Лична драма (нанайсти епизод)
Публикувано на: 29 Сеп 2006, 14:52
Знам, че бях сред най-ожесточените критици на подобен род теми, но ето, че съдбата си изигра лоша шега с мен и сега на свой ред ви моля за съвет. Тук, във форума на Софийски Университет. 
Та каква е тъжната ми история...
Вчера, докато си седях в баничарницата до нас, захапал втора баничка с праз и сиренье, се случи най-разтърсващото нещо в краткия ми и монотонен (до този момент) живот - в баничарницата влезе Тя. Тя. Момичето на живота ми. Сигурен съм. Усетих го...
Влезе и седна на една маса, точно срещу моята. Не свалях очи от нея - исках да се уверя, че именно тя е момичето, което съм чакал цял живот. Тя забеляза това и ми се усмихна нежно.
Тя беше! Жената на моя живот
Загубих контрол над мислите си, ръцете ми се разтрепериха, а сиреньето от баничката ми започна да се рони по масата. Усещах, че пилея ценно време, но не знаех какво да предприема.
Надигнах пластмасовата бутилка с боза - щеше да ми преседне от напрежението - но когато пак я свалих... нея я нямаше! Беше си тръгнала...
Сега ме измъчват хиляди въпроси... Трябваше ли с два бързи скока да се озова коленичил пред нея, предлагайки й от баничката ми, след което да я заведа у нас, където да заченем първото от общо седемте ни деца?
Или щеше да е твърде прибързано и импулсивно от моя страна? Нямаше ли да ме помисли за леко момче? Какво да направя ако пак я срещна някой ден?
Посъветвайте ме, моля!
Та каква е тъжната ми история...
Вчера, докато си седях в баничарницата до нас, захапал втора баничка с праз и сиренье, се случи най-разтърсващото нещо в краткия ми и монотонен (до този момент) живот - в баничарницата влезе Тя. Тя. Момичето на живота ми. Сигурен съм. Усетих го...
Влезе и седна на една маса, точно срещу моята. Не свалях очи от нея - исках да се уверя, че именно тя е момичето, което съм чакал цял живот. Тя забеляза това и ми се усмихна нежно.
Тя беше! Жената на моя живот
Загубих контрол над мислите си, ръцете ми се разтрепериха, а сиреньето от баничката ми започна да се рони по масата. Усещах, че пилея ценно време, но не знаех какво да предприема.
Надигнах пластмасовата бутилка с боза - щеше да ми преседне от напрежението - но когато пак я свалих... нея я нямаше! Беше си тръгнала...
Сега ме измъчват хиляди въпроси... Трябваше ли с два бързи скока да се озова коленичил пред нея, предлагайки й от баничката ми, след което да я заведа у нас, където да заченем първото от общо седемте ни деца?
Или щеше да е твърде прибързано и импулсивно от моя страна? Нямаше ли да ме помисли за леко момче? Какво да направя ако пак я срещна някой ден?
Посъветвайте ме, моля!
