Висшето образвование на дневен ред
Публикувано на: 04 Май 2006, 23:27
Заставам почти изцяло зад колежката Таня Петрова от в. СЕГАКаквото имам да кажа ще го кажа през уикенда. Някой ще сподели ли нещо. Едни и същи неща, казвани в този форум е казала и тя, но поне нея ще я чуят малко повече хора.
Университетската провинция "България"

Майки чакат кандидатстващите си деца с багажа на път към следващия изпит.
Снимка: Архив "Сега"
Членството в ЕС няма да привлече чужди студенти у нас, но убедително ще разобличи академичната псевдоелитарност
Таня Петрова
Темата за чуждестранните студенти в българските университети не е централна. А въпросът как ще влизат в българските вузове граждани на ЕС след заветното ни членство в съюза дори звучи абсурдно. Да не би някой да знае кога точно ще са родните матури, та да се мори с въпроси и за зачитането на чуждите?
Периферността на този проблем сама по себе си е коментар. Присъединяването ни към евроотбора, когато и да се случи това, още повече ще онагледи феодалната себедостатъчност на българското висше образование (било то с няколко радостни изключения). Защото част от проблемите около хипотетичното кандидатстване на граждани на ЕС в българските вузове са всъщност следствие от елитарния маскарад, на който ежегодно са подложени и българските кандидат-студенти.
Ако мерим с аршина на развитите страни, излиза, че всеки един от българските университети е уникален, свръхелитен и в него попада каймакът на каймака. Защото до какъв друг извод да води провеждането на купища различни изпити и претенцията за собствен подбор на кандидатите. Да им се чудиш направо на германските университети как успяват да си подберат чуждите кандидати с едничкия изпит по немски. Или как е възможно някой да учи право, без непременно да e писал теми по литература и история?
Реалността, разбира се, е различна от претенцията. Тя ражда N на брой класирания в отчаян опит да се запълнят празни места, а минималните балове от уникалните изпити се сриват почти до кота нула. В реалността най-добрите студенти не остават в България. А споменът за приемния изпит комай си остава най-тежката академична тръпка на фона на безметежното следване.
От 2007 г. на същото това изобилие от уникални конкурси би следвало да са подложени и евентуални кандидат-студенти от Европейския съюз. Те ще имат право да учат при равни финансови условия с българите, тоест ще плащат ниски такси, но с цената на явяване на едни и същи изпити. Каква картина се очертава около това? Опитайте да си представите как дипломиран ученик от Франция се явява на изпит по българска литература и пише тема в унисон с последния писък на модата в българската критика. Или се пробва с изпит по история в няколко вуза на базата на различни исторически трактовки, докато българският му връстник влиза във френски университет директно с дипломата си от френската гимназия.
Вероятността университетите лесно и скоро да се откажат от собствените си изпити и да приемат централизирани, общи за цялата страна конкурси не е голяма. Достатъчно е да си спомним за дебата около матурите. И тук се изтъкват елитарни аргументи - някои академични ръководства открито заявяват, че зрелостните изпити могат на първо време да се признават само от най-слабите университети, защото по презумпция са съмнителни. Картината можеше да е различна, ако ги нямаше многото "ако"-та покрай дежурното отлагане на матурите. И ако иззад самостоятелните приемни кампании не прозираха толкова финансови интереси.
Дори само на този фон, без изобщо да се засяга въпросът за качеството, може да се прогнозира, че към българските университети надали ще потече река от еврокандидати. Останалите "чужденци" пък почти по правило са представители на българската диаспора зад граница. Те следват у нас по силата по-скоро на националистични, а не на академични аргументи. В същото време наличието на чуждестранни студенти е не просто един от основните показатели за качество на висшето образованието в развитите страни, но и пряк стимул за икономиката. Най-яркият пример в тази посока е САЩ.
Наивно е да си мислим, че България може да играе ролята на значим играч на глобалния образователен пазар. Нищо не пречи обаче в нея да има островчета на академичен перфекционизъм. Поне един факултет или университет, или силно професионално направление. Това обаче няма да стане с едното провеждане на кандидатстудентски изпити и видима липса на интерес към качеството на изхода. Уви нито един български университет в момента не стои достатъчно убедително дори като регионален, да не говорим като европейски лидер.
От въвеждането на равни условия за европейците все пак има и добра новина. В университетите вече няма да попадат без класиране имотни чужденци, неприети в собствените си страни и гарантирали финансово академичния си уют у нас. Е, няма да ги има и постъпленията от тях.
Публикуването на текстове от електронното издание и съответните форуми е разрешено само след писмено съгласие от редакцията.
Това е една от най-дискутираните теми във форума на в. СЕГА.
Ето го линка
