Та става въпрос за последното ми стихотворение-а писането ми е хоби и ако има интерес, ще публкувам и други неща
:Глад
Слънцето е златна курабийка
в искрящата небесна пещ;
земята твърда-моята филийка,
препечена от въздуха горещ.
На филийката две кучета лежат,
в очите им проблясват капки,
сенките на гълъби следят-
те са сочни, апетитни хапки
и пърхат с хрупкави криле.
О, пилета, елате тук!
Мънички парчета бонфиле
из облаците-захарен памук.
А десерт са сладките девойки:
мелби с праскови, черешки
подават се от смели кройки
на глазури от ефирни дрешки.
Аз дебна ги със вилица и нож…
Дали съм луд? Не знам.
Но гладен съм и много лош-
заклевам се, ще ви изям!
):
