forum.uni-sofia.bg

Реших да попитам хората:)
Какви филми или постановки обичате да гледате? Такива, които да ви накарат да се замислите, да ви напълнят главата и душата, или такива, които ви отвличат вниманието от мислене, изпразват главата и забавляват?

Не знам дали ги обясних правилно, но ми се струва, че са два съвсем различни типа филми, правени с различна цел, гледани с различна цел.

Ами, на мен поне ми се струва че те разбрах
Аз лично предпочитам първия тип. Защо ли? Хм... Просто това ми се струва, че е най-добрия вариант, защото мога да ги гледам по всяко време и да ми дадат това, от което в момента имам необходимост. Очевидно защо в първия случай. А ако просто искам да забравя някой проблем, просто трябва да започна да мисля за нещо друго, което ме е впечатлило напоследък. Обаче като се замисля, май във всеки филм може да се открие нещо ценно, ако не нещо от значение за цялото човечество, то поне нещо, което е в състояние да те научи на нещо.

И аз предпочитам тези от първия тип, особено що се отнася до филмите...

I az opredeleno predpo4itam purviq tip, za6toto za drugite makar i da ima momenti,koito sa interesni i zabavni sled filma ne ti ostava nikakvo vpe4atlenie i se zabravqt burzo,a drugite ostavqt nqkakva 'sleda' i porajdat razmisli- tova e polezno!

Такива, на които по-лесно се заспива. По принцип не намирам свободно време за филми, така че времето преди лягане е единственото, когато мога да си пусна филм...

i az sum za purvite, no po princip ne pre4i da pogledam i ot vtorite, osobeno kogato imam nujda da se raztovarq i da se posmeq..

Хихи каква интелектуална компанийка е тука:) но това само ме радва, де.
Тенкс за отговорите, хора!!
Въпросът ми хрумна напоследък от много гледане на 'замислящи' филми накуп. Такива филми малко или много сдухват. Поне мен успяват. Запитах се, защо ги гледам тогава, от мазохизъм ли, но може би е така, защото всъщност предпочитам да гледам филм , който да ми даде нещо, да ме обогати с него, отколкото да ми загуби времето.
Но от друга страна, когато съм много натоварена, една тъпа комедия тип американска, разтоварва добре.

При мене се получава понякога нещо много странно - например филми, които уж би трябвало да ме накарат да се замисля за Живота, Вселената и Всичко останало, ми действат изключително разтоварващо, докато например тъпите американски комедийки успяват да ме накарат да се замисля за не толкова ежедневни и тривиални неща... Явно всичко зависи от това в какво настроение те хваща даден филм.

Да..например в "Страшен филм" сцената с избучения силикон от бюста на героинята беше толкова алегорична. признавам ,че ми направи впечатление самата идея не ми се смейте поне не много

майче доста си приличаме тук
Аз лично гледам и двата типа...то си зависи от настроението най-вече.Примерно скоро гледах "Мъж под прицел" и супер много ми хареса,хем има над какво да се замислиш и в същото време не те ангажира толкова много..незнам трябва да се гледа каквото ти се гледа

Когато отивам на театър ,отивам с нагласата за нещо сериозно,което ще ме накара да погледна живота си,себе си,околните и какво се случва с нас.А когато отивам на кино ,гледам точно от изпразващия тип филми,да ме накарат да спра да мисля поне за 2часа ,за безумните курсови работи,изпити,проблеми...Общо взето кино гледам по същата причина ,по която чета Cosmopolitan-пълно мозъчно изпразване и отпускане.

Има нещо такова с театъра
То и постановките никога не са чак толкова безмозъчно кухи. Дори тези, на които се превивам от смях, всъщност са доста смислени - и на практика съчетават двете неща по идеален начин.

Winyan написа:Реших да попитам хората:)
Какви филми или постановки обичате да гледате? Такива, които да ви накарат да се замислите, да ви напълнят главата и душата, или такива, които ви отвличат вниманието от мислене, изпразват главата и забавляват?

Не знам дали ги обясних правилно, но ми се струва, че са два съвсем различни типа филми, правени с различна цел, гледани с различна цел.

Предимно тези от първия тип, но понякога ми идва добре накоя разтоварваща простотийка

Ако ми се мисли за нещо, сядам и си го измислям.
Харесвам, например, филми в които се лее кръв, но има доста, които разчитат само на това и не струват.
Наскоро гледах Rain Man с Круз и Хофман... еми не ми хареса, напук на всички, които попитах. Хофман го уважавам и той, пича, толкова добре си изигра ролята на дразнещ малоумен, че чак мен ме подразни. Евала му правя, ама не ми се отрази добре това дразнене.
Обичам филми с психологическото въздействие. Такива които ти сплескват мозъка! Още по-добре ако има кръв! Например Hellraiser 5 ми хареса (отново напук на всички), но има един шедьовър, който си ми стои на видно място в колекцията - Dead End! Този наистина може да накара несвикналите да изперкат! Ако нямате нищо против малко кръв и много психо атаки, изгледайте го! Има го в arenabg.com ако не се лъжа...

Лорд Носферату написа: Хофман го уважавам и той, пича, толкова добре си изигра ролята на дразнещ малоумен...

Аутизмът не е малоумие...