forum.uni-sofia.bg

Защо всъщност кандидатствате? Защото мама и тати искат? Защото искате да се изнесете от вкъщи? Защото смятате, че това е единствения правилен път? Защото просто така трябва?

Защото искам и трябва да имам и висше.

Защото съм амбициозна и защото няма да мога да имам професията,която искам,без диплома от СУ или УНСС .

Raya_Alexandra написа:Защото искам и трябва да имам и висше.

Хмх....

За мен - защото искам да постигна нещо в живота.
За образованието нашите не могат да ми се бъркат,
защото и да го направят ще си изгубят времето!

Защото искам да се развивам в интелектуален аспект , а без висше образование това е немислимо. Защото искам да имам професия, дори и от егоистична гледна точка. Защото инвестирайки в образованието си аз инвестирам в бъдещото си семейство.

Сега ще ти обясня. Кандидатсвам в БГ, за да имам резервен вариант, ако не мога да ида в Германия поради някаква причина и се отнасям съвсем сериозно към изпитите, защото не искам "просто да ме приемат нещо". Искам да уча, да се развивам, да създам полезни контакти, за да съм квалифицирана и конкурентноспособна, за да мога да си изкарвам честно парите и да имам висок стандарт. Дали това ще стане, зависи главно от мен, макар и не само. Имам амбиции, но не болни, не искам на всяка цена да постигна целите си, това е глупаво и надъханите амбициозни хора хич не ми се нравят...
Искам да уча това, което съм избрала, защото имам талант и обичам да се занимавам с него, приятно ми е, запалена съм и това не е моментна мания... Изборът ми е осъзнат, доколкото може да бъде осъзнат на моята възраст. Знам, че, ако се потрудя, ще успея и това ме мотивира. Има хора, които отиват само, за да се изнесат от вкъщи или защото родителите са ги накарали - ами пожелавам им безпроблемно следване и все пак да постигнат целта си - да се изнесат от вкъщи Честно, според мен това е най-тъпата възможна причина, която може да накара някого да иде да следва!

maimunka написа:Защото искам да се развивам в интелектуален аспект , а без висше образование това е немислимо.

Защо да е немислимо?А мислиш ли,че,ако влезеш в УНСС,това ще помогне на интелектуалното ти развитие?Там учат по три дена в седмицата,за елементарните им учебници да не говоря...Бих ти препоръчала редовно да четеш книги,вместо да разчиташ,че университетът ще ти помогне за това .

Просто така смятам. Колкото до четенето на книги - чета адски много. Не е имало ден в който да не изчета поне по 70- 100 страници от нещо. Но съдя по едното ми родителско тяло - баща ми няма висше образование, а вкъщи има един вагон с книги , които е изчел. На първо впечатление хората много се впечатляват от приказките му до момента в който каже, че има само средно образование.

Защото искам да стана адвокат, а за това ми трябва висше. Защото така ще мога да работя нещо, от което ще имам добър доход и ще мога да осигуря добър живот на децата си.

А защо искам СУ ... Защото може да се потисна ако не съм завършил в СУ и ми го натякват до края на живота и най-вече заради нашите, защото залужават да ги зарадвам като вляза в СУ.

maimunka написа: Колкото до четенето на книги - чета адски много. Не е имало ден в който да не изчета поне по 70- 100 страници от нещо.

За това само мога да те поздравя !

Но съдя по едното ми родителско тяло - баща ми няма висше образование, а вкъщи има един вагон с книги , които е изчел. На първо впечатление хората много се впечатляват от приказките му до момента в който каже, че има само средно образование.

Тогава се стремиш не към интелектуално развитие,а към уважението на другите,към престиж .Забравих,че това също е една от причините,поради които искам да имам висше образование.

Кандидатствам само и единствено заради идеята да имам висше от СУ. Само заради това.

Истинската причина за мен е, защото считам, че ако искам да работя нещо сериозно и престижно (а аз го искам за себе си), трябва да имам висше. Иначе спокойно можех да напусна училище след 10-ти клас и да ида в планината и да стана дървосекач (което също не е лошо, но работата нямаше да ми даставя удоволствие).
Аз съм сигурен, че всеки от вас иска да научи нещо, което го кефи, разликата е в това, какво вие искате наистина да следвате и какво вашите родители искат, а това понякога са две взаимоизключващи се неща. Всеки има избор и няма значение къде следва - дали в СУ, ПУ, Минно-геоложкия, ЛеСнотехническия или УАСГ - важното е следването да му прави удоволствие и да не се мъчи като в училище. Аз лично съм избрал в СУ и УНСС да кандидатсвам не по родителски желания, а защото считам, че това са единствените университети, в които мога да получа РЕАЛНО образование. Първоначално се бях навил да следвам в Германия, защото немския си го знам, пък и съм живял 1 година там, ама като въведоха там студентски такси от 500 евро на семестър и си казах, че това не ми е по джоба (по-точно по джоба на нашите). Иначе бях навитак да бачкам още първи курс там, ама като се замисля май ще изкарам само магистратура в Германия, доколкото знам работодателите в БГ гледат само магистратурата къде си карал и това било от решаващо значение.

Защото е необходимо. Висшето образование е доста голям плюс и дори най-често задължително в намирането на престижна работа. Разбира се, че го правя и заради нашите, тъй като го очакват от мен, но е повече от ясно, че ще спечеля много повече от тях. Но си признавам, че го има и това, че не искам да живея с родителите си. Те са доста потискащи хора (по-специално майка ми) и ако остана при тях никога няма да съм способна да се науча на самостоятелност... СУ е с добър престиж, а и е доста далече от родния ми град, тъй че това е идеалният избор за мен

maimunka, малко си противоречиш точно щях да започна д ти оборвам мнението, когато ти прочетох другия пост...

maimunka написа:Защото искам да се развивам в интелектуален аспект , а без висше образование това е немислимо
...
Но съдя по едното ми родителско тяло - баща ми няма висше образование, а вкъщи има един вагон с книги , които е изчел. На първо впечатление хората много се впечатляват от приказките му до момента в който каже, че има само средно образование.

наистина съм на мнение, че висшето е нужно, но не е животоспасяващо...определено е по-лесно, когато го имаш и особено ако е от престижен ВУЗ, но едното висше не те прави човек...смея да твърдя, че страшно много са хората, които се развиват успешно, по съвсем честен начин и са без висше. и двамата ми родтели нямат висше и това определено не е факт, от който се срамувам или нещо подобно, най-малко защото знам какво са постигнали, а то не е малко, и знам, че са хората които ме мотивират супер много и аз да постигна нещо. а и да не забравяме за нараставащия брой хора с не едно, а две висшета, които метат улиците или са да кажем в местното озеленяване...тъжно, но факт...
кандидатствам заради себе си най-вече...за да съм доволна след време, че съм постигнала нещо със собствените си сили и живот и здраве да съм пример за децата си...за да мога след като завърша да се хвана и да работя, а не да чакам мама и тати да ми пратят пари и да се чудя как да се прехранвам...но да си призная кандидатствам и за да се махна от града, в който живея, защотот тук определено няма никакви перспективи за реализация, или поне в следващите 5-10 години

Това за хората с две висши, които метат улиците, е пълен мит. Вярно е, че много от тях са безработни, ама те не са там....Виж тези, които метат улиците, са същите, които ти дърпат портфейла в автобуса и ти предлагат бракувани джиесем-и в подлеза на гарата за 100 лв.