forum.uni-sofia.bg

Не знам защо изобщо я почвам тая тема, обаче като си гледам как спокойно си вали навънка, нещо почва да се разтапя в мен и ме избива на най-топли чувства. Което от гледната точка на повечето ми познати е най-малкото суперстранно , обаче за мен есента и зимата са нещо като еквивалент на пролетта и лятото за повечето хора. А именно, тогава ставам изключително добре настроена към околните, изоставя ме пролетно-лятната меланхолия, изобщо казано - влюбвам се наново в живота! В случаите на мъгла, дъжд или сняг има много малко неща, които биха могли да ме извадят от равновесие или да ми развалят настроението. Обожавам да се разхождам под дъжда(или снега ), обичам и да го слушам как трополи по прозореца, докато чета любимата си книга. Истински съм се радвала на живота през късната есен или зимата. И сега като гледам как хубаво вали се зачудих, дали има и други, които да обичат дъжда и снега, почти толкова колкото и аз ги обичам.

Jolinar,i esenniq grip li obi4a6?:)

Jolinar, надявам се, че обичаш и зимния студ, защото залите в корпус А на факултета, особено тия на 2-рия етаж, не се отопляват. Така че доста хора намират решение на проблема като прекарват лекционното време или в барчетата, където поради голямата концентрация на хора температурата е висока, или по домовете, където има я парно, я печка...

Jolinar naistina romanti4no prozvu4a 'izpovedtta' ti....nz za6to oba4e pri men vsqkakva romantika 'zamruzva' sled kato se useti studeniq gaden dujd i poduhva6tiq vetrec (ama i bez nego..).
Vse pak mi haresva dujda ama kato sum na zatvoreno i toplo, su6toto vaji i za snega...

Има различни дъждове
Ето например преди няколко дни имаше един прекрасен. От тези, под които обичам да ходя без чадър. Косата ми подгизва и всичко е свежо и цветовете на нещата са по-ярки. Хубав дъжд беше, с по-ситни капки. Някакси чист.

Аз също харесвам студените месеци. Няма лошо време, има неподходящо облечени хора. Обичам да съм топло облечена и да се разхождам. Или в кола. Или в топла стая да гледам студа навън. Изобщо, когато успея да се справя с измръзването, съм свободна да се насладя на сезона, и той ми харесва.

христо, знам ги аз тия А205, А207 и А209. Изкарах си две години в тях Спомням си как в почивките излизахме горе в коридора да се топлим, обаче си беше весело (май само за мене и още един-двама ентусиасти, любители на силните(или студени;)) усещания), шегувахме се че дори белите мечки са избягали от там
Струва ми се обаче, че са идеални за закаляване на зайчетата , защото ако това издържат, по-нататък няма какво вече да ги уплаши...

За студа и дъжда няма да изписвам каквото мисля подробно, защото ме мързи
Само едно - както обичам да казвам по това време на годината - "И благодатен студ скова земята...."

Зимата е моят сезон! Макар и да ме гледат малко странно, когато през всичките преспи аз си ходя по една тениска на Nightwish и си подсвирквам. Ми за хляб отивам, какво толкова
"Студа" е приятен, дъжда пречиства, снега радва (освен в слънчев ден, ама аз слънцето не го обичам) а мъглата може да е сред най-красивите неща....

Лорд Носферату написа: ама аз слънцето не го обичам

Файнъли !!! Някой, който не обича слънце !
Нощта е времето на Вечерницата/Зорницата - измамна светлина, подмамваща простосмъртните душици към вяра и надежда, но Мракът не спи и не обещава слънце

То слънцето като са зададе, аз си отивам в криптичката да спя.

Слънцето е враг на всички, които се опитват да използват компютри през деня. То трябва да бъде унищожено! Предлагам да направим подписка срещу Слънцето.

Криптичка му е майката

Или дебели тъмно червени завеси, и едни бяли (и чршафи стават) от външна страна, за да не избеляват червените много.

sunshine reggae for a better world

Jolinar написа:Не знам защо изобщо я почвам тая тема, обаче като си гледам как спокойно си вали навънка, нещо почва да се разтапя в мен и ме избива на най-топли чувства. Което от гледната точка на повечето ми познати е най-малкото суперстранно , обаче за мен есента и зимата са нещо като еквивалент на пролетта и лятото за повечето хора. А именно, тогава ставам изключително добре настроена към околните, изоставя ме пролетно-лятната меланхолия, изобщо казано - влюбвам се наново в живота! В случаите на мъгла, дъжд или сняг има много малко неща, които биха могли да ме извадят от равновесие или да ми развалят настроението. Обожавам да се разхождам под дъжда(или снега ), обичам и да го слушам как трополи по прозореца, докато чета любимата си книга. Истински съм се радвала на живота през късната есен или зимата. И сега като гледам как хубаво вали се зачудих, дали има и други, които да обичат дъжда и снега, почти толкова колкото и аз ги обичам.

Странно.....аз пък обичам бурята....това ми харесва на мен;и това ме кара да изпадна в безгрижие и спокойствие...