forum.uni-sofia.bg

Не съм сигурна дали тук е подходящото място, но това Crematory да го реши ...


А ти Копеуе - СТУДЕНТ ЛИ СИ, а?????

1. Имаш ли топла вода?
а) Аз не, обаче едни приятели в 28 блок имат бързовар и там ходя.
б) Не. Аз и студена нямам, ако искаш, ще ти разправя, тя е дълга и широка...
в) Рядко, щото докато я донеса с тубите от Банкя, тя все изстива.
г) Не знам, не ползвам.

2. Капе ти от тавана в банята?
а) Ми капе си, кво. Нали е безплатна, какво ме интересува!
б) Бе мене целия таван ми пада на парчета вече шест месеца, че за едни капки ли ще седна да се тревожа...
в) Слагам чадър. Не се смей, знаеш ли колко е досадно, като ми капе на учебника, когато заседна за по-дълго!?
г) Откак ходих да го бия оня кретен от горната стая, не смее да се къпе и не ми капе вече, неговата мама!

3. Вратата на банята е изгнила и се разпада?
а) Да гние бе, нали не е моя...
б) То само вратата да беше?
в) Аз една завеска съм си направил и си я дърпам, като ползвам банята.
г) Че кво, аз нямам какво да крия. Който не е виждал, нека гледа, малко останахме истинските мъже...

4. Някой на етажа прави шумен купон и ти пречи?
а) Аз бе, аз го правя купона, как ще ми пречи!?!
б) Ми те всяка вечер правят купони; свивам се в ъгъла и чакам да свърши.
в) Мама ми изпрати едни тапички за уши, много са ефективни, ще знаеш.
г) Ей сега ше отида да ги разкатая наглите копеленца!

5. Тока спира?
а) Няма нищо, аз без друго тъкмо излизах.
б) Първо водата, сега и тока? То аз друго не съм и очаквал.
в) Аз от вкъщи съм си взел една газена лампа. Тя е почти антикварна, още баба ми я ползваше.
г) Ше спрат дедовия, аз на всичките им имам телефоните в Енергото.

6. Съквартирантът ти много ти досажда и постоянно има гости?
а) Няма проблеми, и аз имам гости постоянно. Много е весело, но е тясно.
б) То не бяха гости, то не беше чудо. Откакто приятелката му и сестра й дойдоха да живеят в стаята, наистина взех да се притеснявам...
в) Аз нали ти казах за онези тапички за уши, много помагат; само параван някакъв ми трябва, че с приятелката му двамата като се налегнат, се сконфузвам много и ми става неудобно да гледам.
г) Къв съквартирант бе, той избега още на третата седмица; аз само малко го понабих, за да му помогна с решението.

Няма значение какво си отговарял. Ако живееш в Студентски град, всички отговори са валидни !

айде още нещо за СГ, което четох някога някъде си и съм си запаметила...Това става и тук, и във Всякаквото, ама оставяме тук да се позабавляват повече хора


“Живеем спокойно, разумно и просто. Не вярвате ли вие, елате
ни на гости…”, виеха едно време Катето и Здравко. Вярно,
малко по-късно диаметрално промениха възгледите си:” Не
идвайте на гости…”, но важен е принципът. Осъдените/мъртви
души, обитаващи Студентски град (в София поне е град,
въпреки че и Каспичан било град. Казват…) поддържат втория
вариант. И все пак, заповядайте. Ако ви стиска!

СГ е току в полите на Витоша – любов, романтика и нищо
подобно. В действителност това е доста по-разнебитения
декор, върху който се разиграва “ Епопея на Забравените”. В
стройно подредени цивилни затвори ( от времето на
цивилизацията, които изолират заразата все пак) дишат,
работят, живеят ( и стихове пишат тъй както умеят. Някои!)
HUMAN BEINGS (без допълнителни определения).

СГ е уродлив хибрид между казарма, затвор, лудница и
публичен дом. Съчетал е най-лошото от четирите породи. Тук
се опровергават всички възможни Божи заповеди – всеки
краде, убива и пожелава жената ( бутилката, цигарата,
коричката, заема) на ближния. Обитателите му от своя страна
са нещо средно между бой скаути, Рамбо, Тереза Орловски,
Терминатор, Емануела ( от 1 до 6 ), Спартак и Франкенщайн.

В СГ ( така нареченият) живот тече по собствени правила. Има
морал. Има морален кодекс. Моралът си е изградил русло.
“Нормално” и “Ненормално” са склонни към необичайна
интерпретация. Независимо дали ти харесва или не, трябва да
научиш правилата.

СГ няма църкви. Което не означава, че всички са безбожници,
въпреки че обратното не личи кой знае колко. Просто времето
е било такова – просто.

СГ обединява пролетарии от всички страни. Нещо като united
colours of Benetton. Никаква дискриминация. Абсолютно.
Честно. Дори понякога тъмнозелените са по-добре. А и
добрите момчета не ги бият. Нали?!

