
В четвъртък евронаблюдателят Димитър Стоянов атакува европрламента с дебелашки и расистки обиди по адрес на Ливия Ярока - унгарска депутатка от ромски произход, току-що номинирана за награда в областта на правосъдието и фундаменталните права от списание на Европейския парламент. Момчето от Атака реши да напише по електронната поща, че на българския пазар можело да се намерят по-красиви циганки за по 5 000 евро и че българските ромки по принцип имали по-мършава снага от тази на Ливия.
Ето така, в края на тази страстна за страната ни евроседмица на галантното „Добре дошли”, което дойде от Страсбург и Брюксел страната ни отвърна с фундаментална простотия. А на всички български евронаблюдатели, с изключение на момчето от Атака, им се наложи да обясняват, че нямат сестра. На имиджово ниво страната ни се натика в килера с парцали и почистващи препарати в някой глух коридор на европалрамента. Чудесно е, че преди два дни в София еврокомисарят Оли Рен попита: Сега въпросът вече не е какво ЕС може да даде на България, а какво България може да даде на ЕС? Е, отговорът не закъсня.
На първо място, можем да дадем на Брюксел урок по етика, в който колкото по-майсторски псуваш на майка, циганин, педераст и т.н. – толкова по-добър политик ставаш. Трябва да светнем Европа как под знамето на любовта към родината можем да сварим евреите, турците, циганите, арменците и всички малцинства на ароматен сапун. Можем също да им покажем, че изцъкления поглед, вдигната във въздуха ръка и идеите как у нас да бъде приложена национализация, като тази във Венецуела, могат да те направят депутат с 2000 лева заплата.
В тоя ред на мисли можем да научим европейците на хиляди полезни неща. Как се дава подкуп, който статистиката за борбата срещу корупцията не го лови. Как се купува хотел, запориран от Комисията за изземване на имуществото, придобито по престъпен начин. Как се източват кредитни карти от банкомати-кукли. Как се лапа от еврофондовете. Как на пешеходна пътека винаги се дава газ. Как клиентът в магазина никога не е прав. Номерата са хиляди, а европейците – твърде непросветени, горкичките. Случката с момчето от Атака, което попадна в европарламента, само доказва, че 3-те предпазни клаузи са ни малко. Трябваше ни още една, която да брани евроинституциите от дребните политици, с дребни способности и още по-дребни възможности, така добре познати ни от дългия български демократичен преход.
Надявам, че членството ни в ЕС ще повиши не само стандарта ни на живот, сигурността на банковите ни сметки и качеството на салама, който ядем, но ще повиши в пъти и нашите собствени изисквания към качеството на политиците, които ни представляват и управляват. А момчето от Атака ще си стои самотно вкъщи и ще атакува с имейли някой порно сайт, а не сайта на европейския парламент в Страсбург.
Май беше на 21 като влезе в парламента, значи сега да е на 22 