В СГ се научаваш да бъдеш безсрамен. Непресторената в
началото девична руменина изчезва безследно още след
първите 100 контролни дни. На 101-вия се събличаш (
обличаш, събуваш, любуваш…) пред съквартирант(к)ите си,
гаджетата им, съседите, портиера, случайни минувачи. И хич
не ти пука. Дори и пред 101 далматинци би се съблякъл(а).

СГ всъщност е абсолютно обезстудентен. В смисъл, че няма
студенти. Истински такива. Няма време за студентстване.
Купони. Пиене. Животът не чака. Няма време. Няма и топла
вода. Дори и по празниците. За сметка на това пък има
профилактика на топлата вода. Стоманата се калява.

СГ е пълен с кръчми. Кръчмите са пълни. Вариантът “живея
срещу кръчмата” е много по-рядък от “живея срещу вкъщи”.
Има и пицарии. Те също са пълни. Студентите са бедни.
Живеят бедно.

В СГ цел №1 е умирай само в краен случай, така че СГ дресира
ценности. Да оцеляваш без вода. Без храна. Без пиене. Без
сън. Да кърпиш чорапи. Тайната рецепта на крем супа по
сечуански. Как се борави с нож - пеперуда. И че всъщност
солетите с кетчуп, затоплени на микровълнова фурна стават
за ядене. Буковски е идол.

СГ учи на ред и дисциплина. Едно от природните знания , че
ако не въведеш ред и ключ над провизиите си, си обречен.
Тук се научаваш да пазиш. Пазиш си бурканите с пилешко,
задника, четката за зъби, бельото, последните два фаса,
всичко, с което разполагаш.

СГ е манифест на колективизма. Свикваш да спиш с (поне!!!)
още двама души (в действителност цифрата се колебае около
половин дузина, без да се брои кучето), да ядеш с тях, да
дишаш въздуха им. Да понасяш…

СГ буди обич към семейството. Любов дори. Особено към
храната на семейството, парите на семейството, колетите на
семейството. Манджите на мама са издигнати в ранг на
светиня, записите се третират като ръкописа на “История
славянобoлгарская”.

В СГ тече непрекъснат културен обмен. Може и да не научиш (
впрочем, сигурно е) това, за което държавата ( мама, татко,
баба…) плащат, но задължително усвояваш мръсните
словосъчетания на поне девет европейски езика ( два от
които мъртви ), китайски, арабски и няколко южноафрикански
диалекта.

В СГ много се спортува. Зверски. Особено интелектуалните
спортове. Белот основно.

СГ стимулира експеримента. Какво би се получило, ако онзи
остатък от кюфте се комбинира с кекс от миналата седмица?
Или роклята на X с блузата на Y? Дали картофите могат де се
варят в леген с бързовар? Или ….

СГ тренира сетивата. До максимум. Какво готви съседката от
петия. С какъв цвят боксерки е съседът от третата стая в
ляво ( от асансьора-на дясно ). Кой си е намерил новия
албум на PRODIGY.

СГ е гостоприемен. Но само на пръв поглед. И само от части.
Могат да те приемат любезно, да те поканят на купон, да ти
окажат дори благоволението да преспиш, но… Всъщност,
гостите са петото колело на кавала ( деветата дупка на
каруцата ). Който се е набутал да дойде до тук, да се
оправя сам. Като му е толкова акълът…

СГ е затворена система. Всички са подложени на вътрешно
жигосване. Ако си от непросветените ( не казвам
“щастливците”), винаги се чувстваш като турист. Дори да си
добър актьор веднага си личи, че не си от “глупаците на
хълма”.

СГ възпитава любов към природата. Спане на открито и
приятелски отношения с фауната. Тук има кучета. Много
кучета. Кучета в резерв. Глутница кучета. Лудите кучета и
англичаните. Всякакви кучета. Понякога ги галиш. Друг път
ги риташ. Според настроението. Те винаги са тук.

СГ има дори кабелна телевизия. Въпреки че рядко някой гледа
нещо различно от интересите и кефа си. Но има. Нека има. И
киното много се тачи. Особено онова, дето го строят вече
седма петилетка.

В СГ всички са равни. Пред портиера. Пред бармана. Пред
градския транспорт. Пред топлата вода и нейната липса. Пред
хлебарките. Пред домакина. Пред сесията. Няма принцове и
просяци. Корупцията е мъртва. Да живее корупцията. Liberte,
egalite, flaternite, дето има една дума.

СГ е стил. На обличане. На мислене. На сваляне. На псуване.
На умиране. Да живееш тук е въпрос на стил. Въпреки че
някои виждат пръста на злата съдба. До лакътя.

СГ е царство на естествения подбор. Only the strong survive.
Бърз или мъртъв. Дарвин и Павлов биха били очаровани.
Толкова много маймуни и всичките до една на 15-то число
запoчват да се крият от бирника.

СГ е огромно change-бюро. Или по-скоро заложна къща.
Непрекъснато се въртят някакви пари. Много рядко собствени.
Тук стиснатите не оцеляват. Още на първата седмица става
ясно, че ако си стипца, когато закъсаш с парите (не АКО, а
КОГАТО! ), си завлечен. Така че даваш. И се надяваш един
ден да ти се върне.

В СГ всички са чешити. От класа. Никакво унифициране.
Равният старт (
всички-сме-тук-защото.нямаме-пари-за-квартира-на-НДК )
стимулира оригиналността, креативността, изобретателността.
Пълно ТНТМ. При толкова много същества, драпащи за две-три
цигари, малко храна, мъничко смях и обич зад ъгъла, трябва
да си по-по-най. Всеки луд с номера си. Някои с цяла
програма. Задължителна и волна.

В СГ няма чешити в смисъл, че са толкова много и различни,
че е невъзможно да си толкова оригинален, че чак популярен.

СГ е свобода. На мисленето. На действието. Право на избор. В
никакъв случай анархия. Тук никой не ти казва кога и с кого
да си лягаш. Лягаш си когато, където и с когото намериш. До
деня, в който пристигне мама. Тогава идилията свършва. Или
мама.

СГ е романтика. Тук всички посрещат изгрева заедно. Деца не
цветята. Цветя на децата. Цветни деца. Всъщност, тук всеки
си има собствено слънце. Но обичайната практика е да
изгрява към -найстия час. За да дръпнеш поне час-два сън.

СГ е СТРАХОТНА ГАДОСТ. Ненавиждат го. Но не могат до се
лишат от него. Винаги се завръщат. И продължават да го
мразят.

Като бях 10-11 клас, мечтаех да живея в СГ, въпреки че съм родена в София. Струваше ми се толкова очарователно и романтично Е, вече не мисля така, но продължавам да настоявам, че си има предимства и истинският студентски живот е там със всичките му красиви и грозни страни.

coup написа:Като бях 10-11 клас, мечтаех да живея в СГ, въпреки че съм родена в София. Струваше ми се толкова очарователно и романтично Е, вече не мисля така, но продължавам да настоявам, че си има предимства и истинският студентски живот е там със всичките му красиви и грозни страни.

съгласявам се абсолютно, има куп предимства, както и да го погледнеш...

Мечтата ми е като завърша, да си купя там апартамент :)
Макар че това е един от най-скъпите райони за жилищно строителство

Крематори, да не забравиш обаче да си вземеш и кола ... Е, колкото и да ми харесва, не бих живяла там повече от 5-6 години - изтощително ми се струва ...

Мен пък си ме кефи, кой каквото и да говори! Който не е живял тука, не е почувствал студентството в неговата цялост!

аз затова искам да живея там

Принцесо,аз точно това казах - студентството е истинско точно там. Ама какво да се прави, че някои са родени в София и нямат право на квартира там

Аз живях един месец и не ми хареса.Сега на центъра ми е доста по-добре

coup написа:Принцесо,аз точно това казах - студентството е истинско точно там. Ама какво да се прави, че някои са родени в София и нямат право на квартира там

Идвай ни на гости- ние ще се постараем да ти представим the real students life в пълния му блясък. Аз лично ще те поканя когато няма вода и след като са пръскали за хлебарки ( за който не е живял в Студград, точно тогава те започват масово да мигрират )

Абе...въпреки някои идиотщини...СГ си е суепр местенце...
Пък и къде другаде ще идеш по чехли поне в 20 стаи, където имаш приятели и колеги, веднага щом за миг се почувстваш тъпо или самотно !!!

Vintersorg написа:Абе...въпреки някои идиотщини...СГ си е суепр местенце...
Пък и къде другаде ще идеш по чехли поне в 20 стаи, където имаш приятели и колеги, веднага щом за миг се почувстваш тъпо или самотно !!!

е точно затова става въпрос. или да можеш в 11 ч да решиш, че ти се ходи на диско, и не е никакъв проблем да слезеш, защото примерно дискотеката ти е до блока, и да си се прибереш към два-три без ядове... а ние горките софиянци - то не са пари за таксита, разправии с родителското тяло за какви ли не "битови" дреболии, абе скука... понякога е все едно още съм в гимназията

Ей, nrggirl , само ти ме разбираш. Всяка сутрин мойта мама ми мрънка, защото не съм много подредена , брррр, като в 3 клас. А и освен това и у нас има хлебарки и спира топлата вода

coup написа:Ей, nrggirl , само ти ме разбираш. Всяка сутрин мойта мама ми мрънка, защото не съм много подредена , брррр, като в 3 клас. А и освен това и у нас има хлебарки и спира топлата вода

ами така де, трябва да се подкрепяме
на нас пък оня ден ни спря тока